И като каза, рече...

След кратка раздумка трудещите се хора охотно се съгласиха да позират за една снимка за "блога" :)

Като гледам плочките са сложени, най-вероятно са си свършили работата, а и нека го приемем - никой не предобря по време на "празничните" работни дни.

Ако вчера не беше един слънчево-дъждовен ден, ако не бях пил скъпа, но за сметка на това малка "Загорка" в изключителна приятна компания, ако след това не бях гледал "Красотата спи" в Малък Градски Театър Зад Канала и не се бях насладил на турска кухня в ресторант Софра в също толкова добра компания най-вероятно щях да пусна тази снимка в КакНеСе с някакъв злобен коментар от сорта на: "Така не се работи..." < всъщност как се работи през, а и след толкова дълга почивка?

НО съм в твърде усмихнато настроение, за да го направя, а и момчетата бяха много приятни, не искам да ги злепоставям... Усмихвайте се по-често, много е гот ! :)

Преди време подарих на Елфа и wattie една брошура (с прикрепено календарче) на "Малък Градски Театър Зад Канала".

Тази брошура, разпространявана от FameCards, определено работи и благодарение на нея гледах "Опечалената фамилия" - страхотна комедия!

Днес гледах и "Валентинов ден", пиеса чието действие се развива през 2012 (като изключим съзнателните или илюзорни връщания на героите назад в миналото).

Това и обяснява защо върху долната част от рекламата на театъра е изписано 2012 (календарчето е всъщност за 2009).
"Валентинов Ден" спокойно може да се определи като гвоздеят във февруарската програма на "Малък Градски Театър Зад Канала" ако се съди по препълнената зала както и услужливият празник на влюбените.

Силната игра на Валентин Ганев, Жорета Николова и Светлана Янчева само потвърждават горното твърдение. Явор Гърдев е направил чудесна пиеса върху текста на големия руски драматург Иван Вирипаев. Както може да съдите от заглавието в постановката става дума за две неща - любов и... любов.

Но стига съм говорил за пиесата, идете я вижте следващата събота от 19:00 в "Малък Градски Театър Зад Канала", а да струва 12 лева, няма отстъпка за студенти.

С Wattie и Милена бяхме на театър, на постановка на ненадминатия Бранислав Нушич - "Опечалена фамилия" (Ozaloscena porodica)

Актьорската игра, (особено на Христо Мутафчиев) беше много добра.

Но за това ще стане дума по-надолу.

Сега ще поговоря малко за магията на театъра и отражението и върху хората, за тези които искат да прочетат директно за пиесата, нека прескочат следващите редове.

Сядаме с Wattie с приповдигнато настроение, първо от коментара ми след като паркирах мотора на тротоара до наказателния паркинг:

"Ха! Каква ирония, да паркираш срещу наказателния"

А после вече в театъра, когато една девойка от предния ред, който в лявата си страна завършваше на 26, а в дясната започваше от 14, реши да тръгне от по-голямото към по-малкото число в търсене на мястото си и да вдигне 10 човека наместо да заобиколи и да вдигне само един :)

Тогава му казах, че според мен трябва да има едно кубче на рубик на билетната каса и който не го подреди за 10 минути - по-скъп билет примерно, засмяхме се защото и двамата не сме го подреждали до сега :)

И други хора зад нас бяха с приповдигнато настроение, кикотеха се доста силно на някакви си техни неща, явно не се бяха виждали отдавна - жени емоционални са, ще им мине, по време представлението се надявам да пазят тишина, казах си аз.

Не би. Всяка една по-смешна реплика, по-комичен жест резултираше в натрапчив висок кикот точно зад гърбовете ни.

На моменти вече не знаех на какво точно се смея, дали на случващото се на сцената, дали на безумния смях зад мен или на отчаяната физиономия на Wattie (той беше точно пред най-силния кикотоизточник). С течение на времето, кикота се усилваше, а източниците му ставаха все по дръзки - дори се чуваха коментари от сорта на:

"Ха, на тоз му се извърна пирчема"

"Глей, глей къде се качи и не мое да слези ся"

Което признавам мен лично ме развесели с откровената си простащина, а Wattie тотално изкара от релси.

