И като каза, рече...

От няколко дена разглеждам и добавям профила си в twitter в различни директории по интереси, като http://justtweetit.com и http://wefollow.com резултатът е че хора със сходни на моите интереси започват да ме следват и така получавам ценна информация без много усилия.

Ура!

В edno23 вече има възможност за добавяне на RSS/Atom Feed (хранилка) в потребителския профил и по този начин, автоматично да насочвате последните публикации от блога си към микроблога Ви в edno23.

Новината бе обявена преди броени минути от Никола Павлов, един от разработчиците на първата българска микроблог платформа > edno23.com

Определено след като на p2p конференцията във Велико Търново, blogtronix.com изявиха публично желанието си да си сътрудничат и да ползват алгоритъма зад edno23, както и да го интегрират в собствените си разработки, можем да очакваме още много подобрения и изненади от страна на Никола и Петър Илиев < създателите на edno23.com. От техническа гледна точка, добавянето на rss feed (макар и само от един канал) поема функциите на twitterfeed при английския аналог на edno23 > twitter.com, за разлика от twitter обаче, в едно23 е решено чрез функция на самия сайт, а не като допълнително външно (любителско) приложение.

Интеграцията и лесното добавяне на видео и снимки към кратките ви постове в edno23 е част от кода още от самото пускане на услугата, в контраст отново с twitter, където това се решава от twitterpic например, а приложение за директно видео (video pop up window) все още няма.

Happy blogging and microblogging!

Още по темата в TechJump

Бай Тошо бил построил Люлин, за да покаже че и на Запад се живее зле...

Андрей Георгиев преценил, че може и да не се живее много добре в Люлин, но за сметка на това люлинчани заслужават човешки Интернет и създал Lulin Net

< На деня преди "Цветница" бяхме седнали с приятели на "Новогръцки бири" в култовото заведение "Дървеното" в парка "Заимов"

<< Нали съм добричък < смее се, видях че няколко дечица се навъртят около моторя и реших да им позволя да се качат, за да се му се порадват и да се снимат. Излишно е да споменавам, че мигновенно се превърнаха в атракция.

По-голямото момченце се правеше че управлява, докато по-малкото "бръмчеше" около него:
Родителите им също се върнаха в детсвото:
Снимаха се, усмихваха се, всички бяхме весели и щастливи.

Докато не дойде моментът да си тръгваме и с голяма "радост" открих, че докато си е играло с мотора, детето е пуснало радиото и... и акумулатора беше почти умрял...

Запалих с мъка и се прибрах, реших че от движението, акумулаторът се е заредил достатъчно.

Не се оказа точно така, карах 3-4 дена след това и започваше да пали с все повече усилия и чукването на стартера ставаше все по анемично, докато една сутрин не умря съвсем... наложи се да му подам ток със зарядното, по мързеливия начин, без да го свалям, както си е на мотора:

Запалих и се добрах до офиса на favit, прекарах няколко часа там, после малко ядене и пиене в района и стана време за прибиране и о... фал!

Акумулаторът пак паднал... Добре, че си носех зарядното и 2 разклонителя, включих ги в контакта на офиса на третия етаж, пуснах ги до земята и започнах да си зареждам акумулатора пак по мързеливия начин.

Изчаках около 20 минути и тръгнах отново, на другия ден обаче... имах важната задача да доставям блокчета Итонг, за ремонта...
На сутринта акумулаторът беше толкова слаб, че не успя да запали дори и на зарядно.

Оставих го да се зарежда до обяд. На обяд запали, но пак му свърши силата, точно след като сипах бензин, се наложи да си подавам ток от един от контактите на бензиностанцията на Еко, спирайки за момент сладоледения им фризер и хвърляйки персонала в тиха паника :)

В склада за стройтелни материали, не слезнах от мотора, обясних им че имам проблеми с акумулатора и ме обслужваха на запален двигател, трябва да отбележа че бях много приятно изнедан и доволен от обслужването, доставих блокчетата, бащата ги свали в движение и спрях двигателя, чак като се прибрах.

На следващия ден отново не успях да запаля сутринта и този път реших да оставя акумулатора на осемчасово "мързеливо" зареждане... Но... ужас! След осем часа на зарядно, отново нямаше мощност!

Всичките ми приятели и познати "експерти" ме съветваха да го зарежа и да си купя нов акумулатор, този бил се бил скапал, не знам си какво.

В петък го свалих с доста мъка и реших да го заредя както подобава вкъщи. Вързах го и го държах 8 часа, изключих го чак преди да тръгна за p2p конференцията във Велико Търново.

