Показват се публикациите с етикет преводи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет преводи. Показване на всички публикации

Превод на Facebook

Хора, не сте ли се замисляли, колко е суховат превода на фейсбук:

Стена, Приятели, Видео, Подаръци... блях.

Системните съобщения също са скучни, друго си е примерно:

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша."

Ми така де, уж напреднала технология па не се научи, че аз и Елфа сме адаши и няма нужда да ми сухарее излишно:

"Мартин Линков сподели линк на стената на Мартин Ангелов."

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша." е далеч по-човешки превод.

Освен това какви са тия подаръци (gifts)

По моя край казват армаган. И колкото съм гледал у фейсбука (книгата с лица) армаганите не са готини. Как па нема едно захарно петле, една захаросана ябълка или един захарен памук. Всичко е толкова студено и дигитално...

А и това с приятелите е твърде общо, трябва да има разделение - адаши, авери, баджанаци, ортаци.

Еле, ако някой измисли едно приложение "КоΜсомол" и вкара рангове "Пионерче" и "Чавдарче" и наместо събития прави манифестации, тоя Фейсбук ще стане съвсем яко нещо :)

А килер или дори нужник колко биха отивали за име на "Tools & Settings"...

Ето и две предложения от адаша:

online friends - безделници на линия
application - аббсолютни глупости

Ако имате предложения за един по-забавен превод, не се колебайте да ги изкоментирате :)

Posted in Етикети: , , | 5 коментара

Конкурс за есе - Цветан Стоянов

Национален Дворец на Културата и в-к "Труд" Ви канят да участвате в петия национален конкурс за eсеистика "Цветан Стоянов".

Темата тази година е:

"Изчезнала ли е Броселиандовата гора"

Всеки участник в конкурса може да получи оригиналния текст на "Броселиандовата гора" и на "Невидимия салон" от организаторите.

тел. 9166956, 8510771
факс 86650013
е-мейл raicheva@ndk.bg

Конкурсът е анонимен, в него могат да участват автори до 35 годишна възраст /родени след 22 май 1974 г./

Текстовете си (до 20 стандартни страници) изпращайте в три екземпляра (препоръчително и на дискета или CD) и отделен запечатан плик с имена, рождена дата, адрес, телефон и e-mail на адрес:

София, 1414 пл. "България" 1, НДК, Административна Сграда, етаж 9, офис 3.

Награди:

1 награда - 3 000 лв.
2 награда - 2 000 лв.
3 награда - 1 000 лв.

Наградените и отличените от журито текстове ше бъдат включени в изданието на конурса. Наградите се връчват на премиерата, 21 май (четвъртък) 2009 г. в рамките на Салон на изкуствата - 2009.

Няколко думи и за Цветан Стоянов

Цветан Стоянов
(19301971) е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели, Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и мн. др.

Автор на „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“ и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.

За него Константин Павлов казва:

„Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“.

Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.


Преводачи с горещи сърца

Снощи открих в джобс.бг една интересна обява

Работата няма да Ви донеса купища пари, даже никакви, но всички знаем, че на света има и някои по-важни неща от парите.

Ако бихте желали да помогнете на българските деца в неравностойно положение, то тогава тази обява е един добър старт:

Публикувам я и тук, защото не знам докога ще е активна:

Описание и Изисквания:

Здравейте, студенти, студентки и студентчета!

Ние от Фондация "За Нашите Деца" работим за това да няма деца в социалните домове, майките да не изоставят бебетата си и всички деца с увреждания да ходят на училище наравно с връстниците си!

Нашата работа е фокусирана върху реалните проблеми на децата и в по голямата част от времето си ние работим директно с родителите, децата и специалистите.

По този повод си търсим:

СТАЖАНТ - ПРЕВОДАЧИ, които:

- да са сигурни, че ще имат много работа;
- когато ги бутнеш насън, да заговарят на английски;
- имат свободно време и не очакват пари за доброволния си труд;
- са готови да помогнат на една детска правозащитна организация да преведе електронната си страница, някои от материалите си и друга литература;
- вярват, че за децата най-доброто място за живот са техните семейства.

Ако всичко това е налице, то вие сте нашите хора!

Можете да се свържете с нашия човек, който ще ви забавлява, докато работите за нас:

Александър Миланов
Маркетинг и фондонабиране
Фондация "За Нашите Деца"
тел. 02/ 980 70 58, 02/ 988 82 45
моб. 0886 60 86 57
mail: a.milanov@forourchildren-bg.org
web: www.forourchildren-bg.org

Ако имате питания - питайте, ако не - да работим ;)

Eто и първата задача: www.forourchildren-bg.org

Предлагаме за онези, които имат нужда, документ за стаж! За да можете да идете на море, а не да обикаляте, завиждайки на приятелите си!

Поздрави,
"За Нашите Деца"




Ήταν πέντε, ήταν έξη Νταλάρας Γιώργος

Ήταν πέντε, ήταν έξη.

Νταλάρας Γιώργος Йоргос Даларас

Μουσική/Στίχοι: Κουγιουμτζής Σταύρος/Κουγιουμτζής Σταύρος

Ήταν πέντε, ήταν έξη κι έγινε επτά

Το παράπονο με πήρε κι έκλαψα πικρά
Έκλαψα για τη ζωή μου και για το γραφτό
Το ρολόι μου δείχνει οχτώ

Διάβασα τα γεγονότα και την κοσμική
Για ποδόσφαιρο, για φόνους και πολιτική
Στην Ασία φασαρίες, πείνα κι ερημια
Το ρολόι μου δείχνει εννιά

Μια γειτόνισσα απλώνει ρούχα καθαρά
Πλένει με μια νέα σκόνη κι είναι αστραφτερά
Με τραγούδια για τη φτώχεια και την ξενιτιά
ρετιρέ παίρνω στην Κηφισιά

Τα λουλούδια δε μυρίζουν, είναι πλαστικά
Ένα φίλο και μι’ αγάπη είχα μια φορά
Τώρα βρέχει, κάποιος τρέχει, δεν μπορώ να δω
Το ρολόι σταμάτησε εδώ

Беше 5, беше 6.