Но ефект имаше, постановката определено беше весела, Wattie определено беше смазан от хорската липса на такт, което пък го караше да прави забавни гримаси на отчаяние, а аз се посмях искрено и на трите компонента и позабравих за малко надвисналите задачи около favit

Талантът на Нушич и хуморът му нямат нужда от представяне, всички си спомняме текстовете от читанките ни, в който с интерес препрочитахме избрани моменти от Автобиографията му, например любимият ми от главата "География":

"Трябва да кажа, че нашият учител по география имаше доста тежка ръка и твърде често си служеше с нея. Щом се докопа до небето и небесните тела, започна така да размахва ръце и да ни удря такива плесници без всякаква причина, че на нас ни се струваше, че на небето стават междупланетни катастрофи.

Така например веднъж, като предаваше урока за затъмненията, той ни изкара трима души пред дъската. Най-напред извика най-високия между нас, Живко, на когото бяха вече наболи и мустачки, та учителите го съветваха да се ожени. Извика го и го постави така, че да може всички да го виждаме.

— Макар че ти иначе си магаре, Живко, сега ще представляваш Слънцето. След това се обърна към класа:

— Внимавайте добре, главата на Живко е Слънцето. Тя осветява и Земята, и Луната. Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен, а за Луна ще ни послужи ето този малкият, от втория чин.

Този малкият от втория чин бях аз.

— Добре, вижте сега, деца. Когато Слънцето е там, където е сега Живко, а Земята там, където е Сретен, и Луната там, където е тоя малкият, тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята, и Луната. Така ли е?

Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.

— Обаче — продължава учителят — в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната… ето така! — и той ни построява в една редица — Живко, Сретен и на края мене. — Сега, както виждате, тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети. Вследствие на това настъпва лунно затъмнение. Разбрахте ли?

— Аз не разбрах — промърмори Живко, източникът на светлината.

Обстоятелството, че не е разбрал точно този, който трябва да даде светлина на другите, разгневи учителя и той му плесна такъв шамар, че бедният Живко получи, изглежда, съвсем нагледна представа за затъмнението, защото веднага добави, мигайки с очи:

— Сега разбрах!

И разбра не само той. Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.

Още по-лошо стана положението, когато започнахме да изучаваме устройството на слънчевата система.

— Да излязат ония планети от миналия час — каза учителят.

Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.

— Ти, Живко, както е известно, си Слънцето. Застани тук и тихо, мирно и спокойно се върти около себе си!

— Ти, Сретене, също ще се въртиш около себе си, но въртейки се около себе си, ще тичаш и около Живко, който, както знаеш, представлява Слънцето.

След това постави и мен на мястото ми.

— Ти си Луната. Ти първо ще се въртиш около себе си. Въртейки се около себе си, ще се въртиш и около Сретен, а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето, тоест около Живко.

След като ни даде тези разяснения, той взе пръчката и застана встрани като звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши. И започна под негово ръководство едно въртене, едно тичане — бог да ти е на помощ. Върти се Живко около себе си, върти се бедният Сретен около себе си и около Живко, въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко. Още преди да направим както трябва първия кръг, и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята. Най-напред паднах аз в качеството си на Луна, върху мен се стовари Земята, а върху нея — Слънцето. Получи се такава купчина, че не можеш да разбереш къде е Луната, къде Слънцето, къде Земята. Виждаше се само тук да стърчи един крак на Слънцето, там носът на Земята или задникът на луната.

И докато ние охкахме, учителят стоеше гордо над тая купчина и обясняваше на останалите ученици устройството на слънчевата система и движението на небесните тела във вселената.

Можете да си представите каква паника настана между нас, когато, завършвайки тоя урок, учителят ни каза:

— Следващия път ще ви обясня какво представлява вулканът.

Запознати вече с начина, по който той така усърдно прилагаше метода на нагледното обучение, ние бяхме сериозно загрижени на кого ли от нас ще се падне следващия час да бълва огън."

