И като каза, рече...

В последната глава стигнах до пристигането ми на Гара Норд в Букурещ.

Гарата и пероните много приличат на тази във Варна, само че тя е далеч по чиста или на гарата в Пирея в Атина, само че тя е много по-малка.

И трите явно са строени приблизително по едно и също време, в един стил, но Гара Норд е далеч по-голяма и покритата и площ е в пъти повече от тази във Варна.

С пристигането ми умря и надеждатата ми международния влак през Словения да е закъснял много и да успея да се класирам за него, беше заминал преди 15 минути.
Нищо, така и така го бях предвидил пък и ми се искаше да разгледам Букурещ, имах 6 часа на разположение.

Реших да се подкрепя в Макдоналдс-а на гарата, които си е истински ресторант с Wi-Fi и тоалетна, а не като кервана на централната ни гара. Истински претъпкан се оказа, бай мангали на опашки, бай румънци по масите, ужаст, макар и да имах 6 часа нямах 1 за опашки. Ще намеря друг рекох си и отминах...

Щом излезете от гарата ви лъхва ориенталска романтика - смугли хора играещи табла, таксиджии с плетени бели обуща и черни чорапи отдолу люпят семки и предлагат услугите си, смугли жени без сутиени и те предлагат разни неща, не исках нито едното нито другото. Бях решил да се разхождам. Трудна работа, улицата пред гарата е с 5 платна, пресичането и в час пик си е тегаво, особено като има ремонт...

Пред гарата има парк със статуя на заслужилите жепейци, а зад него централата на Румънското БДЖ, в парка пък бай мангали си подремваха или директно върху земята или на мръсни одеяла, няма да се разхожда тук.

Слава Богу в Букурещ има доста информационни табла оказващи забележителностите, а те са много.

Избрах си от едно такова табло маршрут и потеглих пеш. Кварталът около гарата е нещо като "Омония" за Атина, малки дюкянчета на араби, турци, ливанци. Чужденци, емигранти и заблудени туристи допълват пейзажа.

След кратки лутания, излезнах на един широк булевард който ме отведе до сградата на парламента им:
Доста впечатляващ нали?

От него тръгва и Bulevardul Avitorul - широк шестлентов булевард обгърнат в зеленина и водещ към паметника на авиаторите:

После минах по един 9! лентов булевард, разделен на три имаше и павета, но шум нямаше, бяха добре подредени.

Покрай всички тези булеварди - зеленина и широки тротоари с алеи за велосипедисти - да ти е кеф да се разхождаш и така неусетно стигнах до Румънската триумфална арка:
Която за жалост беше в ремонт:
Малко над нея е величествения комплект на "Свободната преса" - Casa Presei Libere (аналогът на София Прес):
Зданието е огромно, състой се от централна висока част и четири допълнителни корпуса свързани със сравнително невисоки сгради.

Оттам минавал пътя за Питиещи, Pitiesti и доста хора бяха спряли колите си и офертираха случайни минувачи да ги закарат до там при споделен разход за гориво.

На връщане към гарата ме налегна страшна жажда, не знам как уцелих но се разхождах из квартал в които имаше само посолства, по едно време до мен спря един автобус на жандармерията и от него слезна цял гарнизон, помислих си че ще сменят охраната по посолствата, но подминах заедно с тях доста и бройката им не намаляваше, докато не влезнаха всички на куп в Американското посолство... колко очаквано нали :)

Американското посолство беше изкарало на тротоара си два от онези диспенсери за вода, дето си имаме по офисите тук, като съзрях скъпоценната течност реших да се примоля за една чашка (все пак нямах пукната лея, щото не исках да обменям за един ден), пазачите не знаеха английски, извадиха някакъв костюмар от двора, които ми се усмихна, каза че имали вода, но пък нямали чаши, пожела ми приятен ден и си се прибра със същата усмивка, с която и излезна - и аз го заобичах.

Шестте часа почти се изтърколиха, минах през един празен вече МакДоналдс, платих си яденето и пиенето с кредитната карта и тръгнах към влака.

Поседях малко в парка пред гарата, което се оказа голяма грешка.

Приближи ме една много гнусна и многократно оперирана циганка, която ми запредлага:

- Sex.

А не мерси!

- Anal, Oral, All.

Абе бягай бе!

- Kafe?

Не пия кафе, мерси.

Kafe - и ми сочи някакво кафене отсреща.

Да бе, ей са ще те черпя кафе!

Слава Богу загуби интерес и си тръгна по пътя, малко по-надолу, един румънец я качи в Дачията си и отпрашиха...

Влакът дойде, закачиха 1 български вагон - пълна мизерия, мръсен, целият в графити, прозорците заяли... Ужаст.

