И като каза, рече...

Година след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК (републиканската съдийска колегия по колоездене) ме изпратиха отново в необятното цярство на хората ядящи мамалиги и чупещи рекорди за скорост с Дачии.

М/у другото ако си млад или още по-добре млада, знаеш езици, разбираш от компютри, можеш да работиш под стрес и напрежение, обичаш да пътуваш, обичаш и колоездачния спорт и си готов/а да работиш за без пари (или за минимално заплащане, но пък с покрито спане, ядене и транспорт) съдийската комисия разширява състава си, заповядай на някоя от сбирките ни през вторник (втори и последен вторник на месеца от 18:30) на столичния колудрум.

Пътуването ни започна с голямо закъснение още от София и кратко отклонение в Ботевград и за жалост пристигнахме малко след ферибота от 5:30 за Бекет, та трябваше да чакаме следващаия в... 8, но поне изгревът над Дунава си струваше:

Aвтоматично си калкулирахме закъснение от 2 поне часа за ХунеДоара, градът който приюти старта на тазгодишната колоездачна обиколка на Румъния. В крайна сметка стигнахме навреме за обяда, имахме време да разпънем и фотофиниша и да запишем успешно пролога на състезанието, в който българите от КК "Вивело" Хемус Троян се представиха много добре.

Пътят към ХунеДоара не бе от най-добрите, но направо си е чудесен за път, който води в ромската столица на клановете от югозападна румъния - Крайова. Околовръстното на града минава покрай река, а от двете му страни са разположени ромски гета с автомивка във всяка втора къща (улиците в Крайова са доста разбити и прашни, така че миенето на коли си е доходен бизнес). Във въпросните мивки освен БМВ-та други коли не видях.

С леко загубване, излезнахме от Крайова и продължихме по пътя за Хачег, Петрошани и Дева. Настилката в по-голямата си част бе нова, но за жалост румънските населени места в тази част на страната имат много странен градоустройствен план - къщите са пръснати по главната улица (разбирай международния път) и други улици просто няма. Табелата за край на едно населено място, маркира и началото на друго... Така въпреки хубавия асфалт, поддържахме крайцерска скорост от 50 км/ч. След 10 часа път стигнахме в ХунеДоара - приятен миньорски град с просторни улици и паркове, прилични хотели с wireless и мамалига за вечеря :)

Освен с дължината си, селата и градчетата в тази част на Румъния се отличават и с интересни покривни конструкции. По-бедните къщи бяха покрити с прости листове ламарина, а по-заможните къщи се отличаваха не дотолкова с големината си, колкото с различните орнаменти по покривната си ламарина, улуците и тн. Също така преди да започнем изкачването в планината, повечето сгради бяха построени с просторна веранда с няколко колони или поне задължително вход с открито и поддържано от колони "предверие", предполагам за повече прохлада. Вторите етажи на къщите пък имаха дълбока, сенчеста тераса. На втория ден, на път за Алба Улия, където стартира и обиколката срещнахме друг тип покривни решения - покриви на два ката, единият от които доста скосен, предполагам за да не се заддържа сняг, както и липса на веранди и тераси - явно тук вали повече сняг.

В момента на писане на тези редове в Такси Макси (минибус, който изпълнява ролята на редовна автобусна линия м/у Търгу Муреш и Букурещ) подминавах къщи, чиито покриви са направени от тънки тухли приличащи на сега модерните битумни мушами.

Ако ще предприемате пътуване в тази част на Румъния (Крайова, Хачег, Петрошани, Дева, Алба Улия, Търгу Муреш) се подгответе за пътища с различна настилка - от гладък нов асфалт като за улични гонки, до разбит стар и кърпен, като на софийското околовръстно.

От всички градове, през който минах най ми хареса Търгу Муреш (има си и летище със сутрешни полети на wizzair до Будапеща, а оттам и до Бургас) Ето и снимка от централния площад на града с внушителния му културен център:
Може лесно да се ориентирате колко е голям или хубав даден румънски град по саксиите с цветя по стълбовете за осветление, до скоро мислех, че подобен "лукс" се среща само в Яш, но това далеч не е така. Тази част на Румъния е окъпана в зеленина и е много приятна за посещение през лятото. Цените на стаите по хотелите и мотелите рекламирани на пътя започват от 30 и стигат до 80 леи (1 лея е около 0,5 лева/25 евро цента). Запасете се с леи, защото еврото, противно на очакванията ми не се приема с радост.