До Румъния и назад. Глава пета: Банки, Сервитьорки, Влакове

В предната глава от приключението ми до Яш и обратно Ви споменах за две изкусителни сръбкини с който се запознах там, беше много забавно макар и за кратко:

Момичето от снимката - Анита, наполовина румънка ни помогна много, особено със закупуването ми на билета обратно за България. Оказа се и дъщеря на сърбо-румънеца от предната глава благодарение на който имах подслон.

Та първата ни работа рано сутринта беше да се сдобием с гумени пари или както румънците им викат - леи:
Съветвам Ви като обменяте леи да вземете и по-малки банкноти, защото румънските пари не са като нашите хартиени, ами са почти гумени, носи им се слава, че не се късат, мачкат, мокрят и едва ли не ги слагат на пачки в бронирани жилетки и спират куршуми и 101% ще ги дърпате и мачкате, за да го проверите.

Славата им биде разбита от Алекси, който с едно по-силно дръпване си развали петдесетте леи на две парченца с номинал около 29 леи едното и 21 леи другото.

Банковата служителка която ни обслужи сигурно е била няколко пъти подред мис на класа и випуска в университета, даже мислех да и дам още пари за сменяне, само за да гледам как малкото и спретното дупенце се върти и навежда около принтера :)

След като забогатяхме с над 250 леи отидохме до гарата да си купя билет.
Трудна задача, лелката за първи път чуваше за Дестинация Яш-София и ровеше по някакви регистри, разписания и какво ли още не и в крайна сметка след 30 минутни жестикулации и преводи от български на сръбски и чрез Анита на Румънски се сдобих с билет до София за около 170, 180 леи.
Боби, предложи да почерпим момичето за усилието, но пък нямахме достатъчно пари и в крайна сметка взехме заем тип "утре ти ги връщам" от Алекси, за да покрие фрапетата и ни в кафето до университета.

Сервитьорката сигурно е била подгласничка на служителката от банката в конкурса мис румънска пролет - висока, с руса коса и триъгълно лице и разбира се в крак с последната румънска мода - без сутиен :) Трудно се поръчва като се разсейваш така но...

Заведението беше и последната ми надежда да заредя телефона си, надявах се да има една кутия с около 20 зарядни, както си имаме в България, но уви в Гърция и Румъния не срещнах до сега такова удобство... запитах сервитьорката ни дали имат случайно някое зарядно в кафенето, служебно но за жалост не би...

След малко момичето се върна и ме попита какъв точно ми е телефона, разучаваше го известно време и ми каза, че в къщи имала зарядно за Нокиа, обясних и че едва ли би ми свършило работа, но изразих готовност все пак да се разходя до дома и за да потърся такова за Сони Ериксон, девойката се усмихна, позамисли се, но вежливо отклони гостуването ми...

След като ни донесе сметката, установих че банковата служителка беше наместила стегнатото си дупенце на едно диванче точно зад мен.

Ех, колко обичам малките градове - възкликнах аз и отпих от фредото си :)

Вечерта успях да се присъединя към коктейла за добре дошли на чуждестранните студенти, като за жалост слушайки по цял ден тренировките на Боряна - "Сун Булгарайка, сун студентка ди Гречия" успях папагалски да повторя на професора и че и аз съм българска студентка от Гърция... нищо поне атмосферата се разведри :)

Коктейлът не беше много интересен, но пък всички бяха магнетично привлечени към балканската ни копмпания:
И изведнъж се оказахме заобиколени от германки, полякини, украйнки, рускини, китаец които силно държаха да се запознаят с нас, включително и с мен, въпреки че не съм част от курса.

Казах им че не са ме видяли на теста, защото съм много мързелив и предпочитам да пия, затова и не съм успял да се събудя, вечно рошавата ми прическа и чашата вино в ръка подвърждаваха думите ми и така си уредих спокойното пиене до края на вечерта.

Вечер проточила се до към 2-3.

В 5:00 станах и отидох на гарата. Качих се на стар италиански влак на 2 етажа с климатик и ей такъф кенеф:
И ей такива кресла:
Имат още много хляб да ядат българските железници...

След 6 часа полет през житни поля и релсов път без нито един тунел, бях отново в мръсната Букурещ. Букурещ Норд (Bucuresti Nord) ме отблъсна със сивотата си и хилядите бай мангали, претъпкания МакДоналдс и такситата менте.

Оставяйки мрачната гарад зад себе си поех на опознавателна обиколка из Букурещ, но за това в следващата глава:


Posted in Етикети: , |

4 коментара:

  1. Анонимен Says:

    Мен пък ме впечатлиха прозорчетата в румънските пари.

  2. Puflet Says:

    Хаха,, суупер яки, някви прозрачни :) Иначе, имаме да ги гоним румънците...

  3. Polly Says:

    Във Финландия същите са влаковете, на два етажа, климатик и т.н. има дори детски вагон с играчи, книги, пързалки (познай аз дали съм била в него) ама цента на билета е колкото салометен на Blue1.

  4. marfi Says:

    И моят влак не беше евтин, 50 евра до София.