Та представете си един подобен замах, един подобен диалог, но излизащ от устата на Агатон (Христо Мутафчиев), Ицхак Финци, Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова и още куп талантливи актьори.

За да Ви накарам да отидете на постановката ...

Ха, шах! Днес я играха за последен път за месец февруари, да се надяваме не за последен за този театрален сезон.

Та, за да Ви накарам да отидете на постановката и за да Ви е интересно ще кажа само, че опечалената фамилия прави планове - първо, за получаването, а после и за разпределянето на имането на починалия си роднина, в последствие се оказва, че нямат много-много родствена връзка помежду си, както и капка доверие и разбира се, че са си направили сметките без кръчмаря.

Нанасят се в къщата на покойника, за да могат да я "опазят", като същевременно "опазват" и имуществото и един от друг.

Мотото на пиесата е че това се получава "всякога и всякъде", аз се надявам, когато Вие я гледате, насладата Ви да не е разваляна от разни просташки изпълнения от страна на публиакта, които за жалост също се срещат "всякога и всякъде", но като че ли зачестиха в последно време.

"Пигмалион" - е пиеса от репертоара на народния театър "Иван Вазов", пиесата е страхотна, казвам го от гледната точка на ядосан човек, който я изгледа сам.

Така, нека обясня първо как стигнах до театъра.

Горе в дясно забелязвате прозорче, с което може да си чатите с мен. През този чат хората не се идентифицират и пишат анонимно.

Е, един такъв анонимен се представи за добра моя приятелка и се уговорихме да ходим на театър. Отивам аз, взимам билети, чакам, чакам и след 30 минути чак се усетих, че са ми вързали тенекия. Е, няма да плача, като съм дошъл, нека поне да видя пиесата.

"Пигмалион" автоматично препраща към древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в статуята, която сам е създал, обсипва я с цветя и любов и боговете се смиляват над него и и вдъхват живот.

"Пигмалион" на ирландеца Бърнард Шоу, стъпва на мита и в новия прочит откриваме Пигмалион в образа на професора по фонетика Хенри Хигинс, който се влюбва в "ученичката" си, която прибира от улицата и по силата на един бас, превръща в изискана дама.

Диалогът е неописуемо забавен, а комичните ситуации в който се сблъскват двата свята - този на малката, но напориста цветарка и изискания на Хигинс, ще ви побъркат от смях.

В Пигмалион на Шоу, творецът се влюбва в творението си, едва когато го загубва (както обикновенно става в живота).

Народен театър "Иван Вазов": "Пигмалион"
Голяма сцена
от: Бърнард Шоу
превод: Жечка Георгиева

постановка: Леон Даниел
сценография и костюми: Елена Иванова
музика: Кирил Дончев

Участват Рени Врангова, Валентин Ганев, Мариус Донкин, Жоржета Чакърова, Йорданка Кузманова, Стефан Данаилов, Благовеста Кабаиванова, Христо Чешмеджиев, Албена Георгиева, Стоян пепеланов, Георги Делов

Награди:
АСКЕЕР’ 98 за водеща мъжка роля – Валентин Ганев
Награда за млади театрални дарования “Иван Димов ‘99” – Рени Врангова

Цена на билетите 10, 8, 6, 5 лв.

Прочетете подробния анализ на Теодора Цанкова -"Πигмалион" на Βърнард Шоу. метаморфози на мита.

Днес със Стан ходихме на "Таблата" - постановка от гръцкия драматург Димитрис Кехаидис - една пиеса със само две действащи лица, но страхотна актьорска игра.

Заглавието не е подбрано случайно, именно по време на игра на табла гърците раждат големи идеи, прекомерното играена на табла пък от друга страна им пречи да ги осъществят.

Пример от пиесата:

"- Аре бе шурко, аре да приберем люцерната, че ще падне дъжд и ще изгние!
- Або стой малко са бе, дай да довършим играта."

Е падна дъжд и люцерната изгни :)

Няма да Ви занимавам повече с разкази за пиесата, за да отидете все пак и Вие да я гледате, когато отново я поставят на сцената на театър "Възраждане", защото няма да се играе до края на месец Януари.