Сесията на студентите беше свършила, моето купе и място бяха окупирани, затова отидох в съседното, след малко го щурмуваха 7 албански студента, веднага ме попитаха:

- Билет.

Имам, ама не ти го давам.

- Не ти го искам, питам дали имаш, щото ние нямаме и ще подкупим кондукторката, да знам колко рушвет да пусна.

Е как ще подкупите кондукторката, не е ли строго?

- Строго е, само в международния става, до Русе.

Ясно... еми успех.

Държа да отбележа, че албанците бяха много начетени и говореха много приличен английски, всички бяха с румънска жилка и учеха на румънска издръжка в Констанца, а и всички се подиграваха на Македонците :)

Прибираха се през 2 държави до Албания с две транзитни визи - за Македония и България. Ех добре, че съм от ЕС, мислех си аз :)

Пътуването с Българския вагон беше ужасно, прозорецът непрекъснато се самозатваряше, затова го вързахме с един колан, нямаше място за всички, затова някои стояха в коридора, след като подминавахме запустяли заводи и селца каквито си имаме и тук след 3 часа минахме 60-те километра до границата и там румънските калъфи ни държаха един час. Взеха всички паспорти и проверки, проверки...

Българите се качиха с една радиостанция и си диктуваха номерата на паспорите, проверяващият връщаше трите имена и ако съвпадаха бам, бум печат и оди пикай и легай.

Влака се опразни, албанците се качиха на автобус, аз се излегнах, което беше голяма грешка, седалките бяха толкова мръсни и прашни, че усещах как акнето ми не се възпалява, а направо гори, цялото лице ме болеше, ужаст.

Българските кондуктори, държаха на всяка гара да ме будят и проверяват, някъде към "Червен Бряг" ми писна и си лепнах билета на вратата с плюнка, заключих я с колана и пак задрямах.

Някъде към 7 се събудих в София, 800 километра за 26 часа, не е зле - за пешак...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

След дълги молби и многобройни покани от приятели, най-накрая се присъединих към фейсбук.

Дълго време се дърпах, като за основна причина изтъквах хилядите безмислени тестове и въпросници, с които биваш бомбардиран от приятели.

Не ми се вижда много полезно да разбера коя актриса от "Сексът и Градът" съм например, по-скоро бих искал да покажа на хората, това което наистина ме интригува и за което пиша в блога си.

Не получих удовлетворение, докато не открих добре написани и полезни инструменти, чрез който да успея да кача съдържание от блоговете си в профила ми там.

Пробвах доста, но трябва да призная че повечето имат страшни проблеми с кирилицата и съдържанието написано на нея, обръщат го във страховити маймуници.

Слава богу открих два перфектни и много полезни според мен инструмента.

Βlog Networks Ви позволява да си добавите snapshot на блога си към профила ви, който води към една страничка където можете да си качвате избрани линкове, да каните хора да се присъединяват и да четат блога Ви и тн. Добавяте си и един инструмент на сайта (прозорчето горе в дясно), което приканва посетителите Ви да се присъединят към вашата блог мрежа във фейсбук, много лесно се работи с него и може да добавяте много блогове, както свой така и такива на приятели:

Ето и резултатът от добавянето:


Друг много ценен инструмент е: Blog RSS Feed Reader, в който можете да добавяте RSS Feeds от колкото си блогове поискате, можете да задавате колко поста да се показват от всеки блог, да избирате иконки (аз си избрах фавиконите от блоговете), дали да се показва дата, колко дълъг да е анонса и много други... Има обаче проблем със заглавията на български, но другото го показва добре:



Други полезен инструмент за популяризирането на блог във фейсбук е My Links, който добавя връзки към профилите ви във блогър, ютюб, тайппад и тн. За жалост няма включени модули за edno23.com и svejo.net би било много готино ако скоро го добавят.

Полезно и интересно се оказа и създаването групата във Фейсбук на друг мой блог - "как не се", по предложение на Pierrot, събират се материали, дискутират се публикации и въобще блогинга преминава в един изцяло нов аспект.

Happy Bloggin' and Facebookin'

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

В предната глава от приключението ми до Яш и обратно Ви споменах за две изкусителни сръбкини с който се запознах там, беше много забавно макар и за кратко:

Момичето от снимката - Анита, наполовина румънка ни помогна много, особено със закупуването ми на билета обратно за България. Оказа се и дъщеря на сърбо-румънеца от предната глава благодарение на който имах подслон.

Та първата ни работа рано сутринта беше да се сдобием с гумени пари или както румънците им викат - леи:
Съветвам Ви като обменяте леи да вземете и по-малки банкноти, защото румънските пари не са като нашите хартиени, ами са почти гумени, носи им се слава, че не се късат, мачкат, мокрят и едва ли не ги слагат на пачки в бронирани жилетки и спират куршуми и 101% ще ги дърпате и мачкате, за да го проверите.

