И като каза, рече...

Вчера реших да се порадвам на хубавото време и с две приятелки се качихме на Витоша, по пътища осеяни с кратери и непочистени от зимного опесъчаване се добрахме до една много китна хижа.

Бяхме сами, докато не пристигнаха специалните гости на хижаря, семейство от Павлово, което сега живее в Бояна (бел. р. Павлово е квартал на София под Бояна, Бояна пък се води, елитен, гъзарски квартал на столицата).

Човекът седна на една маса до нас, сложи една бутилка уиски на масата, отля си в една чаша, извади телефона и се обади на някакъв познат:

- Ало, Пепи, готов ли си?
Ай наздраве! (При което чукна чашата с уискито в бутилката, доближи слушалката, за да се чуе характерното "зън" и отпи).

Култов момент.

Пепи му отговори, че е на диета и нямало да пие днес.

- Абе, каква диета бе, знам ги аз твоите диети, три часа максимум ти давам.

Затвори телефона и отсече:

- Леле тия боянци много тъпи хора, леле... И почна да ги нарежда:

Продадоха си шипоците (шипок е стръмна гола поляна, на която само шипки растат) и купиха пухкави палта на жените и джипове, сега джиповете се почупиха и броят стотинките в кръчмата, докато жените им се чудят кое от еднаквите палта е тяхно, а после не знаят как да го отмиришат от цигаренния дим... много прости тия боянци...

То и хижарят е боянец, ма не е чак толкова прост - и се провиква към хижаря:

- Кажи, че не си чак толкова прост па ти бе, не се праи.

И после почна пак да нарежда, как преди 10 години купил място в бояна и си построил къща, как вхърлял царевица и слънчоглед навред и само чакал яребиците и фазаните да наизлизат от гората и ги почвал с пушката, славни времена и шипоците на боянци му били съседи, сам бил на баира...

Сега се жалваше, че всички боянци, нали били много прости, разпродали шипоците и около него се заселили разни мутри, къщата му доскоро единствен дворец на хълма, сега замязала на невзрачна селска кухня сравнена с палатите околовръз, яребиците и фазаните са само спомен от миналото... много прости тия боянци бе...!