Конкурс за есе - Цветан Стоянов
Posted On неделя, ноември 09, 2008 at в 20:16Национален Дворец на Културата и в-к "Труд" Ви канят да участвате в петия национален конкурс за eсеистика "Цветан Стоянов".
Темата тази година е:
"Изчезнала ли е Броселиандовата гора"
Всеки участник в конкурса може да получи оригиналния текст на "Броселиандовата гора" и на "Невидимия салон" от организаторите.
тел. 9166956, 8510771
факс 86650013
е-мейл raicheva@ndk.bg
Конкурсът е анонимен, в него могат да участват автори до 35 годишна възраст /родени след 22 май 1974 г./
Текстовете си (до 20 стандартни страници) изпращайте в три екземпляра (препоръчително и на дискета или CD) и отделен запечатан плик с имена, рождена дата, адрес, телефон и e-mail на адрес:
София, 1414 пл. "България" 1, НДК, Административна Сграда, етаж 9, офис 3.
Награди:
1 награда - 3 000 лв.
2 награда - 2 000 лв.
3 награда - 1 000 лв.
Наградените и отличените от журито текстове ше бъдат включени в изданието на конурса. Наградите се връчват на премиерата, 21 май (четвъртък) 2009 г. в рамките на Салон на изкуствата - 2009.
Няколко думи и за Цветан Стоянов
Цветан Стоянов (1930–1971) е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели, Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и мн. др.
Автор на „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“ и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.
Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.
За него Константин Павлов казва:
„Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“.
Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.
Защо има възрастова дискриминация?
Във Франция ежегодно се провежда състезание за най- добре владеещ правилен френски език, в който участват от невръстен ученик до беловлас старец.
Хубава работа, ама българска.
Не бих го нарекъл дискриминация, просто е ориентирано към младите, за да не се включат стари и опитни писатели и да оберат наградите ;)
Жалкото е, че има възрастово ограничение (дискриминация) - конкурсът е ориентиран към младото поколение - до 35 години. За сътворяване на есе се изисква дарба. Не всеки я има. И тук не е важно на колко години си и дали си просто писател - а какво и как можеш да напишеш. Много са писачите. Малко талантливо пишещите. Инициативата да се възкресява паметта на творец като Цветан Стоянов е похвална. Но едва ли е нормално търсенето на подобен автор само и единствено в средата на родените след 1974 година. Те едва ли са прочели и познават творчеството на Стоянов. То не е "лъжица за всяка уста", а само за богати души с интелект над средното ниво! Които познават еднакво добре както българската, така и западноевропейската литература ( не е без значение и познаването на руската класическа и съвременната съветска литература). Рисковано е да се разчита на автори в тази възраст, които не изучаваха произведения от двете последни литератури, докато учеха в училище. Да се запознаеш току-що с един автор, да навлезеш в неговата "светая светих", да осмислиш написаното и после да съградиш есе - простете, организатори, но това не е по силите на това поколение. Недопустимо е да има ограничения.