И като каза, рече...

Фейсбук маркетинга за много хора се изразява в бълване на забавни картинки, поздравления с песни, именни и рожденни дни от името на компанията, асоцииране със спортни и други успехи отново от корпоративно име, дори когато въпросната компания не е спонсор на събитието - общо взето с чужда пита - помен...

Общото чувство, което оставят у мен повечето корпоративни страници във фейсбук е че или се поддържат от 15 годишни (щото тинейджърите гетват фейсбук) или целта на съществуването им е единствено привличане на eyeballs независимо с какво съдържание и дали то резонира с продукта на компанията, дали е достоверно и тн.

Едни от най-лошите примери за поддръжка на корпоративни страници са тези на сайтовете за т. нар. "колективно пазаруване".
Първо, в това пазаруване няма нищо колективно - но това е друга тема, която няма да засягам сега.

Второ, тези страници са "всеядни", бълват всякаква информация, вероятно по подобие на офертите - от пици до силиконови импланти, де Ямбол, де Стамбол...

Един крещящ пример от днес, фейсбук човека на "Колектива" излезна с твърдение, че луната щяла да бъде "синя". Total Bullshit!

"Синята луна" е едно допълнително пълнолуние, което поради разликите в лунния и соларния календар се случва в месец, в който вече е имало пълнолуние. Явлението е циклично и се случва на грубо на две години и половина. 

Луна със син цвят се получава, когато светлината й се пречупва през твърди частици в атмосферата - обикновено при изригване на вулкан, много силно замърсен въздух и тн. за последен път подобно явление е било наблюдавано в Канада през 1951.

В случая не е най-важен цветът на луната, а неспирното потвърждението на притеснението на редица хора, че въпреки че знанието става все по-достъпно и все повече, хората стават все по нежелаещи да го достъпват и си тънат в една комфортна посредственост, захранвана със светски новини и клюки. Жалко наистина.

Добрата новина е че се отварят много доходоносни ниши за реклама и маркетинг пред хората, които не се страхуват да питат Гугъл и ползват повече от две мозъчни гънки. Айе!

Ако имате Android телефон със 1.3 инчовия дисплей на SonyEricsson LiveView вече можете да го пренесете на китката си.

LiveView е възможно най-якият (и достъпен в Amazon се продава за 49 паунда) geek "часовник", който може да съществува.
Часът всъщност е най-тривиалната функция на LiveView, далеч по-интересни са възможностите да показва последният е-мейл заедно с част от съдържанието му, sms-и както и кратки съобщения от twitter или facebook, дори скоростта с която тичате или карате колело изнесена от програма като SportyPal Pro например.

С LiveView също така контролирате музиката от китката си сменяте парчетата и променяте звука.

Независимо, че LiveView е продукт на SonyEricsson устройството си комуникира посредством bluetooth със всеки Android телефон с операционна система над 2.0 "eclair" и нагоре.

Ика ми се да имаше възможност да изнасям информация от произволна апликация върху дисплея, а не само от тези, които идват предварително инсталирани с устройството (SMS, mail, RSS, twitter, facebook, music, call info), но това не е болка за умиране и сигурно е hackable.

Откакто преди няколко седмици спонтанно се сдобих с много симпатично HTC Tattoo (ще разкавам по-обстойно, обещавам) непрестанно разцъквам различни приложения, проверявам си пощите и twitter профилите в движение. Единственият ми проблем, е че когато няма свободни безжични мрежи наблизо много ми се свиди да плащам мобилен трафик на Мтел, НО от днес има една много добра новина.

Мтел, е един от над 50-те мобилни оператора, в чиито мрежи достъпът до новата мобилна и далеч по-лека версия на facebook - 0.facebook.com няма да бъде таксуван.

На сайта на Мтел все още няма официално обявление, но след кратък разговор с оператор на *88 от телекома потвърдиха че от 19 май (днес) са част от сделката на vodofane с facebook.

Сега, дори когато пътувам ще мога да проверявам какво се случва в мрежата ми от контакти и до известна степен да следя новините. Ето и списък с всички мрежи в който трафикът от и към 0.facebook.com няма да се таксува:

Наскоро бТВ излъчи репортаж в централната си емисия за "Българския фейсбук" създаден (по-скоро събран) от 16 годишно момче от Горна Оряховица.

Блогъри, дизайнери и обществото зад готовия CMS-а (Content Management System) който е използван за направата на сайта надигнаха вопъл. Не било честно да се отдава внимание на подобен проект. Телевизиите ни били много зле, създало се много шум за нищо и тн.

Тревожното е не че подобен проект бе показен в prime time на водеща, но съвсем не уважавана от същите тези блогъри телевизия.

Тревожното е че репортажът и заглавието му потвърдиха колко тесногръд е българина.

Нима не заслужаваме да имаме собствен, наш си продукт без световен аналог? Откога копирането на нещо вече съществуващо е знак за технически прогрес или атестат за нещо значимо?

За жалост подобни заглавия са практика в отразяването на новини от подобен "технологичен" тип.

Цитирам публикация от 2008, от в-к "24 часа", гордо препечатана дословно от редица онлайн медии:


Кога точно MySpace е бил популярен в България и какво печели една марка с тоталното и претопяване в друга? Това граничи с реклама на Лимонада с думите "българската Фанта"!

Няколко месеца след цитираната статия титанът на българския PR - Максим Бехар пусна своя мрежа чиято реклама гласеше - "Българският Фейсбук", това отприщи вълната на българските варианти на фейсбук.

