Моята обиколка на Румъния

Така започна приключението ми в Румъния - придошлите и мътни води на Дунав при Бекет наложиха бусът ни да бъде дръпнат на буксир от ферибота от този трактор.

В Събота в 8:20 сутринта, стъпихме на Румънска земя и потеглихме към старта на 47-та колоездачна обиколка на страната.

Можех да остана само за 2 етапа и нямах представа как ще се върна в родината, но именно затова приключението бе незабравимо.

С различни превозни средства навъртях над 1000 км (само в Румъния, за справка тазгодишната колоездачна обиколка е с обща дължина 1154км.) Ето и маршрута ми:


Bike route 529821 - powered by Bikemap

До Търгу Муреш транспортът ми бе подсигурен. Оттам насетне ме чакаше неизвестното. В 16:00 ме ескортираха до автогарата, където се качих в "Такси Макси" - минибус, който трябваше да ме закара до Букурещ. Бусът минава и през Брашов, откъдето е и долната снимка:
Бусчето поддържа добра скорост, но за жалост не е никак комфортно, особено ако сте високи около метър и 85.

Както и да е, пристигнахме по график в Букурещ, но всички влакове бяха заминали, а не ми се чакаше до сутринта. Метрото също беше затворило, но поне се сприятелих с едно момче от бусчето и с него взехме такси, което в последствие срещу упорит пазарлък ме откара до Гюргево, за сумата от 30 евро.

Разбира се, шофьорът не падна съвсем по гръб и не ме остави точно на Дунав мост, а в центъра на града, откъдето отново с пазарлък и срещу 5 лева и 5 леи друго такси ме откара до моста.

Там учтив румънски граничар хвърли бърз поглед на личната ми карта и ми каза, че трябва да си намеря ТИР или друг вид транспорт с който да пресека моста - не можело пеша.

Задачата не се оказа много лесна, шофьорите на тирове не са никак вежливи, за щастие, точно когато започвах да се отчайвам се появи синичък автобус на Юнион Ивкони, с табела "Букурещ - Русе - Плевен - София" - веднага съзрях спасението си и бързото си прибиране в София. Но, не би. В последствие се оказа, че сме тръгнали от Букурещ почти по едно и също време - автобусната линия е нова и се движи от средата на май и затова не съм бил запознат с тази възможност - fail.

Шофьорът отказа да ме качи и каза, че ако успея да стигна до българската страна ще е склонен да го направи там. Затичах се към бариерите с "такса мост", но и там ударих на камък при два опита да се кача на някой ТИР. Тогава съзрях раздрънкан открит бус ФолксФаген, видимо претоварен. Хората, леко мургави и с цялото домачадие на борда се съгласиха да ме извозят до Русе, но пътуването ни трая кратко. От средата на моста се бе образувала титанична опашка от тирове и автомобили. Слезнах, благодарих на хората за отзивчивостта и тичайки реших да се кача във хванатия в задръстването автобус.

Но не би, шофьорът се бе изхитрил и вече беше на паспортната проверка. Силно се изненада като ме видя, зачуди се как съм дошъл толкова бързо, но все пак ме качи. В Русе си купих билет, придобих права на редовен пътник и блажено откъртих до София. Имах време да се изкъпя, поспя и освежа преди работа. Определено този път се прибрах далеч по-бързо и комфортно отколкото с влака от Яш по миналата година.

Очаквайте и по-подробен разказ за първата част от пътуването следващите дни :)

Posted in Етикети: , |

3 коментара:

  1. Nezzo Says:

    Лудница. Имал си достатъчно време да си вземеш лошото впечатление от Русе и да избягаш.

  2. Мартин Линков @marfuzii Says:

    Нямах достатъчно време - возене, фотофиниш, ядене и спане :)

  3. Nezzo Says:

    Еми дано някой ден успееш да си вземеш впечатлението. Хубав ни е града :), но по отношение на хората сме като всички в България