Славните времена за такситата

Наскоро е-вестник, подхвана темата за такси услугите в София.

Аз самият вече писах за едно "такси менте", както и Peb.

Днес си дойдох от работа с такси на "Омега Транс" 91142.

Малко хора знаят, но навремето когато такситата били прикрепени към градския транспорт, номера за повикване на такси бил 142.

Това, както и историята по долу научих от шофьорът на таксито, шофьор на такси от над двадесет години, започнал от общинска "Лада" и стигнал до "Сузики Лиана" на лизинг.

"Славни времена бяха ей, бяхме 180 коли общо, качвахме и повече от един клиент, ако пътуваш за Люлин 7, а той за Люлин 10 и се качи, когато броячът е на 3 лева, а слезне на 5, плаща 2, ти си плащаш петте лева, а аз съм най-доволен"

(В Гърция такситата са с пъти по-малко отколкото тук, ако сте в една и съща посока с друг човек си делите парите и се возите и двамата/тримата доста евтино, но всеки плаща част от сметката, а не сметката да се плаща 2 пъти от двамата пътници.)

Споменах това като вариант на шофьора, той каза:

"Е на мене, къде ми е далаверата тогава, пак същите пари ще взема"

Дам, понеже няма далавера за шофьора, тук се возим по един и имаме повече таксита отколкото клиенти и после се чудим защо нивото е ниско, а шофьорите ядосани.

"Славни времена бяха, даваха ни служебни обувки - зимни и летни, карахме с костюм, черна връзка, бяла риза, кепе, синьо яке като на кондуктирите"

"Хе-хе, като се качвах в градския, всички дупчеха билети, мислеха, че съм кондуктор"

"Отделно ни даваха зимен балтон, есенно кожено яке, пардесьо, бельо - потник и слипове, много ни гледаха, но и много работехме"

"Та нали бяхме социализъм, имахме план - 10 адреса на смяна - ние бяхме радио такси, работихме с диспечер, имаше и други без диспечер. Та имахме 10 билетчета, по шестдесет стотинки, трябваше да ги даваме на клиентите, те не ги искаха и ние на края на смяната ги късахме и ги предавахме за отчет, ако забравяхме ни налагаха наказания. Трябваше по план да въртим празни километри 50 на смяна, ма нали бяхме малко коли и имаше работа, а ако нямаш празни километри, трябва да дваш повече пари после на отчета и по-малко ще останат за теб.

В моята такси-бригада, аз бях нощна смяна, бригадира беше ортак - само дневна, смените бяха от 6 до 14:30, от 15:00 до 22:00 и от 22:00 до 6:00. Та нощната смяна се събирахме към 02:30 на Орлов мост и въртяхме празни километри до Горублянско ханче, да пием кафе. Беше голяма гледка цялата бригада - 30 таксита, наредена на Орлов мост, потегля да прави празните километри"

"Изкарвах по 210 лева заплата горе-долу на месец, а това си бяха пари - вафлата беше пет стотинки, а едно кило хляб 25. А не като сега 400 грама хляб за левче. Нормалната заплата беше 120 лева де, ама с икономия на гориво и масло ги докарвах до 210, отделно дето не си включвах брояча - примерно качвам се до Златните Мостове на Витоша, това са 20 лева, пускам брояча чак долу на Бояна или Драгалевци, че имаше куки, да не ме видят че съм с хора без брояч, ще трябва да им дам десет лева. И тогава беше като сега, нищо не се е променило. Е, имахме и специален начин без брояч, да свети лампата за заето, пренастройвахме ги, наше подобрение (смее се)

"Бяхме 3 бригади, първа на Земляне, втора на Захарна Фабрика и Сточна и трета в Слатина и Дружба, там ни бяха гаражите"

Сега на Земляне са такситата на Радио СВ Такси 91280, а в Слатина на Окей Супертранс 2121.

"После ни събраха на една, почна перестройка и ни еб*ха мамата, шефът сега ми беше шеф и тогава - бригадира, затова и запазихме и телефона - 91142, като 142. И диспечерките и те са същите.

Славни времена бяха, имахме шест почивни дни, като задължително се почиваше поне една събота и неделя заедно, не като сега да се съсипваш по цял месец за рентата само и накрая нищо!"




Posted in Етикети: , |

1 коментара:

  1. GaN Says:

    Ах, какви са мизерници! После що държавата ни такава? Ами, ето ни ние какви сме. Каквито сме ние, такава ни е и държавата.