Негативната тенденция за оподобяване продължава и до днес. За 2 години нищо не се е променило в начина по който традиционните медии се опитват да пишат за нови технологични проекти и тенденции.

Подобно журналистическо сравнение създаде и първият комуникационен проблем пред favit, далеч преди да се присъединя към проекта. Уважаваният от мен в-к "Капитал" излезна със статия: "В търсене на българския фейсбук". Една от първите статии в блога на favit е именно уточнение, че favit НЕ Е "български фейсбук", както не е и българския Google Reader, нито българския Delicious и тн.

Една от основните задачи пред всяка марка е да се бори за уникалността си. Всички коли си приличат, но не всички се казват Volkswagen... и слава Богу! :)

Крайно време е да се спре да се говори българския фейсбук, twitter, myspace, digg или каквато и да е там друга услуга.


Екзотиката, която превърна Тодор Русанов - десетокласник от Горна Оряховица в медийна "звезда" е козът в ръцете на всеки наистина кадърен български програмист или дизайнер, този коз трябва да се използва разумно и може да доведе до много добри резултати от медии, които са действително значими.

Веднага привеждам 2 примера.

Bulgarian startup favit wants to put your online chaos in order - статия от TechCrunch Europe - един от водещите технологични блогове, не само в Европа, но и света.

Виждате само една прилика с начина по които би била отразена подобна новина у нас - мястото на произход на продукта. Няма да прочетете сравнение с друга услуга или гръмко (непроверено) обявление колко потребителя има мрежата.


< Корицата на доклада на блога за уеб технологии ReadWriteWeb за Real-Time Web-а и неговото бъдеще. Понятие все още далечно за масовия български потребител, защото в света има само една услуга която е Real-Time - friendfeed. Е скоро ще има две, като втората е българска и е част от доклада за Real-Time Web. Представям си статия или репортаж със заглавие - "българският friendfeed" ще бъде доста унизително и пренебрежително спрямо труда на екипа, не мислите ли?

За жалост тенденцията за оподобяване, независимо колко добър роден продукт сме създали, никога няма да умре. Може би само когато станем "Швейцария на Балканите", но това няма да се случи...

Хора, не сте ли се замисляли, колко е суховат превода на фейсбук:

Стена, Приятели, Видео, Подаръци... блях.

Системните съобщения също са скучни, друго си е примерно:

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша."

Ми така де, уж напреднала технология па не се научи, че аз и Елфа сме адаши и няма нужда да ми сухарее излишно:

"Мартин Линков сподели линк на стената на Мартин Ангелов."

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша." е далеч по-човешки превод.

Освен това какви са тия подаръци (gifts)

По моя край казват армаган. И колкото съм гледал у фейсбука (книгата с лица) армаганите не са готини. Как па нема едно захарно петле, една захаросана ябълка или един захарен памук. Всичко е толкова студено и дигитално...

А и това с приятелите е твърде общо, трябва да има разделение - адаши, авери, баджанаци, ортаци.

Еле, ако някой измисли едно приложение "КоΜсомол" и вкара рангове "Пионерче" и "Чавдарче" и наместо събития прави манифестации, тоя Фейсбук ще стане съвсем яко нещо :)

А килер или дори нужник колко биха отивали за име на "Tools & Settings"...

Ето и две предложения от адаша:

online friends - безделници на линия
application - аббсолютни глупости

Ако имате предложения за един по-забавен превод, не се колебайте да ги изкоментирате :)

След дълги молби и многобройни покани от приятели, най-накрая се присъединих към фейсбук.

Дълго време се дърпах, като за основна причина изтъквах хилядите безмислени тестове и въпросници, с които биваш бомбардиран от приятели.

Не ми се вижда много полезно да разбера коя актриса от "Сексът и Градът" съм например, по-скоро бих искал да покажа на хората, това което наистина ме интригува и за което пиша в блога си.

Не получих удовлетворение, докато не открих добре написани и полезни инструменти, чрез който да успея да кача съдържание от блоговете си в профила ми там.

Пробвах доста, но трябва да призная че повечето имат страшни проблеми с кирилицата и съдържанието написано на нея, обръщат го във страховити маймуници.

Слава богу открих два перфектни и много полезни според мен инструмента.

Βlog Networks Ви позволява да си добавите snapshot на блога си към профила ви, който води към една страничка където можете да си качвате избрани линкове, да каните хора да се присъединяват и да четат блога Ви и тн. Добавяте си и един инструмент на сайта (прозорчето горе в дясно), което приканва посетителите Ви да се присъединят към вашата блог мрежа във фейсбук, много лесно се работи с него и може да добавяте много блогове, както свой така и такива на приятели:

Ето и резултатът от добавянето:


Друг много ценен инструмент е: Blog RSS Feed Reader, в който можете да добавяте RSS Feeds от колкото си блогове поискате, можете да задавате колко поста да се показват от всеки блог, да избирате иконки (аз си избрах фавиконите от блоговете), дали да се показва дата, колко дълъг да е анонса и много други... Има обаче проблем със заглавията на български, но другото го показва добре:



Други полезен инструмент за популяризирането на блог във фейсбук е My Links, който добавя връзки към профилите ви във блогър, ютюб, тайппад и тн. За жалост няма включени модули за edno23.com и svejo.net би било много готино ако скоро го добавят.

Полезно и интересно се оказа и създаването групата във Фейсбук на друг мой блог - "как не се", по предложение на Pierrot, събират се материали, дискутират се публикации и въобще блогинга преминава в един изцяло нов аспект.

Happy Bloggin' and Facebookin'