Беше 5, беше 6 и стана 7.

Болката ме налегна и плаках горчиво
Плаках за живота ми и за съдбата
Часовникът ми показва 8

Прочетох новните от страната и света
за футбол, за убийства и политика
В Азия размирици, глад и пустота
Часовникът ми показва 9

Една съседка простира чисти дрехи
Пере с един нов прах и всичко блести
с песни за бедността и...
мезонет си наемам в Кифисия

Цветята не миришат, изкуствени са
Имах един приятел и една любов някога
Сега вали, някой тича, не мога да го видя
Часовникът спря тук.

Τα κατά Ματθαίον πάθη Νταλάρας Γιώργος

Τα κατά Ματθαίον πάθη

Νταλάρας Γιώργος Даларас Йоргос

Μουσική/Στίχοι: Κουγιουμτζής Σταύρος/Κινδύνης Κώστας

Εισαγωγή:

Άλλους βάλα-νε σημάδι
και σε βρή- και σε βρήκε η ντουφεκιά
Σε περίμε-να το βράδυ
κι ήρθε μό- κι ήρθε μόνο η ερημιά

Τα κατά Μα- τθαίον Πάθη
τα περάσα-με μαζί
Μια ζωή γε- μάτη λάθη
κι ο παράδει-σος αργεί

Σε μια κάμαρα δυο μέτρα
Το ταξί- το ταξίδι μας μικρό
Και σηκώναμε μια πέτρα
Πιο βαριά, πιο βαριά κι απ’ το σταυρό

Друг даде знак
и те на- и те намери куршума
Ча-ках те вечерта,
А дойде, а дой-де само пустошта

Τα κατά Μα- τθαίον Πάθη (Те това не знам какво е признавам, изкушения или страсти на матей ми е най-близкото)
ги минахме заедно
един живот пълен с грешки,
а раят не идва

В една стая два на два
път, пътуването ни кратко
и вдигнахме една канара,
по-тежка, по-тежка и от кръста

Елени Витали - Нарани ми сърцето

Ελένη Βιτάλη - Την καρδιά μου πλήγωσες
Елени Витали - Нарани ми сърцето

Την καρδιά μου πλήγωσες μ’ έκανες και πόνεσα
εσύ δεν μ’ αγαπάς ούτε με πονάς
άπονα μου φέρεσαι, σκέφτεσαι παράλογα
όπου θες να πας, εσύ δεν μ’ αγαπάς

Μακριά μου να φύγεις
δεν θέλω ξανά να σε δω
μονάχη να μείνω, να κλαίω, να πίνω
κι ας γίνω ρεμάλι σωστό

Πίστεψα στα λόγια σου που πολλά μου έλεγες
εσύ δεν μ’ αγαπάς, ούτε με πονάς
φύγε και για μένανε μην ενδιαφέρεσαι
όπου θες να πας αφού δεν με πονάς

Сърцето ми нарани и направи да ме боли
не ме обичаш, и не те е грижа за мен
безмилостно се държиш с мен, мислиш абсурдно
където щеш да ходи, ти не ме обичаш.

Далеч от мен да се денеш,
не искам да те виждам повече
сам да остана, да плача, да пия
и да стана истинска хаймана

Повярвах на многото ти лъжи
не ме обичаш, и не те е грижа за мен
махай се и за мен да не ти пука
където щех ходи щом не ме обичаш

Τα καβουράκια Рачетата

Τα καβουράκια
Βασίλης Τσιτσάνης

Στου γιαλού τα βοτσαλάκια, κάθονται δυο κάβουράκια
Έρμα πάραπονεμένα, κι όλο κλαίνε τα καημένα
Κι η μαμά τους η κυρία καβουρίνα | 2x
Πάει τσάρκα με το σπάρο στη Ραφήνα | 2x
Κι όλο κλαίνε τα καβουράκια
Στου γιαλού στου γιαλού τα βοτσαλάκια

Πάει ο κάβουρας το βράδυ, βρίσκει το τσαρδί ρημάδι
Ψάχνει για τη φαμελιά του και τραβάει τα μαλλιά του
Βάζει πλώρη κούτσα-κούτσα στη Ραφήνα
Να πετύχει την κυρία καβουρίνα
Κι όλο κλαίνε τα κάβουράκια...

Το ξημέρωμα ροδίζει, και ο κάβουρας γυρίζει
Δίχως τη συμβία πάλι, κούτσα-κούτσα στ' ακρογιάλι
Με το σπάρο το ξενύχτη στη Ραφήνα
Παίζει τώρα στα ρηχά η καβουρίνα
Κι όλο κλαίνε τα καβουράκια...

Рачетата
Василис Тситсанис

Върху камъните на брега, седят две рачета,
разплакани нещастните, и още плачат горките.
А майка им, госпожа рак
Излиза с един спарид в Рафина
(Порто Рафина е луксозен курорт в Източна Атика, 20-30 км. от Атина)
И плачат ли плачат рачетата
На брега, на камъните

Връща се вечерта рака и намира колибата нагоре с главата.
Търси си семейството и си скубе косите.
И тръгва куцук-куцук към Рафина
Да намери госпожа рак
И плачат ли плачат рачетата

Зората розовее и ракът се връща
пак без половинката си, куцук-куцук по крайбрежието.
Със спарида будува в Рафина,
а си играе сега в плитчините госпожа рак
И плачат ли плачат рачетата.