Славата им биде разбита от Алекси, който с едно по-силно дръпване си развали петдесетте леи на две парченца с номинал около 29 леи едното и 21 леи другото.

Банковата служителка която ни обслужи сигурно е била няколко пъти подред мис на класа и випуска в университета, даже мислех да и дам още пари за сменяне, само за да гледам как малкото и спретното дупенце се върти и навежда около принтера :)

След като забогатяхме с над 250 леи отидохме до гарата да си купя билет.
Трудна задача, лелката за първи път чуваше за Дестинация Яш-София и ровеше по някакви регистри, разписания и какво ли още не и в крайна сметка след 30 минутни жестикулации и преводи от български на сръбски и чрез Анита на Румънски се сдобих с билет до София за около 170, 180 леи.
Боби, предложи да почерпим момичето за усилието, но пък нямахме достатъчно пари и в крайна сметка взехме заем тип "утре ти ги връщам" от Алекси, за да покрие фрапетата и ни в кафето до университета.

Сервитьорката сигурно е била подгласничка на служителката от банката в конкурса мис румънска пролет - висока, с руса коса и триъгълно лице и разбира се в крак с последната румънска мода - без сутиен :) Трудно се поръчва като се разсейваш така но...

Заведението беше и последната ми надежда да заредя телефона си, надявах се да има една кутия с около 20 зарядни, както си имаме в България, но уви в Гърция и Румъния не срещнах до сега такова удобство... запитах сервитьорката ни дали имат случайно някое зарядно в кафенето, служебно но за жалост не би...

След малко момичето се върна и ме попита какъв точно ми е телефона, разучаваше го известно време и ми каза, че в къщи имала зарядно за Нокиа, обясних и че едва ли би ми свършило работа, но изразих готовност все пак да се разходя до дома и за да потърся такова за Сони Ериксон, девойката се усмихна, позамисли се, но вежливо отклони гостуването ми...

След като ни донесе сметката, установих че банковата служителка беше наместила стегнатото си дупенце на едно диванче точно зад мен.

Ех, колко обичам малките градове - възкликнах аз и отпих от фредото си :)

Вечерта успях да се присъединя към коктейла за добре дошли на чуждестранните студенти, като за жалост слушайки по цял ден тренировките на Боряна - "Сун Булгарайка, сун студентка ди Гречия" успях папагалски да повторя на професора и че и аз съм българска студентка от Гърция... нищо поне атмосферата се разведри :)

Коктейлът не беше много интересен, но пък всички бяха магнетично привлечени към балканската ни копмпания:
И изведнъж се оказахме заобиколени от германки, полякини, украйнки, рускини, китаец които силно държаха да се запознаят с нас, включително и с мен, въпреки че не съм част от курса.

Казах им че не са ме видяли на теста, защото съм много мързелив и предпочитам да пия, затова и не съм успял да се събудя, вечно рошавата ми прическа и чашата вино в ръка подвърждаваха думите ми и така си уредих спокойното пиене до края на вечерта.

Вечер проточила се до към 2-3.

В 5:00 станах и отидох на гарата. Качих се на стар италиански влак на 2 етажа с климатик и ей такъф кенеф:
И ей такива кресла:
Имат още много хляб да ядат българските железници...

След 6 часа полет през житни поля и релсов път без нито един тунел, бях отново в мръсната Букурещ. Букурещ Норд (Bucuresti Nord) ме отблъсна със сивотата си и хилядите бай мангали, претъпкания МакДоналдс и такситата менте.

Оставяйки мрачната гарад зад себе си поех на опознавателна обиколка из Букурещ, но за това в следващата глава:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Македонските власти въведоха нови, много по-сурови мерки спрямо неспазващите правилата на "чистия книжовен македонски език и кирилската азбука". Най-високата санкция скача от 320 на 3000 евро. Най-малко 2500 евро ще плаща всеки издател, община или фирма употребяващи чуждици от сорта на "импийчмънт, маркетинг, адвертайзинг" и др.

От Института за мекедонски език "Кръсте Мисирков" от години негодуват, че усилията им за изкуствено създаване на културна идентичност, чрез търсенията им в българската стара и диалектна говорна форма биват похабявани от медиите и публичните личности, които безнаказано използват думи и изрази от английски и от езиците на съседни страни (разбирай - български). Похвална инициатива на макетата, трябва и в България да се гласува нещо подобно, за да не се изгубим в опита си да подражаваме на западната култура и да плюем по всичко българско и родно.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Боби ми изпрати няколко снимки на шведското метро, които доста ме натъжиха, особено като се вземат предвид разбитите ми надежди станали на четири години вече, че с излизането от входа ми и кратко возене в софийското метро ще изпълзявам под аулата на универсиета. Завърших бакалавърската си степен, а метрото все още стига едва до ЦУМ...

Но млъкни сърце, нека се порадваме малко на шведските метростанции и да се надяваме, че и нашите скоро ще станат готови:
Доста умело съчетание на форми и цветове:
Тази пък прилича на вход на пещера:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Днес докато преглеждах актуалните новини в:

Попаднах на един много готин сайт: http://www.photostreet.info/, в който в момента текат доста интересни фотоконкурси:

Ще спра вниманието Ви на този, който ме заинтригува най-много, а именно конкурс за снимка уловила духа на София, хората и улиците. Конкурсът завършва на юбилеят на София 15.09.2008.

Ето и 2 снимки, които наистина ме грабнаха:

Друг интересен паралелен фотоконкурс е този за снимка, показваща красотата на родината:
Също така интересни снимки има и в конкурса "Колела":
Освен споменатите вече конкурси за "Снимка на София", "Колела" и "Красотите на България" има още доста на тема "Деца", "Цветя", "Модели" всички са пълни със страхотни снимки, а за победителите има чудесни награди:

1. Електронен фотоалбум с профес. снимки или Website (Интернет страница Пакет 1) + Хостинг за 1 година (Иконом. план) на обща стойност 641,40 лв.

Успех със снимките и приятно разглеждане :)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Креативна реклама на БМВ насочена към Premium Selection Cars - употребявани автомобили до 5 години, преминали редица проверки. То е като при жените, дори да не си и първият, "возенето" пак е страхотно :)"

Знаеш, че не си и първият...

Какво друго можеш да кажеш? БМВ винаги е предоставяла качествени коли и бидейки такива, да караш някоя, който вече е преминала през сериозна и задълбочена проверка не би било проблем, дори ако не си "първият", който я кара. Разбира се ако можеш да си позволиш чисто нова, направи го на всяка цена (и остави старата да я кара някой друг.)

"You know you're not the first." What else can you really say? BMW has always provided quality vehicles and as such, driving one that has undergone an in depth inspection shouldn't really be an issue, even if you aren't "the first"...to drive it. Of course, if you can afford a brand new one, by all means do so (and make sure your old one hits the lots for someone else.)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Омръзна ли ви от филмите с цифри отзад? Терминатор 145, Бебето Беглец 20, Пришълецът срещу Хищника 148 бля бля. Или пък от другия тип "фантастика" където героят го клонират, пращат го насам натам в бъдещето после го връщат с важна мисия в миналото да убие себе си ако може и всякакви подобни щуротии. Надсмейте им се заедно с неумиращият бате Арни:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

След Борат, един друг симпатяга от изтока е готов да превзема хАмерика - Зохан (Адам Сандлър). Зохан е най-елитният израелски войник, той рита човек през бетонна стена и хваща куршум с голи ръце, само че дълбоко в себе си иска да подстригва и да прави хората красиви и така поема към Ню Йорк, за да започне един нов живот. Източен акцент и ъперкът ритници, смехът е гарантиран:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

В момента във Франция тече най-престижното колоездачно състезание в света - Тур де Франс. Събитието протича без много шум в българските медии, където по стар обичай приоритет се дава на евентуални трансфери и подробности от контроли на водещи български отбори с третодивизионни чужди такива, в които превез обикновенно взимат чужденците.

Искам да споделя с вас любимата ми песен на Крафтверк - едни талантливи французи, които заедно със сънародника им Жан Мишел Жар, се считат за бащи на "техно" стила:



Клипчето е към песента "Тур де Франс" и е от едноименния им албум, в които също се включват и други парчета на спортна тематика - Ле Форм (Формата), Витамин, Регенерасион и тн.

Клипчето е и трибут към Димитър Колев - Коко, един от най-големите ни състезатели по колоездене и многократен победител в обиколката на България. Коко си отиде наскоро на преклонна възраст и не успя да види възпитаниците си отново да събират стотици хиляди зрители публика по колодрумите, всъщност и колодруми не успя да види, столичния колодрум се руши, а някога на него е завършвала обиколката на страната, последната обиколка на родината, дори не премина през столицата... на столичани им е безразлично, предпочитат паветата да са затворени за протест на таксита, отколкото за да се даде старт и финал на родния вариант на тура. А както казваше Коко, навремето колоезденето беше много популярно, почти колкото футбола, днес останахме само с един цар футбол и съпътсващите го величествени скандали...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Солун е хубав град, лошото е че хубавите Солунски плажове са далеч, далеч от Солун. След като останахме в града без кола, със сестра ми решихме да си наемем мотор. Хубавoто на гръцкия бизнес е че е концентриран, има си улица на герданите, улица на гривните и съответно улица на агенциите за коли и мотори под наем и накрая на тази улица бензиностанция в жилищна кооперация, за да заредиш преди да потеглиш на откривателско пътешествие.

Влезнахме в офиса на фирма "Македония рент а кар", (ако сте в северна Гърция, повечето неща ще са свързани с Македония, примерно истинска македонска баница и тн, тъй като Солун е център на област Македония). Влизаме вътре и ни посреща една много хубава гъркиня, с много хубави гърди, много мила, с много хубави гърди и черни очи и коси, с много хубави гърди :)

Реших да наемем 150 кубиков скутер и аха да ми подаде ключовете се сети да ме пита за категория М, която видя в книжката ми. В Гърция имали само А и А1, съответно, е и ние ги имаме тия, но си имаме и М. Най-нагло и казвам, че М е за Мотор, баш за Мотор, за голям Мотор, за мотор демек, така и приказвам, но тя не е много сигурна и реши да се обади в консулството ни, оттам даваше заето, та не успя да ме разкрие, но аз пък като видях, че работата отива на закучване и още подваластен на хубавите и гърди, реших да си зема кола в крайна сметка, пък и колата излизаше съвсем малко по-скъпо от мотора. Лошото е че на ден ти дават 100 километра да караш, а останалите над 100 ги плащаш по 20 евроцента после, или предварително по 10 евроцента. Аз зех колата за 2 дена, и си купих още 100 километра за по 10 цента всеки, обаче тия 300 километра за никъде не стигат, особено ако си горд българин, дето рядко пита за пътя и се губи често като мен :) Така се сдобихме с Деу Матиз за два дни, срещу 70 евро наем и 100 километра отгоре за 10 евро, общо 80 евро.

След като още първия ден врътнахме 150 километра, поради едно загубване и липса на начин да се върнем отново на магистралата, реших да върна километража на колата назад.

Разглобих таблото, трябва да отбележа, че Деу Матиз е много проста кола и на някоя по-луксозна, може би нямаше да се справя и трябваше да плащам после луди километри. Извадих до някъде таблото с уредите и къде що имаше кабел дето можех да стигна го издърпах и така след около 20 минути и един бърз тест колата вече не отчиташе километри, спокоен се върнах обратно на плажа, върнах и отвертката на хората от плажния бар и доволен си пиех фрапето, знаейки че може да си карам колкото си искам и ще плащам само за бензин.

Лошото беше, че в Солун, живеех точно над офиса на фирмата, чиято кола прецаках :) Една кърпа върху разбитото табло реши проблема :)
В Събота вечерта си купих две отвертки и докатo сестра ми се припичаше на плажа, оправих километража, за да може докато се връщаме от Халкидики, да направя около 100 километра, които събрани заедно със 150-те от предния ден да се доближат до 250-260, за да не запододозрят нещо от фирмата за коли под наем. Лошото бе, че забравих отвертките в жабката на колата и при връщането и, мацката с хубавите гърди бая се зачуди какво правят там, но успях да се измъкна казвайки и че ми трябвали за някакви къщни задачи.
Ако някога Ви се наложи да вземете кола пад наем в Солун от "Македония рент а кар" изберете си Матиза, поне няма да плащате за допълнителни километри, ако направите гореописаната процедура.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

От утре в Гърция започват летните намаления, цяла седмица магазините в Солун се подготвяха подобаващо да ги посрещнат. Впечатление правеха големите, но все още замаскирани рекламни позиви обявяващи до 70% намеление на стоките в магазина:

В Гърция може да правиш намаление само по време на обявеното от закона време или ако затваряш магазина или излизаш в пенсия, всички останали реклами за намеления се наказват съгласно закона за защита на конкуренцията.

Солун е само на 300 километра от София, в момента е почти празен поради липса на студенти и високите температури изгонили гърците по ръкавите на Халкидики, така че братя бугари дерзайте, сезонът на дините и намаленията дойде:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Първото ми утро на Ръмунска земя, беше тежко. Бях обещал на лелката от рецепцията да излезна от хотела преди 6, така и сторих, но това ми костваше сън от едва 4 часа и събуждане в 5.45!

Повъртях се до към 7 в Саксото и реших да се поразходя, щом първите слънчеви лъчи започнаха да милват космите по краката ми... трябва да призная, че поради северната си локaция, Яш не е от най-топлите градове и сутринта не е най-подходящото време за бермуди на бръснат крак.

в които от ранно утро момчета и момичета се бяха заели да се гушкат и да се топлят. Направи ми впечатление, че румънците са доста влюбени, нямат акне, а жените пък са доста сладки, слаби и масово не носят сутиени, последното привествах горещо!

Боби се пробуди, аз взех единствената чаша от колата и се качих при нея да пием кафе...

Всеки етаж в хотела/общежитието си има обща кухня и баня напомнящи за соц. времената, когато е било типично спартанско общежитие. Кухнята е леко глупаво направена, няма контакти, няма къде да включиш един фрапе шейкър...

Чрез много пантомима и подрусване на бурканчето с нескафе, успяхме да покажем на една от чистачките в хотела, че се нуждаем от канче за вода и чаша за кафе. Жената отвори стаята си и услужливо ни ги подаде. Трябва да отбележа, че румънците са доста търпеливи и услужливи (поне тези които срещнахме) и макар и трудно винаги се оправяхме успешно с комуникацията и с постигането на исканията си.

Като си мислех, че в Румъния, никой не ще разбере за какво иде реч.

Да обаче се оказа, че във въпросния езиков курс има и сръбско участие... и то какво! Една от сръбкините в последствие се оказа професионален фотомодел :) Сръбкините бяха в същото това време във фоайето на хотела и доста радушно приеха закачливия надпис.

Оказа се, че едната от тях - Аница - фотомодела, е наполовина румънка и с нейна помощ успяхме да се разберем с румънците за интернет.

Последва закуска и обяснение, кой как е дошъл.

- Ами аз карах 12 часа почти, казвам гордо аз.

А Боби виждайки учудените им погледи го посърбизира:

Мартин ни возил на машину.

В последствие чак разбирам, че карам и е*а са синоними, а пък глаголът за шофирам на сръбски е "возим". Сега си обяснявам и учудването на момичетата, те действително са си представили, че съм правил нещото между влюбени хора 12 часа и то в Саксото - интересен поглед :) Сърбите имат още една хубава дума за полово сношение, и тя е курим, аз стигнах до това познание, след като ми бе изяснено, че курим, не е с руското си значение - пуша, а е по-тривиално и принизено до първите три букви от думата.

Дотук добре, знам вече основните три сръбски думи, закусил съм безплатно наместо съквартирантката на Боби и може да отидем до университета.

Аз не останах за тестове и приветствия ами направих една разходка из Яш.

Трябва пак да подчертая - много хубав град. Прилагам снимка от едно много приятно място срещу Университета - Медицинския Факултет:
В продължението четете за пределите на света, за румънските банкови служителки и за сервитьорките в Яш.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Колкото повече отивахме на север, толкова повече Румъния се цивилизоваше. Пътищата ставаха по-широки, с по-хубава маркировка, шофьорите каращи в ляво с 20 реагираха на присветвания с фаровете и се прибираха в дясно - усещаше се цивилизация.

Както си напредвахме накрая на едно малко село, движението беше спряно, след като полицаите го възстановиха видяхме и причината - тежка катастрофа на ван и лек автомобил - труден за идентифициране вече, може да е бил голф или Дачия, но сега приличаше на хармоника, встрани на пътя видях бял саван, явно водачът на смачканата кола е загубил живота си на място. Цялото село се беше събрало на местопроизшествието и се суетяха около линейката и полицейските коли, с повишено внимание продължихме одисеята си.

Започна да се стъмва обаче, някъде на около 120 километра от Яш в поредното село през което минава пътя и в края на което поне според присветванията на фаровете от другите шофьори ни чакаше полиция "Politia Rurale" си позволих една огромна глупост, изпреварих една Дачия насред селото със 120, като за жалост точно тогава срещу мен профуча една друга Дачия - полицейска и ми присветна бая заплашително, викам си край... след малко ще ни догони и ми отиде книжката. Да ама не, хич и не обърнаха, още по-добре! Обаче спешно ми трябваше антирадар - тоест кола която да се движи приблизително с моята скорост и да е малко по-голяма от Саксото - антирадарът беше открит - Дачия Логан Ван, много читав автомобил, Саксото му стана сянка и след като съзрях и регистрация IS - Яш, ясна работата, това е моят човек.

Стъмни се, благодарение на моя антирадар успях да избегна удар в каруца, дърпана в дясното платно и започвах да разбирам защо румънците карат в ляво. Антирадарът летеше напред, а аз се возех по него за по-сигурно.

Градовете преди Яш - Раман и Пашкан бяха просто върха на румънската цивилизация, пешеходните пътеки имаха светкащи лампички, за да не се улисват шофьорите а маркировката и табелите в градовете беше на световно ниво.

Изключително Ентелегентния ГПС на Алекси, нямаше подробна карта на Яш, а не знаех дали антирадарът ми пътува за хотела ни - Гаудеамус (Gaudemus). Хубаво име, точно като първата част от студентския хим:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

В Глава Първа забравих да спомена за последните ни покупки от българска земя: освен бензин, настоях да се снабдим с касетка с последните чалга хитове, защото все още не бяхме готови да се изправим пред румънското радио. Друга важна покупка беше една чаша на дукати, която в последствие ще се окаже единствената ни посуда, в коята на смени пием кафе, но за това друг път.

