И като каза, рече...

Казвам, че съм те забравил
от акъла съм си те извадил
Като луд те исках,
но от тебе се отрекох.

Дори да изгорих всичко което за теб напомня,
дори на сърцето раните да затворих
пак нещо от нашето вчера при мен се връща

Дори след като всички белези зараснаха
дори никъде в душата ми да не те откривам
усещам как дълбоко, нещо за теб боли.

Усещам, че съм сам,
и болкота ме стопява
пуст е и пътят ми
празен съм и аз.

Нищо не изчезна,
нищо не се запълни
празнотата, която остави
на две се разцепи.

Казвам, че съм се успокоил
и чувствата удавил
бе колебание,
от тебе пак се отрекох.