гара Малко Белово

Фотоколаж от гара "Малко Белово" или каквото е останало от гарата. Всъщност гарата се казва Благой Захариев - виден социалист и ученик на Димитър Благоев, родом от с. Малко Белово (сега кв. „Благой Захариев” на гр. Белово).

Гъстите гори по склоновете на Рила и Родопите били превърнати в траверси за линията на Барон Хирш, която свързала Белово с Одрин. Днес от някогашния икономически и търговски просперитет на региона е останал само спомен, поддържан жив от фабриката за хартия и целулоза.

В Малко Белово посрещнах една страхотна нова година, на следващият ден разрушената гара ме върна в реалността.

Снимките са с Sony WX1

Пътувай с групата "Пътуване и Туризъм" в favit.com

6 коментара:

  1. Емил Says:

    Интересно! А гарата работи ли още? Този влак като гледам е тръгнал да спира там... :)

  2. marfi Says:

    Функционира, но трябва да си местен, за да я откриеш и да повярваш, че нещо спира на нея. Няма никакви табели, никакви разписания, нищичко...

  3. Станислав Says:

    А може би не е просъществувала, защото не е била построена въз основа на икономически нужди, а на база желанието на някой велик соц.мислител. Може би, на тази фабрика не и е било естественото място там, а построена защото така му е скимнало на някого :)

    Като цяло и на мен ми е тъжно, като видя подобни картинки, но те са един доста добър "паметник" на резултатите от соц.икономиката.

  4. marfi Says:

    А гаричката си обслужва съвсем перфектно нуждите на село Малко Белово или сегашния квартал на град Белово - "кв. „Благой Захариев”. Железопътния транспорт е евтин, надежден, гарата не е товарна/разпределителна.

    Аз повече се ядосвам на разрухата и опустошението, отколкото на соц. икономиката, вярно едното води другото, но нима не може да се запази все пак нещичко, което в случая е полезно.

  5. wattie Says:

    Станислав: Хайде да сравним снимки на същата тази гара през 1988г. със сегашните. През "соц-икономиката" съм убеден, че е била много по-запазена и красива. Значи при нея нещата все пак са ставали.

    А това, че капиталистическата икономика не успя да запази и да развие инфраструктурното наследство НЕ Е по вина на соц-икономиката.

    Много е глупаво това нещо с "наследството". Представи си следното - баща ти има фабрика за производство на чорапи. Ти обаче си учил за автомонтьор и никак не ти е до чорапи. Затова затваряш кепенците на фабриката, плюеш по нея и се вайкаш "брей, че кофти наследство ми даде баща ми - вместо да инвестира в някоя автоработилница, той взел, че чорапи правил.

    Ето това е проблема - "наследството" само по себе си не е виновно. България беше туристическо-земеделска страна с няколко мега предприятия обслужващи икономиката на СИВ (Червена Могила и Кремиковци са ярък пример за производства несъразмерни с големината на държавата ни). След пропадането на СИВ ние НЕ успяхме да адаптираме тези предприятия към новата икономическа действителност.

    Некадърните ни икономисти и политици хем не успяха да нагодят производствата (а може би е било и невъзможно все пак), хем изкувствено ги поддържаха с надеждата, че ще възкръснат. Междувременно съсипаха земеделието, а отскоро и туризма.

    Та така - никак не виждам вина в соц-икономиката. Разрухата е на първо място следствие на лошо стопанисване (наша вина) и на второ на неблагоприятно развитие на световната геополитика (неизбежно).

  6. Станислав Says:

    @wattie, според мен има 2 основни причини за пропадане на много от "успешните" предприятия и неща след падането на соца.

    Едното е, че за да има работеща демокрация и капитализъм, капиталите да са в можещите хора. При нас след навлизането на демокрацията, капиталите попадат по някаква случайност не в можещите хора а в мутрите-бизнесмени, които имат бивши "соц връзки".

    Другото нещо е, че когато нещо не е било построено/направено да обслужва реални икономически нужди, то рано или късно умира. Това си е един вид естествен подбор. Този естествен подбор е липсвал и бил нарушен едно време, според мен. Съответно са съществували, както паразитни предприятелия, така и безцелни сгради и подобни, които са били лични желания на някои управляващ.

    Не оправдавам умирането на толкова много производсвени дейности, но едните така и така са били паразитни и е трябвало да си отидат, а другите не са просъществували, защото не е имало пари за поддръжката им. Парите реално са отивали за вили и коли на бившите партиици.

    Както и да е, гледаме напред и се учим от грешките си :)

    п.с. не мисля, че примера с наследствената фабрика е правилен, защото в нормални условия, ако фабриката е печеливша и услужва реални интереси, то тя няма да загине. Можеш я продадеш и да си започнеш това, което искаш :) ! .... нямам наследсвени богатства и не съм мислил много по този въпрос :)