Докато аз карах, най-често се слушаше следната песен:

Емануела - "Да си плащал"



С голяма радост разбрах след прибирането си, че Емануела се е снимала за FHM, прилагам материал:

Но нека се върнем към покоряването на румънската държава от пернишкото ни Саксо :)

Някъде след едночасовото ни лутане в Букурещ съзряхме МакДоналдс. На МакДоналдс в чужбина гледам като на спасителен остров. Знаеш, че храната не е кой знае какво, но си и свикнал и няма да се изненадаш неприятно. Плюс това всичките ми опити да прочета нещо на румънски завършваха в езикосплитане и бурен смях от спътниците ми пък и единственото румънско ядене дето знам е мамалига (качамак), но не ми се ядеше точно сега, така че отиваме в Макданолдс.

Разбира се на входа на ресторанта, дадохме път на един румънец, които традиционно по румънски сметна, че знаците са само за чужденците и излизаше през входа, но вече бяхме свикнали на това поведение...

МакДоналдс в Румъния е сигурен пристан за чужденеца, плаща се с кредитна карта и има безжичен интернет. Какво повече може да очаквате, освен служители полиглоти ? Щом дочуха английска реч от сладката уста на Боби трима младежи и една девойка се наредиха да ни обслужват. Почувствах се като в харем :) После се оказа, че младежите освен английски владеят и руски и имат знания в още няколко езика... направо кеф. Напапкахме се и задоволихме още една телесна нужда. В Румъния хостесите в МакДоналдс ти отсервират подноса и доста странно ни гледаха като си почистихме сами, просто явно рядко срещат такава учтивост, размехихме си по една усмивка и продължихме пътя си през румънските поля.

Лошото на полето, е че много духа, а когато много духа напречно на празен ТИР с ремарке е доста опасно. Първо гледайки как ремаркето се поклаща и усуква ту на ляво ту на дясно си мислех, че е оптична измама. Обаче после Боби и Алексис потвърдиха, че не е илюзия и ме обзе доста страх. Не само, че пътят е пълен с дачии камикадзета ами и сега и ремаркето на тира пред нас е готово да се преообърне - ужас! Изпреварих го оставяйки поне 2 метра разстояние между нас и продължихме да цепим вятъра.

Румънците за разлика от гърците присветват с фарове ако има полицейска опасност напред и това доста улеснява шофирането, първоначално си мислехме, че нщо с колата не е наред, защото присветват дори на пет километра от куките, но после свикнахме да не се оглеждаме дали сме още с четири гуми и дали фаровете още светят.

Тъй като влезнахме доста късно на румънска почва, не успяхме да обменим леи и така бяхме принудени да избираме само заведения и бензиностанции където може се плаща и с кредитна карта. Спряхме в едно крайпътно заведение, отговарящо на горните изисквания и аз и Боби се заехме да поръчваме кафе и нормална минерална вода чрез редица от сложни жестове и гримаси, придружени от Не, Да, Охии (не на гръцки) ръкомахания, сочения с пръсти и редица други подобни изморителни речеви дейности.

В това време Алекси отиде то тоалетна, върна се посърнал след 20 минути неуспешна борба с касиерката на кенефа, която не искала да приема евромонети и държала на лей. Слава Богу жената от бара ни разбра и ни даде някакви картончета, които ни позволяваха да пишкаме без пари, щом сме клиенти на заведението. Изпишкахме се пийнахме кафенце и продължихме.

Трябваше да излезна с колата на задна, но да Ви кажа ме беше страх, затова с редица сложни маневри застанах успоредно на пътя и се включих с дискретна маневра, а не както би постъпил румънеца с отпускане на колата на задна по наклона и включване без мигач в насрещното.

Някъде по средата на пътя между Букурещ и Яш, Алекси със сложното си ГПС устройство успя да хване поне три сателита, за да ни позиционира на пътя и да слушаме гласа на една англичанка "След 500 метра на кръговото у лево". Същия този ГПС не можа да намери три сателита в Букурещ и затова и се загубихме, но сега за оправдание откри цели 13. Бяхме позиционирани тотално. След като вече бяхме поуспокоени, че може и да не се загубим втори път решихме да хапнем в ОМВ и там станахме свидетели на част от кодекса на румънците за влизане и маневриране в бензиностанция.

Ако си голям камион то е по-добре да влезеш през изхода и да препречиш пътя на останалите коли към него. Също така, после ти е позволено да излезеш през входа, като за предпочитане е да направиш и обратен завой в същото време. Мигач не се пуска, защото само натоварва акумулатора излишно. Видяхме тази гледка докато похапвахме сандвичи, и благодаряхме на ОМВ, че го има както и апарата му за четене на карти. В същото време преговаряхме и новите чисто румънски думи които научихме: (Салам, Шунка, Багета)

Перцата на чистачките на Саксото не бяха първа младост и само зацапваха предното стъкло, така че се наложи да спрем още веднъж за малко автокозметика.