Реших да го монтирам и тествам, но не откривах ключа... оказа се, че майка ми го е изпрала заедно със дистанционното за алармата и панталона... FAIL след FAIL За мое голямо учудване и акумулатора и дистанционното (макар и изпрано) работеха. Моторът запали и сега съм щастлив!

Взех си 3 ценни извода:

1. Не оставяй малки деца без надзор върху мотора си.
2. Изваждай абсолютно всичко от джобовете си, когато сваляш панталоните си.
3. Колкото и да не ти иска да го приемеш, нещата не винаги стават по мързеливия начин...

Снимки Боби

Превеждам си аз favit.bg на гръцки и открих тази дума:

ντόμπρος (доброс) като синомин на "директен, честен", помислих че има накаква грешка но и в големия речник така да я дават:

επίθ. α /θ/ουδ ντόμπρος, ντόμπρα, ντόμπρο ['dobros, 'dobra, 'dobro]
άνθρωπος με ειλικρινή, ευθύ χαρακτήρα

В превод:

прилагателно с форми за мъжки, женски и среден род - (доброс, добра, добро)

Пример:

Човек с честен, прям характер.

Тази дума определено се класира за думата ми на деня!

< Официалното лого на бранда MARFI :)

<< Назаем от гръцката банка Marfin Egnatia.

<<< Много ми хареса, не само заради MARFI, но и заради стрелките водещи от крайщата на ромбоида към центъра. Тези стрелки най-добре показват егоцентричната ми природа, която никак не прикривам.

С логото и името на MARFIN имаме дълга история...

За първи път съзрях банката в далечната 2001, по време на екскурзията от гимназията в Гърция.

През 2005, по време на първият ми осми декември зад граница и второто ми посещение в магнетичния Солун, с треперещи ръце фотографирах клона на MARFIN банк близо до солунското пристанище: В сряда, в Атина спряхме до клон на MARFIN EGNATIA BANK вече (двете банки се обединиха преди около две години) и избирателно снимах само половината от логото:

Днес, моят добър елфически приятел с магически способности или накратко - адашчето, ми спретна лого като за мен:
(Ако си отворя сметка в MARFIN EGNATIA, дали ще имам по-висок лихвен процент като един истински Марфи ?)

Ето и логото на банката:

До Атина за едно кафе, струваше ли си ?

Станах доста преди уречения час (02:30), бях и първи на срещата, нямах търпение да зърна отново Акропола, да усетя пулса на Атина. В София ръмеше слабо, към 5 часа вече бяхме на границата, а по пътя ръмежът се бе превърнал в порои. Чак около Лариса започна да се развиделява, слабата сутрешна мъгла се изпари и слънцето проби облаците.

С кратка почивка за фрапе и луканико (сандвич с нещо като наденичка) точно в един бяхме в Атина след 8 часа път от София в полудрямка на задната седалка на буса. Спряхме до арката на Адриан и се поразходихме около музея на акропола и театъра на Дионис, под все още нежните лъчи на априлското слънце. Подкрепих се с вкусна кремопита (сладка баница) и истинско фредо-капучино и след естакадата при стадиона на Олимпиакос пред нас се разкри пристанището на Пирея, един по един пред нас никнеха доковете, за Крит, за Егина, за Цикладите... кораби като кооперации бяха отворили мостици като булеварди и чакаха пътниците си:
За първи път виждах огромното пристанище толкова празно и тихо. Не се чуваха корабни сирени или двигатели, всичко бе затихнало в очакване на същинския туристически сезон. Освободихме се от ценния си товар. В три часа вече бяхме поели по обратния път, разделям се с Атина само за седмица, защото колкото и да са уморителни двадесетте часа път в двете посоки, магията и макар и е по-силна, а фредото определено си струваше!

В крайна сметка, фредо-капучинанта се оказаха две, като второто в Темби ме върна почти година назад. Само че този път Темби бяха празни, нямаше опашки по магистралата, нито в заведенията. Сякаш цяла Гърция бе изпаднала в аритмия чакаща живитилен байпас да я върне отново в забързания и туристически ритъм с първите вълни туристи, като навсякъде се усещаше трескавата подготовка за новия сезон:

Сладко коте наблюдава строителните работи:

Благодарение зарядното ми за автомобил, си спретнах импровизиран мобилен офис и успях да преведа някои неща за гръцкия favit

Едно от нещата, което ме вбесява в youtube е че няма възможност да си пуснеш дадено клипче на repeat.

Често ми се налага, като някоя песен страшно много ми хареса и не ми се занимава да я тегля, да си я слушам през тубата и непрестанно да цъкам на replay, след като свърши.

Статията на wattie за стария офис ми припомни за една много ценна добавка за Мозила, която решава този проблем:

Reload Every > презарежда страницата на зададен от вас период. Извиква се с десен бутон на мишката.

