Показват се публикациите с етикет архитектура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет архитектура. Показване на всички публикации

За гледането и виждането

Снощи гледах много интересен филм - горещо ви го препоръчвам:

The Great Pyramid of Egypt - New Evidence

Няма да ви преразказвам филма, няма смисъл. Това, което ме впечатли в него е подходът на Жан Пиер - френският архитект, който се запалва по една идея, продава апартамента, фирмата си - всичко и я изучава в рамките на пет години. Това наричам отдаденост!

Жан Пиер си подготвя старателно домашното и чак на петата година вижда пирамидите отблизо. Чел е страшно много и е гледал толкова много диаграми, че все едно ги посещава за стотен път. Вече на място, той успява да види, това което хиляди хора преди него не са успяли - следи от примитивни скрипци, вътрешни проходи (рампи) - всичко необходимо, за да потвърди теорията си.

Ключът към успеха му в разгадаването на загадката не се крие само в усърдната му работа - той е инжинер по професия, докато повечето египтолози са... ами историци :) Това е ярък пример за това, че за да се случват иновациите, за да има открития се нуждаем от хора с познания в различни сфери на науката - брилянтни химици, но и отлични математици и физици, например.

Enjoy:

Posted in Етикети: | 0 коментара

Кремлино

В ляво на старият път от Халкидики за Солун, малко преди Неа Триглиа (Nea Triglia, Νέα Τριγλιά) се издига един връх в гръцката развлекателна архитектура.

Архитектура, която изкарана от контекста на нощта, на прожекторите, на златните токчета и блестящите рокли на гъркините изглежда смешна :)

Представям ви все още незавършеното заведение - Кремлино:
Няма две мнения, в момента в които отвори врати за широката публика ще посетя този бисер в короната на гръцкия чалгабарок :)

Още за моят Гръцки Великден


Абсурдистан

Офиациално откриване на мърляшки ремонтиран булевард (нали и догодина пак трябва да се ремонтира, за да се откраднат още парички).

Оказва се, че фирмата изпълнителка, не знае че по релсите се движат трамваи и ги асфалтирала, така де какви са тия улей по средата на булеварда.

Това поражда два въпроса:

След като асфалта се е качил по релсите, сложили ли са гумени уплътнения между асфалта и трамвайния път, за да не се рони пътната настилкка от вибрациите и разширението/свиването на метала на релсите ?

Следи ли някой дейността и качеството на работа фирмите изпълнителки на тези проекти?

Уважаеми читатели, вие няма да сгрешите ако отговорите с:

Твърдо не!

и на двата реторични въпроса формулирани по-горе.

Нека почакаме да видим как ще бъде ремонтиран Стамболийски в останалата част от отсечката.

Ако има живи наследници на Александър Стамболийски ги призовавам да подадат искане името на роднината им да бъде премахнато от този булевард, той с нищо не е виновен за издевателствата и за псувните които отнася от разгневените столичани, мир на прахта му.

А пък от начина по който разшириха улицата след тунела на Люлин, по нищо не личи, че са приключили с ремонтните дейности.

Асфалта е грубо свързан и се образува гаден остър ръб, няма маркировка, няма банкет, вярно че работата трябва да е евтина, но чак пък толкова.

Евтин не е синоним на немърлив, но в София (столицата на Абсурдистан) явно е.


Край на потното огледало

Обикновенно се бръсна след баня, но за жалост огледалото винаги се изпотява и едвам се виждам.

Докато един ден майка не ми остави една бележка на него, от влагата бележката падна, но там където беше стояла, огледалото не се беше изпитило...

О, такъв ли бил трика ? Вече като влизам да се къпя слагам по един безплатен вестник на огледалото, той целия се измокря, и огледалото под него е мокро, но не се замъглява, просто има капчици вода, но пак се вижда през тях.

И си се оглеждам без проблеми. Ако пък положението е много мокро и влажно допълнително забърсвам с друга страница от вестника и успявам да се избръсна.


Posted in Етикети: | 5 коментара

Интернет в СУ

Малко след като завърших СУ тръгна на добре, алуминиева дограма, безплатен интернет:

Нови лампи в коридора в северното крило, които вече светят :)

Разкопки с природа

Наскоро се върнах от едномесечено обучение в област Епир, Гърция. Започвам да споделям впечатленията си оттам, едно защото приятелите ми непрестанно ме питат как е било и какво съм видял, а в две изречения няма как да им разкажа достатъчно, а от друга страна повторението на едно и също ще ме умори и ще направи разказа ми вял и монотонен, а престоят ми там определено не беше такъв, затова и заслужава подобаващо представяне :)

В Епир има има много археологически обекти, византийски църкви, венециански, византийски и турски крепости, традиционни селца запазили старинния си облик, стари каменни мостове с красиви арки и много, много други неща, които може да видите.

Сега само ще дам обща идея за облика на археологическите обекти, които за разлика от снимката, която виждате по долу, не са прашни, претъпкани места, без дори една пейка където да поседнеш:

Въздушна снимка на атинския акропол с партенона:

Ходил съм два пъти на хълма на акропола, от които веднъж със сандали и се прибрах целия посипан с бял прах до колената чак и черни като на негър ходила...

В Епир, поради благоприятния климат и по-северното си разположение археологическите места са обсипани със зеленина. Природа и камъни от векове се съревновават за надмощие, а разходката в старото светилище на Зевс в Додона е като разходка в градски парк:

Природата всячески се опитва да вземе надмощие над камъните:

А тук над античния театър в Додона, побирал над 16 000 зрители и в последствие превърнал се в арена за гладиаторски битки, днес гордо се извисява едно самотно дърво - единствен зрител на тълпите туристи, които се надпреварват за обща снимка на сцената на театъра:
Разбира се всичко това се нуждае от поддръжка:

Епир е примамлива и непозната за повечето българи дестинация, ако имате възможност посетете я :)


Малко боя, много усмивки

В събота имах щастието да се разходя до историческия гръцки град Парга (името е славянско и означава пристанище). Скоро ще пиша по-обстойно за впечатленията ми от него и античната му крепост, засега искам само да Ви покажа как местните са решили да разкрасят града си:

Почти всяка кофа е изрисувана в ярки цветове и флорални мотиви:
Това разбира се определено влияе на настроението на туристите посещаващи селцето:
Намерихме и мотора на човека изрисувал кофите, определено взима първа награда за най-шарен мотор:)
За боядисването на кофите, местните не са чакали на градската управа, а собствениците на заведения и хотели са се усетили, че с минимални разходи ще допринесат за разкрасяването на градчето и за приятния престой на посетителите му. Дано и нашите хотелиери се усетят, че кофите за боклук не са единствено безплатен билборд и грозна рекламна площадка за чалга концерти.



Дом за мен 2

Наскоро писах за мечтата ми да си взема чисто нов кемпер и да си живея в него, докато събера нужните средства обаче ще трябва да се задоволя с нещо по-скромно, спрях се на идеята за малка, компактна дървена къщичка на платформа лансирана от америнската компания: Тumbleweed Ηouses.

Компанията предлага изключително скъпи за размерите си малки къщички, повечето са изградени върху платформа и са на колела, като си имат стопове и мигачи:
Харесва ми, че "първият" им етаж е сравнително висок, вярно нямат много удобства, но колко му трябва на съвременният човек? Един лаптоп и малко wireless ...

Единствено леглото е леко неудобно, но при положение, че вече втора седмица спя главно по палатки, мисля че ще свикна:

Хубавато е, че може да се намърдам на завет, като храста от песента на "Подуене блус бенд":
Къщата бих я сглобил с бащата за около месец, мисля да я направя с двойни стени и да ги запълня с хубава изолация, ще трябва да се лакира често, но пък дървото придава несравним уют.


Бизнесът се надпреварва да градинарства

Снимки от градинката между парламента и художествената галерия в столицата.

В единия край по-близо до бул. "Цар. Освободител", поддръжката на тревната площ и цветята е поета от 3com - производители на офис консумативи:
Actavis, пък са се заели с градинката от страната и от към бул. "Васил Левски", всички пейки наоколо носят символите на фармацевтичната компания:
По спомени Данон се занимаваше с градинката пред народния театър "Иван Вазов", а "Лев Инс" с пространството коло паметника Левски. Банка Пиреос пък си има собствен кът и две горди борчета на мястото на бившия мавзолей.

Стига да не се прекалява с рекламните послания поддръжката на зелените площи на столицата от бизнес организации срещу дискретна реклама според мен е похвална и полезна за всички инициатива.

Дайте едно социално-тоговорно и зелено рамо на бизнеса си - засадете дърво.




Летящо е30

Внимавайте колко тунинговате култовия е30 модел на БМВ, за да не полетите към някоя новострояща се сграда.

Обаче, от друга страна, май колата е вградена за късмет във вилата, странна инженерна мисъл!