Понечихме да пикаем отново, но румънците се оказаха непоклатими - не плаща не пикае. Ну бан ну пиш. Няма по-коравосърдечна нация, трябвало да си купим нещо или да му платим там 20-30 леи за едно пикаене. Ние не притежаваме дори една лея, тоя иска 20. Айде ще пазаруваме, обаче не приема кредитни карти и не ни иска еврото. Аз си му говоря:

Ще ти сера пред магазина бе селянин, аре зимай тука 20 цента и ме остави да се изпикая - той ми се усмихва. Мрънка нещо на румънски, аз си продължавам. Ще ти пикая в кофата за боклук бе мамалига мен (мамалига е тяхното национално ястие - качамак демек). Заканите не дадоха ефект, да ти пикам на бензиностанцията казахме всички в тон и се ометохме...

четете в продължението за Другата Румъния - Яш.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт :)
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара - сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на "Дунав Мост":

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова - асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Нищо не се променя в пейзажа - мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата приютяваща румънските граничари. Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села - тесен, осеян с дупки и без маркировка, първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка, ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:


След няколко километра преди влизането в Гюргю ни очаква поредното кръгово движение, всяко едно кръстовище в Румъния, особено ако теренът позволява по дефиниция ще е кръгове движение, въртенето в кръг и правенето на обратен завой по натоварен булевард сигурно са основни части от румънския шофьорски изпит като обратният завой, мисля че е издигнат до национален спорт. Кръговите движения пък са толкова често срещани и на такива абсурдни места, че мисля че първо строят тях, а после ги свързват с път, нещо като съедини точките :)

Първите впечатления от румънските водачи не са много положителни, карат Дачиите си в лявото платно макар и с 50 километра в час, други пък ги изпреварват отдясно без да им мигне окото. Еми като сме в Румъния да правим като румънците, след 60 километра кръгови движения по магистралата им за Букурещ и изпреварвания на Дачии от всички възможни страни, започваме да влизаме в малкия Париж.

Напразно търсим табели за Плоещ (Ploesti) или за околовръстния им път, не съм сигурен, но околовръстен път в Букурещ май няма, жалко, можеха да си го направят като едно огромно кръгово движение и да се въртят там до полуда.

В Букурещ си имат трамваи, много прилични на нашите и шофьори които се качват на релсите им макар и малко издигнати от останалата част от пътя, като след като покарат малко там им писва и решават да направят един обратен завой или да завият в някоя пряка за предпочитане наляво и разбира се без мигач, ако се завива на дясно мигача се пуска чак когато предницата на колата е навлязла в пряката и маневрата е почти извършена.

В началото си мислехме, че просто в предградията карат малко по-агресивно - ала пернишки, хранехме надежда, че към центъра нещата се оправят. Уви не, паркиращи коли започват да се включват директно в движението без да чакат, други слизат от релсите пак без мигач, а пък трети се качват дори на все още строящи се релси, за да завият нанякъде.

Стигаме до заключението, че дачиите са направени от специален материал и имат аура, която ги пази от катастрофи, ние обаче сме със Саксо, а аз съм се стресирал максимално, вадя си от багажа една кърпа и започвам да бърша капките пот дето се стичат от челото ми, хващам волана с две ръце и приближавам седалката максимално до предното стъкло, нечовешка концетрация се изисква да предвидиш всички възможни изненади които те очакват по пътя от страна на румънците.

Ако гаджето ви мрънка, че карате опасно, заведете я в Букурещ, заведете и полицаят дето Ви глоби за неправилно престрояване, ще Ви върне книжката, пък може и някой лев да изкара от румънците.

И тримата непрестанно се учудваме на нови невиждани от нас до днес маневри и дързости на румънските шофьори, вече от 30 мин. сме се загубили в Букурещ и все не намираме табелата за Плоещ. Вече отчаяни съзираме спасението - полицаи. Боряна слиза от колата, пооправя си полата и ги запитва за пътя. Оказва се че полицаите в Румъния са полиглоти, нашите знаеха руски, английски, немски, френски... Ако закъсате за нещо в Румъния, спрете полицай, той ще Ви помогне. Упъти ни чичко полицай и след още 5-6 кръгови вече бяхме на пътя за Плоещ, където пък имаше нечовешко задръстване, защото явно аурата на някоя Дачия не беше издържала и беше ударила една друга Дачия точно пред нея, след като се измъкнахме от задръстването продължихме към Бузъ, Бъзау, Базау (все още не знам как точно се казва този град, пишат го: (Buzau), премеждията ни натам са една друга история...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони: