113 години туризъм

Днес с Филип и Андрea участвахме с спортното бягане до Черни Връх организирано по повод 113 годишнината от основаването от Алеко Константинов на организирано туристическо движение в България и те, пионерите така започнали, качили се до Черни Връх преди 113 години и положили основите на туристическите дружества в родината.

Стартът бе даден пред билетния център на НДК, ние като типични пишман туристи бяхме с дънкови панталони, колани, обувки до глезена, портфейли, телефони, килограми излишен товар.

Срещу нас загряваха бивши маратонци, ски треньори, хора планинари с къси шортички и потничета, маратонки...

Ясно викам си аз... пот ще се лей...

С Филип тренирахме, ходихме няколко пъти в Борисовата да тичаме - тичане до "Лодки" и биропиене там :) Нема що претренирахме ;)

На старта профитата тръгнаха като бегач от Ямайка 1500 метра в бърз тръс и с песен на уста :)

Гоних ги някъде то края на южния парк, после позаболя онова в дясно дето като те боли и немаш много силици. Как да е казах си ай бай Марфи, стига с тия компове, стягай си блогърския си задник, стискай зъби и се катери...

Катерим се аз, ама много препятствия по пътя, вкусни малини, бяйкъри дето се спускаха като отприщена планинска пряспа.

С много зор издрапах до върха де, за три часа от 09 до 12 точно, през мъглите на голи връх и студа на високата височина.. Само с едно падане, в един къпинак се оплетох и се изтърсих като чувал картофи, бързо се окопитих де.

Наградиха ме с медалче:

После ядох най-вкусната леща чорба на света, в интерес на истината бях толкова гладен, че докато чаках на опашката си взех да си гриза само хляб...

За пореден път обаче подцених планината и бях само с една лека блузка, а Филип само по тениска. Блузката мокра и потна ми държеше хипер хладно и съжалих, че нямам повече дрешки, ако някой продаваше в планината дрехи, щеше да направи пачка...

С Филип си разменяхме дрешката до хижа Алеко, където пак ядох :) Тоя чист въздух направо ме огладнява през 20 мин, е сега пак съм гладен.

Прибирането беше тегаво и скъпо. Лелките от лифтовете искаха куп документи, за да ми дадат студентски билет и си платих като за работещ, чувствам се ощетен :(

Стоплихме се чак в нагрятия от слънцето рейс, за първи път жегата в София ни се стори блага.

Отправям покана към всички четящи блога да се присъединят ако не към следващото ни изкачване, то поне към тичането и бирите в Борисовата.

Който иска да ме зарадва с подарък за РД-то ми да знае, че искам титаниеви щеки за планина, за да мога да драпам 4х4.


Windows Xp key on digg.com

В ядрото на всеки един windows XP, предварително сякаш е зададен определен период от време, в които да се счупи "beyond possible repair" (извън всякаква надежда за поправка). Дойде този момент и за лаптопа на една приятелка и в момента го преинсталирам, стигнах до момента за въвеждане на ключ за активация и след 3-4 неуспешни опита в гугле, най-накрая получих задоволителен резултат при търсена на: windows xp serial keys, на шесто място излиза публикация в digg.com:

Digg - Windows XP Pro Serial Number!DIGG IT UP FOR THE HECK OF IT! DDQXW-THQ8M-79V6K-2YFGH-R739Q.
digg.com/microsoft/Windows_XP_Pro_Serial_Number - 28k -

Не можех да повярвам на очите си! Някой човек беше качил в социалната мрежа ключ за активация на Уиндоус! Този ключ трябваше да се провери на всяка цена, хоп троп, написах и го сработи! Сега дори пиша поста от преинсталирания комп! Как да не обичаш социалните мрежи, благодарих на пича разбира се и добавих 112-ия диг за ключа :)


Най-добрият ПиаР - черният ПиаР

Преди няма и седмица малко нашега пуснах пост, за жилището на мечтите ми където да бъда честен, без особена надежда съм отправил скромен призив за финансова помощ към читалите на блога си, не го приемам като просия, нито възлагам надежди да събера 50 000 евро по този начин, оставих банковата си информация по-скоро за експеримент.

Експериментът тръгна чудесно, едва няколко минути след поста, получих следното известие от ПейПал:

You've Got New Funds!

This email confirms that you have received a payment for $5.00 USD from Georgi Ka??ov (a??o@abv.bg)

Фамилията и и-мейла са скрити за запазване на конфиденциалност.

Публикацията ми обаче породи гнева на един господин с профил в Свежо.нет, които октрито започна да ме нарича просяк и да ми прави черен ПиАр.

Досега, колкото пъти в дадено начинание съм имал агент които ми прави "черен" ПиАр, толкова пъти начинанието е потръгвало страхотно, ако мога да цитирам и едно от гурутата ми в интернет бранша - Лъчезар Ангелов:
Няма по-хубав ПиаР от "черния" - при това е безплатен!

Потвърждение на думите му е съвместната ни инициатива против анонимността в интернет, тя нямаше да е и наполовина толкова популярна, без купчината статии против нея които всъщност работеха в наш интерес, без да си мръднем пръста дори.

Така се случи и днес след като приятели поискаха потвърждение на нападките на въпросния господин.

Ситуацията е много забавна и Метафраси дори ми предложи да си направя тениска увековечаваща полемиката :)

Метафраси в крайна сметка загуби "облога" с въпросния индивид и всъщност повдигнатия от него въпрос я мотиивира за превода по сметката за кемпъра на стойност 20 лева :)

Верижната реакция не спира дотук, Боби на свой ред спази обещанието си и сметката ми бе захранена с 20 евро, според условиятa на облога и силата на изреченото от нея:
Аз ше му сложа 20 Е, ама само ако разплава конфликта :) хахахах
Е както се очаква, разпалвам конфликта :)

С тази публикация не искам да изразя благодарност единствено към г-н Мънков, който с действията и нападките си единствено ме мотивира и ме кара да се смея, но той ми прави и чудесна услуга, популяризирайки мечтата ми.

Благодаря искрено на всички, които откликнаха на призива ми - Благодаря Георги, Благодаря Мария, Благодаря Боби, като паркирам кемпера на Витоша планина ще пием до зори в лукс, обещавам! Наздраве!


Един по-различен рожден ден

Филип, ме покани на един много специален рожден ден - рожден ден на поляна/палатка.

За нуждите на празненството бе създаден специален сайт, за да упътва гостите. Аз намерих лесно мястото, но пристигнах късно, ето как се е развил купона:

Около 14:00 - парти полянката:
Около 14:45:

Спокойната полянка, приема гости, скарата е готова:

Малко след това, рожденикът - също Филип е "захранен" с торта:
Трябва да кажа, че мястото беше уникално, хем беше близо до пътя, хем нямаше движение и не се чуваха коли, имаше една вада, където изстудявахме виното и бирата - мокър бар :)

Когато аз пристигнах вечерта, бях подценил Плана планина за пореден път, тениска и къси гащи не бяха най-доброто облекло за планина, не знам защо, но винаги така се получава когато ходя на "близки" планини като Плана и Витоша, нещо не им имам страха като на Родопите и Гела например, въпреки, че и до днес помня думите на баба:
Зиме без торбичка, лете без абичка на планина не!

Докато си сложа абичката вече се бях накокошинил. Слава Богу, имахме си огън на който после изпекох най-вкусната пържола на света - потопена в греяно вино и подправена с чубрица, пипер и сложена да се пече с лук, моркови и чушки около нея - Майстор Миро пасти да яде!

Филип, беше леко подпийнал като дойдох, трябваше да го будя и да се разделя с айряна си в името на идеята да се съвземе и да се напие повторно, въздухът на Плана е чудотворен, за една вечер се напихме и изтрезняхме три пъти, а на сутринта не ни боля глава, даже бяхме свежи за оборката:
Почти свежи може би:
Сутринта бе хладна:
Но не колкото вечерта, разбира се пак бях подценил планината и имах само един спален чувал в лятната си палатка, добре че се намери добър човек да ми услужи с шалтето си, за да мога да отстъпя едно одеяло на Филип, който си легна на земята, каза че след като я стоплил вече не му държала студено - пияните и Господ ги пази.

Огънят не спря цяла вечер и сутрин, трябваше да се топлят измръзнали крайници, всички бяхме кекави планинари:
Когато тръгнахме наобратно, термометърът на скутера ми показваше 7 градуса, на Железница е покачи до 17, а в София вече беше 24 градуса.

Това е третият рожден ден, които прекарвам на открито, първият беше на братовчед ми на една хижа на Витоша, а вторият на една приятелка на гайдарското надсвирване в село Гела.

Не съм си изкарвал по-добре досега, свобода, обсипано със звезди небе, от което Филип се хипнотизира, не без причина, в София звезди не се виждат, чист въздух, аромат на скара... неповторима атмосфера, а на Гела, на Гела имаше и стотици гайди, които свиреха за рожденичката, е това е да си специален :)



Златото пречиства въздуха

Доскоро възприемахме златообсипаните стъкла по църквите и катедралите единствено като произведения на изкуството.

Оказва се обаче, че тънкия слой злато с които често са покривани, кагато бъде нагрят от слънцето има пречистваща въздуха фунцкия.

Съставената от златни наночастици с различни размери боя на прозорците, става химически силно активна, когато тези наночастици биват облъчени от слънцето, всъщност получава се магнитен резонанс между магнитното поле на златните частици и това на светлинните фотони.

В резултат на въпросния резонанс, интензитета на магнитното поле на златните частици може да нарасне над 100 пъти! Достатъчно, за да разчупи молекулярните връзки на редица замърсители на въздуха като, метанол, въглероден оксид и онези химикали с които блъскат мокетите, дамаските и тн, благодарение на което те имат онзи специфичен мирис на... "ново".

Тъй като в природата нищо не се губи, след разпада на горните вещества се отделя въглероден диоксид, които според откривателите на феномена е доста по-безвреден от гореспоменатите замърсители.

Ами какво чакате, изрусувайте си прозорците в злато и живейте един щастлив живов в чист златен кафез :)


Дом за мен 2

Наскоро писах за мечтата ми да си взема чисто нов кемпер и да си живея в него, докато събера нужните средства обаче ще трябва да се задоволя с нещо по-скромно, спрях се на идеята за малка, компактна дървена къщичка на платформа лансирана от америнската компания: Тumbleweed Ηouses.

Компанията предлага изключително скъпи за размерите си малки къщички, повечето са изградени върху платформа и са на колела, като си имат стопове и мигачи:
Харесва ми, че "първият" им етаж е сравнително висок, вярно нямат много удобства, но колко му трябва на съвременният човек? Един лаптоп и малко wireless ...

Единствено леглото е леко неудобно, но при положение, че вече втора седмица спя главно по палатки, мисля че ще свикна:

Хубавато е, че може да се намърдам на завет, като храста от песента на "Подуене блус бенд":
Къщата бих я сглобил с бащата за около месец, мисля да я направя с двойни стени и да ги запълня с хубава изолация, ще трябва да се лакира често, но пък дървото придава несравним уют.


Реалност

Много обичам photobucket.com, като блокирам рекламите от сайт и като си свърша работата винаги има нещо, което да ми привлече вниманието и да ме разсмее. Препоръчвам ви photobucket.com като надежден, бърз и забавен free image hosting (безплатна услуга за споделяне на снимки)



Фен до болка

Винаги съм си мислил, че има нещо твърде фанатично в китайците...
Това е петдесет и осем годишният Вей Шенгчу, понастоящем доброволец по организирането на олимпийските игри и привърженик на традиционната китайска медицина. Човекът е доста ексцентричен и за забавление на фотографите покрил главата си с 2о5-те флага на страните участнички в надпреварата. Аз не можах да открия българския обаче, ако някой го види да го посочи. Китаецът не е пропуснал обаче да забие в челото си и кулата на олимпийския огън.


Работното място на един блогър

Изкушавах се да оставя поста само с тази снимка: Но някак не приличаше на работно място нали, така картината е по пълна:

Резервето ми е подарък то Боби и си го слагам в тоалетната да се знае, че ми предстой някаква дейност там.

Всъщност през по-голямата част от времето си пиша от бюрото, това зад лаптопа са два монитора, един 22 инчов и един 19, които са вързани към големия ми компютър.
А разпилените стотинки около лаптопа ми са приходите от Google Adsense, аз съм бета тестер на новата им програма Click, Cash and Carry, която е вдъхновенна от политиката на МЕТРО - Кеш енд Кери.

Сложиха ми един чип в компютъра и след всеки клик, с помоща на вентилатора, той изсича и и изплюва съответната монета, затова и стотинките са разпиляни около изходите за охлаждане :) Така не се налага да се разхождам до банката като дойде чека.
Това е в кръга на шегата разбира се, монетите са прихода ми от вендинг машините ми :)

Поздрави, снимайте и вашите бюра и happy bloggin'


Google търсене в блогове

От Google са пуснали нова услуга - търсене в блогове, тя е достъпна на:

blogsearch.google.com (интерфейс в стил Google)
search.blogger.com (интерфейс в стил Blogger)
Контролно табло на Blogger
Лентата за навигация във всеки блог от типа Blog*Spot

Преди да прочета информацията за услугата бях почти сигурен, че е предназначена главно за блогове хоствани на сървърите на Blogger, за щастие не е:
4. Кои блогове са включени в Търсене на блогове?

Целта на Търсене на блогове е да покаже всеки блог, който публикува емисия на сайт (RSS или Atom). Търсенето не е ограничено само до блогове от Blogger, нито до блогове от други услуги

Добра новина нали :)

Ето и малко за философията зад услугата:

Google вярва силно в самостоятелното публикуване като явление, представено от създаването на блогове, и се надява Търсене на блогове да помогне на потребителите да изследват необятното пространство на блоговете по-ефективно, а защо не и да вдъхнови много хора да станат част от революцията.
Или както казва Танос Петрелис:

Остави Фрапето, старомодно е, Еспресо Фредо занапред!

Google парира: Остави google.bg, blogsearch.google.bg занапред!

Хубавото е че можете да се абонирате за резултатите от търсенето за даден блог, а освен стандартните команди при търсене може да ползвате и тези:

Освен това, Търсене на блогове поддържа следните нови собствени съюзни думи:

  • inblogtitle: - Търсене по име на блог
  • inposttitle: - Търсене по публикация
  • inpostauthor: - Търсене по автор
  • blogurl: - Търсене по адрес на блог
Повече за услугата можете да намерите тук

Какво да направя, ако имам още въпроси?

Моля, свържете се с нас.


Дом за мен

В живота на всеки човек идва момент в които трябва да се сдобие със собствено жилище. Предвид цените на недвижитеми имоти в страната и авантюристичния ми дух, реших да се сдобия с движим имот.

Твърдo съм решил да си взема модерен дом на четири колела, но не каравана, ами кемпер, за да мога да го карам с любителската си книжка и да не мъча колата с дърпане. Спрял съм се на модела: Rimor Sailer 669 Suite предлаган от фирма Булавто.

Ето и снимки на бъдещето ми жилище:

Отпред с емблемата на Фиат, подсказващ с какъв двигател се задвижва къщата:
Разположението отвътре:
Слайдщоу отвътре:








Кемперът разполага със хладилник, душ кабина, химическа тоалетна, 3 котлона, климатик и много, много други неща...

Както се досещате цената на мечтата ми все още не ми е по силите, затова се обръщам с молба към всеки, който чувства че може да отдели няколко левчета, за да мога да имам една сбъдната мечта повече да се възползва от линка към пейпал по-долу:

Дарение през ПейПал на стойност 5 долара

Дарение през ПейПал на стойност 4 долара

Дарение през ПейПал на стойност 3 долара

Дарение през ПейПал на стойност 2 долара

или от информацията за банков превод:

Първа Инвенстиционна Банка:

IBAN: BG71FINV915010BGN0AUM6

В полза на: Мартин Руменов Линков

Не съм толкова наивен, за да вярвам, че ще събера парите за кемпера през интернет :) Но всяка помощ от приятелите на блога ще е високо оценена и всички ще си правим парти до зори в къщата ми на колела щом се сдобия с нея, а най-хубавото е че като се напия в някоя кръчма, просто ще излезна и ще се просна в паркирания до нея кемпер :)


Хибридите били твърде тихи!

Най-вероятно бъдещето на автомобилите лежи в хибридните разработки, пред тяхното производство и най-вече внедряването им на пазара все още има доста пречки, като една от тях е... че са твърде тихи!

Когато автомобил задвижван изцяло от електрически двигател преминава да кажем през кръстовище където пресичат слепи хора или на паркинг до офис сграда където хората са разсеяни и замислени по работните си проблеми, може да се стигне до леки инциденти.

Досега има само един докладван случай в който тихият електрически режим на "Тойота Приус" частично бива винен за инцидент с пешеходец.

За да разрешат този потенциален проблем, производителите на хибриди са решили да поставят водоустойчива звукова уредба зад решетката на предния капак на хибрида, която ще издава звук като веобразен осем цилиндров двигател, за да може да предупреждава пешеходците свикнали с шумни коли, че електрически задвижван хибрид се задава по пътя :)

Хибрид с гласче на голям мотор, така може би и хора които искат колата им да шуми като "истинска кола", ще се престрашат да си купят хибрид.


Къмпингите в Гърция

Къмпингите в Гърция нямат нищо общо с тези в България и слава Богу. Миналата година обиколих три. В Кавала къмпингът бе разделен на кутийки, оградени с жив плет с малко асфалт, където да се остави колата и тревичка където да се опъне палатка, на около 4 кутийки се пада по една чешмичка, а на около 8 тоалетни и бани в специална сграда. В къмпинга има бар, дискотека, басейн, а по плажа шезлонги, чадъри, масички...

В Александрупулис почти същата конфигурация, къмпингът е разположен в центъра на града, в градския парк. Има дори и кутия с 4 контакта и трифазен ток за всяко къмпинг място.

В момента пиша настоящия пост възползвайки се от безжичната мрежа на къмпинга на Солунския университет, разположен на полуостров Халкидики, ръкав Касандра в селцето Пусиди.

В къмпинга освен безплатен безжичен интернет си имаме и църква: (гърците са страшно набожни)Има си и паркинг за колела, къмпингът е голям и хората го обикалят с колелета:
В този стар вагон е лечебницата на къмпинга, доста е впечатляващ:
Имаме си и футболно игрище и довечера се организира турнир, в които ще се опитам да се включа:
Имаме и лост за упражнения, на които вчера се правех на Йордан Йовчев, с доста комичен резултат признавам:
Надявам се скоро и в България да се радваме на подобен къмпинг...