И като каза, рече...

В Глава Първа забравих да спомена за последните ни покупки от българска земя: освен бензин, настоях да се снабдим с касетка с последните чалга хитове, защото все още не бяхме готови да се изправим пред румънското радио. Друга важна покупка беше една чаша на дукати, която в последствие ще се окаже единствената ни посуда, в коята на смени пием кафе, но за това друг път.

Докато аз карах, най-често се слушаше следната песен:

Емануела - "Да си плащал"



С голяма радост разбрах след прибирането си, че Емануела се е снимала за FHM, прилагам материал:

Но нека се върнем към покоряването на румънската държава от пернишкото ни Саксо :)

Някъде след едночасовото ни лутане в Букурещ съзряхме МакДоналдс. На МакДоналдс в чужбина гледам като на спасителен остров. Знаеш, че храната не е кой знае какво, но си и свикнал и няма да се изненадаш неприятно. Плюс това всичките ми опити да прочета нещо на румънски завършваха в езикосплитане и бурен смях от спътниците ми пък и единственото румънско ядене дето знам е мамалига (качамак), но не ми се ядеше точно сега, така че отиваме в Макданолдс.

Разбира се на входа на ресторанта, дадохме път на един румънец, които традиционно по румънски сметна, че знаците са само за чужденците и излизаше през входа, но вече бяхме свикнали на това поведение...

МакДоналдс в Румъния е сигурен пристан за чужденеца, плаща се с кредитна карта и има безжичен интернет. Какво повече може да очаквате, освен служители полиглоти ? Щом дочуха английска реч от сладката уста на Боби трима младежи и една девойка се наредиха да ни обслужват. Почувствах се като в харем :) После се оказа, че младежите освен английски владеят и руски и имат знания в още няколко езика... направо кеф. Напапкахме се и задоволихме още една телесна нужда. В Румъния хостесите в МакДоналдс ти отсервират подноса и доста странно ни гледаха като си почистихме сами, просто явно рядко срещат такава учтивост, размехихме си по една усмивка и продължихме пътя си през румънските поля.

Лошото на полето, е че много духа, а когато много духа напречно на празен ТИР с ремарке е доста опасно. Първо гледайки как ремаркето се поклаща и усуква ту на ляво ту на дясно си мислех, че е оптична измама. Обаче после Боби и Алексис потвърдиха, че не е илюзия и ме обзе доста страх. Не само, че пътят е пълен с дачии камикадзета ами и сега и ремаркето на тира пред нас е готово да се преообърне - ужас! Изпреварих го оставяйки поне 2 метра разстояние между нас и продължихме да цепим вятъра.

Румънците за разлика от гърците присветват с фарове ако има полицейска опасност напред и това доста улеснява шофирането, първоначално си мислехме, че нщо с колата не е наред, защото присветват дори на пет километра от куките, но после свикнахме да не се оглеждаме дали сме още с четири гуми и дали фаровете още светят.

Тъй като влезнахме доста късно на румънска почва, не успяхме да обменим леи и така бяхме принудени да избираме само заведения и бензиностанции където може се плаща и с кредитна карта. Спряхме в едно крайпътно заведение, отговарящо на горните изисквания и аз и Боби се заехме да поръчваме кафе и нормална минерална вода чрез редица от сложни жестове и гримаси, придружени от Не, Да, Охии (не на гръцки) ръкомахания, сочения с пръсти и редица други подобни изморителни речеви дейности.

В това време Алекси отиде то тоалетна, върна се посърнал след 20 минути неуспешна борба с касиерката на кенефа, която не искала да приема евромонети и държала на лей. Слава Богу жената от бара ни разбра и ни даде някакви картончета, които ни позволяваха да пишкаме без пари, щом сме клиенти на заведението. Изпишкахме се пийнахме кафенце и продължихме.

Трябваше да излезна с колата на задна, но да Ви кажа ме беше страх, затова с редица сложни маневри застанах успоредно на пътя и се включих с дискретна маневра, а не както би постъпил румънеца с отпускане на колата на задна по наклона и включване без мигач в насрещното.

Някъде по средата на пътя между Букурещ и Яш, Алекси със сложното си ГПС устройство успя да хване поне три сателита, за да ни позиционира на пътя и да слушаме гласа на една англичанка "След 500 метра на кръговото у лево". Същия този ГПС не можа да намери три сателита в Букурещ и затова и се загубихме, но сега за оправдание откри цели 13. Бяхме позиционирани тотално. След като вече бяхме поуспокоени, че може и да не се загубим втори път решихме да хапнем в ОМВ и там станахме свидетели на част от кодекса на румънците за влизане и маневриране в бензиностанция.

Ако си голям камион то е по-добре да влезеш през изхода и да препречиш пътя на останалите коли към него. Също така, после ти е позволено да излезеш през входа, като за предпочитане е да направиш и обратен завой в същото време. Мигач не се пуска, защото само натоварва акумулатора излишно. Видяхме тази гледка докато похапвахме сандвичи, и благодаряхме на ОМВ, че го има както и апарата му за четене на карти. В същото време преговаряхме и новите чисто румънски думи които научихме: (Салам, Шунка, Багета)

Перцата на чистачките на Саксото не бяха първа младост и само зацапваха предното стъкло, така че се наложи да спрем още веднъж за малко автокозметика.

Понечихме да пикаем отново, но румънците се оказаха непоклатими - не плаща не пикае. Ну бан ну пиш. Няма по-коравосърдечна нация, трябвало да си купим нещо или да му платим там 20-30 леи за едно пикаене. Ние не притежаваме дори една лея, тоя иска 20. Айде ще пазаруваме, обаче не приема кредитни карти и не ни иска еврото. Аз си му говоря:

Ще ти сера пред магазина бе селянин, аре зимай тука 20 цента и ме остави да се изпикая - той ми се усмихва. Мрънка нещо на румънски, аз си продължавам. Ще ти пикая в кофата за боклук бе мамалига мен (мамалига е тяхното национално ястие - качамак демек). Заканите не дадоха ефект, да ти пикам на бензиностанцията казахме всички в тон и се ометохме...

четете в продължението за Другата Румъния - Яш.