Мартинчо разбуни духовете в Македония


Преглеждам си аз статистиките на блога и какво да видя, влизания от втори македонски блог.

Много съм му благодарен, че ми е отделил цяла статия посветена на две публикации, и си му го казах:

"GoodBytes, поздрав.

Сакам да ти поблагодарувам за публикациите.

И аз сакам да поживуваме во мир и согласие, ке да си не пречиме, нито да се караме.

И го радиме това близо 70 годин вече, тако се надевам да продължаваме ке занапред.

Това дека си причиме с тебе по блоговете, немой замре и е нормално, да си вадиме ризите от миналото и да ги потупваме за нови истории и апетити.

Сакам да ти кажувам само, че правим интенция да причам по твоют начин, зашто те уважавам, за начина, по които отразуваш темата во блоговете дека имаш.

Предлагам ти да се видиме у белото езоро у Охрид и да обсъдиме въпроса на македонски песни и мезета.

Братски те поздравявам от София, нямам нищо против теб, а против политиката в родината ти и пропагандата и."

Ето и част от оригиналната му публикация:

(Коментаров подолу ми го инспирира еден Бугарски сајт кој се занимава со мојот блог Say: Macedonia. Оригиналните постови се: Кой избира името си? и Кои избира името си 2?)

Што не им дозволува на Бугарите да ја почитуваат волјата на Македонците? Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме? Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?

Сите држави околу нас ја имаат на око македонската земја, од пуста носталгија од минатото. Но ниедна не сфаќа дека не може да има мир на Балканот без да се реши „Македонското прашање“ односно без да се втемели македонската држава.

Чудно како никој не ја погледна работата од таков аспект. Сите некако се обидуваат со добро или лошо да си ја наметнат својата вистина, без никаков респект за вековниот стремеж за самостојност и за волјата на Македонската нација.

Се надевам, за доброто на сите нас, дека наскоро конечно ќе се затворат овие прашања на Балканот. Крајно време е да почнеме да живееме во мир и слога, со меѓусебна почит КАКО ЕДНАКВИ. Ете, мојот национализам оди само дотаму: до точката кога сите ќе престанат да гледаат на мојата етничка припадност и на мојата територија како некаква шанса.

Обичам интернет! Позволява ми да уча "чужди" езици :)

В интерес на истината, подобен коментар, вече има и в моя блог и ето какво му отговорих:

Да прав си, веднага след освобождението си балканските нации се хвърлят да освобождават Македония и да присъединяват части от нея към териториите си, след като виждат, че не могат да я вземат цялата.

Новото хилядолетие също започва с проблем, относно нерешеният, а потулван 100 години Македонски Проблем.

"Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?"

Аз, като българин, никога не мога да възприема съществуването на Македонска нация и език, особено предвид факта, че чета езика ти свободно, защото това си е моят език, напълнен с чуждици и сърбизми, за да се дистанцира изкуствено от българския.

Ти си жертва на дългогодишна пропаганда и промиване на мозъци от твоето правителство и културните среди в родината ти.

Където повече се залага на вашето различие с всички останали народи на балканите, отколкото на приликите ви.

"Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме?"

Обяснявате се, защото никой не възприема опитите Ви да пренапишете историята, по начина, по които на Вас Ви харесва.

Когато в научните среди се появи нова теория, като вашата трудно се защитава, не е ли така.

Аз бих живял комфортно с идеята за Македония и за "Македонска Нация", ако спрете да преписвате чужда история за ваша, ако спрете да се осланяте повече на изкуствените разлики с нас, отколкото на вековните прилики и паралелно развитие на отделните етнически групи.




Posted in Етикети: , |

0 коментара: