Моите 200км. в двореца на ветровете
Posted On понеделник, ноември 02, 2009 at в 20:46
В последната събота на месец октомври официално закрих активния велосезон с двеста километров бревет на гръцкия остров Евия.
Преди да ви потопя (повярвайте ми потопя е повече от точна дума в случая) в приключението, нека Ви разкажа малко за географското положение на Евия.
Евия е вторият по големина гръцки остров след Крит и е онзи щит който предпазва областите Атика и Беотия от северния вятър, спускащ се чак от Вардарска Македония.
По билото на една от планините, които изкачихме има маркировка за зимни условия, а селото в подножието на върха се казва - Παγώνια от πάγος - лед, местните твърдят че там сняг се задържа от ноември до март... а планината е само на 600 метра над морското равнище!
За наш лош късмет в деня на събитието на острова си бяха дали среща редица зли ветрове, които не само засилваха дъждовните капки като куршуми в лицата ни, но и на места и то както често се случва - на най-тежките изкачвания духаха насреща ни и допълнително ни затрудняваха.
Покрих дистанцията от 210 километра с обща денивелация от 3200 метра за точно десет часа, в това число едно загубване и доста дълги, но животоспосяващи спирания на задължителните две контроли. Десет часа под неспирен дъжд и педалиране буквално върху ручеи, а не асфалт. Определено нямаше да се справя без гръцките приятели на колоездачния спорт, които напълно доброволно ни помагаха и подкрепяха с енергийни гелове и сушени плодове в най-критичните моменти, когато умората и студът започваха да взимат превез над лудостта, която ни даваше неподозирани сили.
Алтернативата да слезна безславно от седлото след 12 часов преход с влака ми се виждаше неприемлива, а и хранех надеждата че в източния край на острова ще има слънце или пък, че покрай морето температурите ще се вдигнат с няколко градуса и така от километър на километър и от една илюзия в друга пресякох финалната линия.
Сега, обръщайки се назад дори за миг не бих се замислил дали да карам отново в подобни условия и по толкова стръмен релеф, просто задължително ще се облека по-дебело, защото честно казано въпреки предупрежденията от приятели, силно подцених метеорологичната прогноза, а и чак в последствие разбрах че името на острова произлиза от Евия, една от Неядите - дъшери на Азоп - все речни, водни божества.
Видеомонтаж:
Маршрутът:
Само да допълня, че за много от хората, които се интересуват от античността,
остров Евия е остров Евбея.
Мнозина няма как да се сещат защо са тези двойни топоними, или дублетни форми на места в Елада.
Любимото място за почивка на Аристотел, през годините, когато е бил ректор и директор на Ликейона, е бил островът Евбея, днес наричан Евия.
Когато през 323 г. пр. Хр. починал Александър, Аристотел правилно преценил, че и неговите дни са преброени, заради това, че бил тютор на такъв точно ученик и последната една година от живота си прекарал там.
Не съм била още там... на Евия-Евбея.
Oстровът е много хубав и зелен, препоръчвам го за всякакъв вид почивки :)
Марти, ти си герой. Постижение си е това. Да не говорим, че ставаш основоположник на ново течение в съвременния свят, с което подтикваш много хора да се замислят, че прекарват времето си само в работа, без забавления и спорт.
Недей така Венци, ще се изчервя :)
Поздравления и от мен. Много интересно приключение ми се струва това. Интересно също. Усещам как в близкото бъдеще ще организираш някоя "школа" по колоездене.
Не знам за школата, не съм добър учител.
Пък и то колоезденето не е много голяма философия - краката по към рамката, тялото по към кормилото въртиш и не се отказваш - това е :)
Според мен, ключовия момент са ентусиазъм + "не се отказваш"