По подразбиране youtube стартира даден видео клип с отварянето/опресняването на страницата. Вие просто трябва да зададете интервала на опресняване (reload/refresh) на страницата, за да съответства с времетраенето на клипчето, което искате да слушате отново и отново. В моя случай зададох опресняване на 3 минути и 25 секунди, за клип с времетраене 3 минути и 23 секунди - имам си 2 секунди fade out ;)

А каква е връзката с предишната работа ли? Доста са връзките, имахме система за почивки, която се опресняваше на 5 минути, да но с тази приставка се опресняваше на 5 секунди и можеше човек да излезе в почивка, веднага щом има възможност, като се налагаше да се помпа refresh непрестанно :) Като започнах да работя на мейли системата ме изхвърляше ако над 5 минути нямах активност, е с тази приставка имах активност непрестанно :)

Enjoy!

Навярно повечето от вас знаят, че слушам доста гръцка музика и даже имам блог посветен на тази ми страст.

Преди време пък в този ми блог писах, за новият ми виртуален приятел от Бразилия, ето каква е и връзката между двете неща...

< Открих го! << Remove Cookie(s) for Site - разширение за Mozilla Firefox, което ми позволява бързо и лесно да изтрия определено cookie, а не да чистя всички cookie-та, повечето от които ми трябват.

Можете да си го тобавите в toolbar-a или да го викате с десен бутон и в двата случая е бързо и полезно :)

< Писано яйце в специална кутийка изработено от самоука художничка от Банско. Жената си беше донесла автентичните инструменти и изписваше яйца на щанда на община Банско, което го превръщаше в един от най-посещаваните и интересни щандове на тазгодишното туристическо изложение.

Яйцето и ръчно изработените восъчни свещи от щедрите хора от Банско са и най-ценните ми подаръци от това издание на изложението.

А Вие, имате ли великденско настроение ?

Вижте подбрана информация и снимки за светлия празник в специалната група на favit може да се разведрите, тъй както и зайчето-талисманче на favit разведрява мен:

< Рекламен банер на Мозила във франкофонския център на СУ, упътващ хората към мястото на срещата с доброволците от фондацията Мозила в понеделник.

Бойчо Бойчев - системен администратор на центъра, който приутява ежемесечните срещи на Linux за българи ни посрещна и ни предостави паролата за безжичната мрежа, за да може да микроблогвамe събитието.

И трите момчета са французи (на снимката долу от ляво на дясно) -, Grégoire Coustenoble, Sonny Piers - стипендиант в Мозила фондацията и Arzhel Younsi (XioNoX) пристигнаха с Бого от Велико Търново, с колата долу.

В последствие се разбра, че само Грегори може да шофира и пътуването е най-изморително за него. Преди България са посетили Румъния, Унгария и Австрия, след нас се отправят към Македония и Сърбия, може да следите пътуването им от блога на мозила Европа, както и да преглеждате снимките от Мозила Тур-а в flickr

В залата имаше приятели на Мозила и отворения код на всички възрасти, системни администратори или просто хора ползващи Firefox или Thunderbird. Измежду гостите на събитието беше и редакторката на .netmag, Христо Ласков от вестник пари и други журналисти.

Представянето на Ubiquity предизвика голям интерес в залата и породи множество въпроси, заформи се интересна дискусия:

Научихме доста полезни неща, поради бих казал оскъдната си помощна документация и труднодостъпните обяснения за продуктите на Мозила Филип чак на camp-a, разбра че не само може да се търси през address и search bar-a, на firefox, но и че Фондацията Мозила получава пари за всяко едно търсене осъществено по този начин.

Затова моля Ви, търсете по този начин, хем не се налага да пишете google.com, хем спомагате за развитието на отворения код:
Получи се много приятен camp под напътствията на Бого, след края му ни раздадоха дребни подаръци, които веднага влезнаха в употреба:

Плакатът на Mozilla Thunderbird > e-mail клиентът с отворен код бе първоначално инсталиран на бюрото на Коста, за да му припомни, че съществуват алтернативи на мощния, но често отказващ да работи Outlook:

След това си намери по-добро място на една колона:

Сякаш я е прегърнал а?

Срещата продължи около час, след това с Филип поехме към "Кривото" на ул. "Будапеща", където изчакахме останалите и пихме бири, а аз се запознах с бивша възпитаничка на НГДЕК и фен на отворения код :)

Ядохме, пихме и се веселихме и пожелахме лек път на момчетата из Европа :)

Добрите новини са, че скоро Бого ще постави официално основите на Мозила Фондация в България, за да сте в течение, присъединете се към групата на Мозила във Фейсбук.