Театър "Възраждане" пък е един изключително задушевен и приятен театър. В него съм гледал "Многострадалната Геновева на Добри Войников" и два пъти "Три слепи мишлета" по Агата Кристи.

Разбрах за пиесата, защото макар и малък, управата на театъра е на "ТИ" с модерните технологии, участва в системата за онлайн продажба на билети -БгБилети, рекламира се и със фейм кардс:
Именно излизайки от АлеХаус вчера, видях горната картичка на камерен театър "Възраждане" с простото:


Посланието е вярно и сполучливо (за разлика от това)!

Вниманието ми биде грабното от гръцката пиеса и реших да отида на всяка цена, въпреки че едва преди няколко часа бях гледал "Моногамният"

Още едно спазено обещание! Макар и трудно и въпреки студа успях да си намеря компания - Стан!

Пиесата беше страхотна, но театъра има още много хубави неща да ни предложи - като например чаровна руса разпоредителка :)

Е, отклони предложението ми да хапнем заедно, но пък и не бях достатъчно настоятелен, толкова ми беше харесала постановката, че бързах да се прибера и да напиша няколко реда за нея.

Следващият път, ще бъда по настоятелен, ако ли не, поне ще съм гледал някоя страхотна пиеса в чудесна атмосфера!

След празниците е време за театър, ето едно примамливо предложение:

„Не се доверявай на никого над 30”
(хипарска максима)

Една вълнуваща история, криеща поредица изненади, която задържа дъха на публиката и в следващия миг – отприщва смеха.

„Моногамният” донася на Кристофър Кайл престижната награда за драматургия „Стенли”. Авторът е сред най- значимите фигури във филмовите студия на Холивуд.
Една гореща комедия за обвързаността, измяната, верността, чувствеността.
Една опасна комедия, в която едни от героите са се впуснали в шеметния студентски живот, други са във вихрения период на 35-40 годишните, а трети не бърза

С участието на:
Жорета Николова / Параскева Джукелова / Искра Ангелова / Теодора Иванова /Марта Кондова / Калин Яворов и Стоян Алексиев

Кога?
10.01- събота, 19.30ч.

Къде?
Народен Театър „Иван Вазов”

Билети може да закупите на касите на Народен театър „Иван Вазов”

Уикендът ми бе белязан от две културни събития - събота бях в бирария Bit Burger, където свири една от любимите ми български групи - Marry Boys Band, а вчера, вчера гледах една страхотна комедия в сатиричния театър.

Комедията се казва "Шемет" и е написана от двама французи - Жан Жак Брикер и Морис Ласег, преводът на български е невероятен, всички игри с думи са преведени перфектно и са убийствено смешни в устата на русата домашна помощница, която говори развален френски и с това допринася за заплитането на сюжета и за редица комични ситуации.

Действието в комедията се развива в дома на френски политик, който готви двойна сватба - собствената си - за най-добрата приятелка на изчезналата му преди 20 години жена и на травмирания от загубата на майката си син, за богата испанка, чиито родители финансират кампанията му.

Чрез двойната сватба бащата цели да повдигне рейтингът си, като брачното щастие - неговото и това на сина му са оставени на заден план.

В същото време баща и син, едновременно, но скришом един от друг имат връзка с русата прислужница в богатия им дом.

Всичко върви що-годе прилично, когато в дома на политика, не се появява един загадъчен полковник от американската армия, който меко казано се държи странно...

Следват редица комични ситуации провокирани от поведението му, откровения относно изчезването на жената на политика, тълкувани различно от различните хора в дома и най-вече предавани погрешно от вечно подслушващата помощница.

Представлението ще ви гарантира 100 минути положителни емоции и смях до сълзи, премиерата му е довечера в 19:00 билети може да закупите от касата на театъра или на адрес: bgbileti.com, няма да съжалявате, комедията си струва!

Участват: Стефан Щерев, Герасим Георгиев, Светломир Радев, Янина Кашева, Жанет Иванова.