И като каза, рече...

"Много е послушна Мортиша, нали? Докато не и кажа да тръгне няма да мръдне оттук. Само циганите с каруците успяват да я разсеят, но за кратко."

Не съм я дресирал специално. Просто е много умна. Навремето не разбирах хората дето се занимават с кучета, наричах ги "кучкари", а кучетата им, независимо от породата - "помияри". Сега е различно, Мортиша промени нагласата ми. Имам я от малка и се разбираме чудесно, не е я някаква специална порода, но познава София по-добре от повечето Софиянци. Возим се заедно и в градския транспорт.

Срам не срам, вярно рядко, като загубя някой бас я оставям да се прибира сама от най-различни места - Люлин 6, Младост, Военна Рампа - места на които не сме ходили преди това. Винаги си намира пътя към дома. Не понася студ обаче - зимата като и стане студено ме зарязва някъде и тича към вкъщи, същото прави и когато вали и особено като гърми.

Винаги когато в България падне малко сняга, една огромна група хора се чувства много щастлива.

Вече писах за архитектурата на нещастието като засегнах единствено частта й свързана с топлоизолациите "на парче".
За жалост примерите за уродливи архитектурни решения са на всяка крачка и днес ще ви разкажа как грозотата може да е не само отблъскваща, но и опасна.

Водосточната тръба от снимката висеше на магия на тежките кебели, които "хитри" кабелджии бяха овързали около нея - за по-бързо и евтино. Без мое знание както и без позволението на домсъвета.

Но стига приказки, днес беше време за действия - времето го позволяваше, а и след бурята снощи го наложи. Хубавото в случая, който описвам е че тръбата бе почти изцяло достъпна от близкия прозорец, а и се бе измъкнала сравнително ниско.

Откачих няколко от кабелите, който най-много опъваха и тежаха и се опитах да прикова тръбата обратно - уви доставчиците се бяха навързвали един през друг и останалите два по-тънки кабела срутиха клатещата се тръба и тя падна.

На помощ в бедата внесана в кооперацията ни от външни лица се притекоха вуйчо ми и братовчед ми и с дружни усилия закрепихме положението:
Останаха за жалост грозновати дупки в мазилката, които смятам да отнеса като щета към същите тези оператори (щом ги открия, мразя разпределителни кутии без опознавателни знаци) заради които по Коледа се правех на майстор. Горещо съветвам всички Ви да си огледате фасадите и да внимавате за подобни изпълнения, защото летяща от няколко етажа водостъчна тръба със сигурност може да нанесе сериозни щети върху преминаващите под нея.

Весела и безаварийна Коледа на всички!

Наскоро започнах да чета една много интересна книга The Architecture of Happiness, в която много простичко се обяснява, че тъй както цветовете влиаят на настроението и апетита ни, то и заобикалящата ни среда с всичките си архитектурни недъзи и недоразумения също ни влияе - подсъзнателно, а в случая в София съвсем съзнателно и агресивно.

Сградата от снимката се намира на бул. Ботев (номер 4 или 6). Собственикът на последния етаж явно е имал затруднения и не е изолирал стаята, която граничи с другата кооперация. Съсъдът му отдолу ще оставя без коментар. Жалко, с малко повече пари и желание тази сграда можеше да изглежда действително добре. Сега е като шахматна дъска, но така е когато на едно място живеят орли, раци и щуки. Всеки дърпа на своята страна, включително и магазинерът отдолу, който е предпочел розов оттенък.

Фасада ли бе да я опишеш..., една ли бе да я снимаш...

Вчера успях да присъствам на слава Богу последната проява от помпозната серия "София диша"

Няма да се впускам в дълги анализи и сравнения, но определено тясна уличка като Шишман не може да побере толкова народ, сцени, барчета и масички.

От друга страна при положение, че улицата е затворена съседните и Аксаков, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Славянска, Юри Венелин, Гурко (която е в ремонт в момента) стават също от части неизползвами (гледай снимката, ако не си от София и разпознаваш улиците само по сградите и магазините им) и джамбурето може да се разпространи и по тях, за справка балонът за скачане със велосипеди беше точно пред светофара на Гурко:

Както се вижда доста граждани бяха решили да оставят колите си около балона, което им нанесе доста щети от летящите колела. Велосипеди летяха и към кръстовището с бул. "Васил Левски", чиито светофари продължава да си мигат сякаш по Гурко има движение - координация, майна!

Ясно е че целият център не може да се опразни от коли, просто няма къде да се паркират (изнесат от паяците), защото се допусна ново строителство без достатъчно паркоместа и това доведе до тотален инфраструктурен фалит.

Това, което се случваше по самия "Шишман" най-добре го описа Каладън:

София Диша е като селски събор, но без въртележките.Sun Aug 29 18:03:48 via webVladimir Kaladan
koledan

Може би и затова инициативата пожъна такъв успех, на селяните в София им липсва типично селския сбор, когато търговците от града разпъват сергиите, а кръчмарите сковават селските пейки - столовете от читалището свързани с по една летва и бирата и кебапчетата просто не свършват.

Снощи отидох сам на Шишман и се видях поне с 10 познати, точно като на влашки сбор, приятно ми стана, не отричам. Но цирк по Шишман за един ден не може да компенсира липсата на типично пешеходна зона в столицата.

Видео към панаира:

"Арт инсталациите" и сцените със съмнително предназначение изглеждаха най-малкото като посадени в преките на "Шишман", а различното звуково оформление на всеки 5 метра допринасяше за всеобщата какафония и трудност при общуването дори с най-близкия кръг от компанията.

Не ме разбирайте погрешно, "София Диша" е импулсивна, но зле изпълнена инициатива. При наличието на чисто пешеходни и широки зони като търговската ул. "Пиротска" и бул. "Витоша" превръщането на ул. Шишман в еднодневен средиземноморски карнавал подобен на този в Ксанти, не решава проблемите с придвижването и паркирането в столицата ни, а допълнително изостря конфликта между шофьорите и пешеходците (контингети с динамичен състав в зависимост от кефа на шофьора сутринта, мое и да карам, а мое и да не карам и тогава останалите шофьори са ми криви).

Силно се надявам при следващите издания (ако има такива) нещата да се подобрят, като например да се очистят и съседните улички където човек да може да си почине малко от джамбурето и да удари на айляк едно наргиле или да си чуе приказката с компанията. Хубаво би било и да има тематични дни - посветени изцяло на даден вид улично изкуство, да има надпревари между артистите с победители и краткотрайна слава.

Завършвам с носталгична снимка от близкото минало и цитат от Толкин:

The world is changed.
I feel it in the water.
I feel it in the earth.
I smell it in the air.

Much that once was is lost...

Люлки баце, в градинката на седмочисленици (над Шишман). Народно веселие всеки ден, докато не ги изкъртиха, не че пречеха някому, просто ги изкъртиха, ей така, за кеф.

Връзката е безвъзмездно прекъсната, няма ги вече дюкянчетата, няма ги занаятчиите, няма го турското кафе, толумбичките, наливната боза, кино "Изток". Сами стигнахме до там.

София отдавна не диша - София реанимира.

Неуморният и винаги пълен с идеи Влади Василев от Start Up фондацията се пребори за нов и по-уютен дом на Init Lab-a (лаборатория за разработка на софтуерни и WEB приложения)

Лабът вече разполага със 140 квадратни метра и просторна тераса, които предтоят да бъдат запълнени с бюра и столове, за да имат младите хора с идеи място, където да се събират, да творят заедно, обменят опит и идеи и дори да стартират свой бизнес или поне следващия уебсайт, който ще промени света :)

Мястото е на много удобно място, почти на бул. Черни Връх, точно на гърба на офиса на НетИнфо. Ето и карта:

View Larger Map

Утре, по случай деня на земята от "Велоеволюция" ще проведат нетрадиционно състезание с цел да се покаже положителната страна на алтернативния транспорт в градска среда, където трафика и задръстванията са големи. Ще се засичат време за пристигане, разходи за пътуването, най-пряк път и ако е възможно изминато разстояние.

От различни крайща на столицата ще се отправим с различни превозни средства - велосипеди, кънки, пеша, градски транспорт, автомобили към езерото Ариана в Борисовата градина. Естествено, най-бързият печели.

Запиши се за участие и ела в 18:00 утре (четвъртък, 22 Април) на някой от следните сборни пунктове:

• Мол София (бул. Ал. Стамболийски № 1) – за кварталите Св.Тройца, Разсадника, Зона Б5 и Б18 и околните
• НБУ (ул. Монтевидео № 21) – за Овча Купел
• автогара Овча Купел (бул. Цар Борис III и ул. Т.Каблешков) – за кварталите Княжево, Борово, Бъкстон, района на ВМА
• Ъгъла на бул. Ломско шосе и ул. Бели Дунав – за кварталите Надежда и Илиенци
• 7-ма поликлиника (ул.М.Луиза №191) – за кварталите Фондови жилища и Банишора
• ъгъла на бул. България и бул. Гоце Делчев – за кварталите Бели Брези, Стрелбище, Гоце Делчев, Иван Вазов, Мотописта
• х-л Хемус – за Лозенец
• Интерпред – за кварталите Изток и Изгрев
• УНСС – за Студентски град и Дървеница
• спирката на Окръжна болница (на Цариградско шосе) за кварталите Младост и Дружба
• Зала Универсиада – за кварталите Гео Милев, Редута, Слатина
• стадион Герена – за Суха река, Подуене, Хаджи Димитър

• Велосипедисти ~60
• Автомобили – 4
• Градски транспорт – 3
• Пешеходци ~15 (+ 2 детски колички)
• Кънки – 1

Откакто се преместих в жк. "Славия" се придвижвам изключително и само с колело - независимо от атмосферните условия.

До скоро хранех надеждата, че предизборно освежената от Бойко Борисов алея по протежението на бул. "Цар Борис" ще ми осигури комфортно придвижване от Красно Село до офиса на favit и обратно, за жалост грешах.

Наивно вярвах и че колоездачи и пешеходци ще могат спокойно да се придвижват в съответните ленти, без да си пречат - но не би.

За събитията по-долу на които и вие ставате свидетели всеки ден не са виновни управниците, нито липсата на алеи, нито безпаричието. Виновни сме всички ние които сме свикнали да ходим изправени, да тичаме, караме кънки, колела и коли, но не и да уважаваме партньорите си по светофарите, тротоарите, алеите (където ги има) и най-вече по пътищата. Разбира се никога не наричаме останалите участници в движението "партньори" - а те са именно това, когато някой участник ме пропусне при ляв завой ние работим като отбор - ние сме партньори.

Днес си тръгнах от офиса и по пътя изпреварих трима четирима колоездача, включително и едно хубаво момиче и веднага съжалих, че карам толкова бързо. Вчера също срещнах една много приятна мома, с която си поговорихме за много интересни неща по пътя към дома и се ядосах, че съм изпуснал този нов шанс за разширяване на социалния ми и един друг... потенциален (сещате се) кръг :)

Както и да е, терзанията ми бързо ме напуснаха и отстъпиха място на ярост пробудено от поредния таксиметров шофьор който си мислеше, че там където колоездачната алея се прекъсва от някои булеварди е и най-подходящото място за стоянка. Спрях и учтиво го помолих да си премести колата. За мое голямо учудване, той мъдро отсече "Правилата са си правила" и я премести. - Благата дума таксита помества. Капка в морето, един я премества, друг не...

В това време, обекта на любопитството ми ме подмина и ето - имах сгоден шанс да я настигна и да си поговорим.
За щастие тя първа ме заговори, поздрави ме за случката с таксито, след това си поговорихме за работа, колоездене и подобни, докато не стигнахме светофара на "Красно Село" - позабързахме малко, за да преминем на зелено, като в същото време на отсрещната страна пешеходец пресичаше алеята напречно и разбира се... не ни видя, дори не ни погледна - просто не беше свикнал да се оглежда и за колоездачи - става твърде сложно, нали?

Лавирах ловко, но момичето стисна рязко спирачките и повдигайки се на предна гума спря на косъм от човека - точно върху нарисувания върху асфалта колоездач - каква ирония.

Започна словесна престрелка и от двете страни и реших да се намеся. Опитът ми в подобни ситуации ми помогна да запазя самообладание и вместо да повишавам тон и да допринасям за нагнетяването на обстановката отново с благ глас - бавно и методично започнах една тирада, за това как момичето не е виновно за случката, а пешеходецът който както и сам си призна не е свикнал да се оглежда и за колоездачи, въпреки че все още стоеше в лентата за велосипедисти.
Обикновено, когато залееш някого с достатъчно дълга словесна диария, поради невъзможността да осмисли всичко инстинктивно се съгласява и обикновено отвръща с думите:

"Да прав си, НО..." и тук трябва ловко да се намесите с "няма НО, така ли е - така е!"

Готово - спорът е спечелен, освен ако нямате изключително твърдоглав събеседник и тогава, за да не си разваляте настроението му пожелавате "спокойна вечер", прибирате се в къщи и бложвате за случилото се като жалостно заключавате, че чак когато всички участници в движението се превърнат в партньори в отбора на живота, няма да ни спасят нито алеи, нито жилетки, светофари или катаджии... последните две 100%!

Вчера се опитах да карам колело из града - мисията е невъзможна.

Днес, ядосан се свързах със собственика на рекламното пано от снимката - г-н Христо Петров от Mediacontact.bg

Човекът бе много учтив и ми обясни защо рекламата е поставена върху "велоалеята".

Причината е много проста, решенията за разположението на рекламните площи върху въпросната "алея" са били взети много преди поставянето на рекламната будка, но стройтелни скелета като това например са възпрепятсвали поставянето им:

Хората, боядисвали тротоарите обаче, са ги нацапали както сметнат за добре и когато скелето е било премахнато, рекламната фирма поставила съоръжението си - напълно законно и с благословията на столична община...

Аз като колоездач се ядосвам на рекламодателите и на рекламнатите агенции, и ги обвинявам за слалома между рекламните им послания, а всъщност единственият виновен в цялото уравнение е столична община, която просто отбива номера с велоалеите и отчита едни пари за боядисване на едни тротоари, но много хитро си измива ръцете и хората си мислят че алчните корпорации са виновни:

"Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава..."
Свързах се и с Виваком, посъветвах ги да не рекламират на подобни места, те логично ми казаха, ако ние не вземем мястото ще го направят от Глобул или Мтел, никой не иска да го изпусне...
Най-хубавото тепърва предстой - новата политика на столична община предвижда още допълнителни 2000 места за поставяне на бибордове, будки, рекламни колони и какво ли още не на територията на София, вижте ги на картата.

Въпросните рекламни колони в София в момента са едва 8, предвижда се да станат 800, ще виждаме ли въобще пътните знаци, то е ясно че колело няма да можем да караме...

В събота бях на едно от най-вълнуващите събития в живота ми - ΤEDxBG, приятелят ми и горд собственик на предишния ми велосипед - Мартин Ангелов бе първият лектор на събитието и представи един гениален в простота и ползата си проект - kolelinia.com

Идеята за нещо като лифт за велосипедисти, посредством който да преминават над опасни кръстовища например е толкова лесна за реализация, толкова необходима и логична, че като я чух за първи път преди няколко месеца веднага разбрах, защо е спечелила първо място на конкурс в Лондон.

Историята на нестандартните решения на Мартин далеч не започва или свършва с колоездачната магистрала в облаците. За жалост историята на успешно реализирираните му проекти все още не е започнала... (съвсем не по негова вина!)

Метростанция 9 например можеше да бъде във формата на 2 капки, да има покрита ледена пързалка и да кореспондира перфектно с парка зад нея...

Можеше, само че властимащите взеха друго, посредствено решение...

(Снимката е от вчера, личи си че рекламата е поставена след маркирането на алеята, след разговор с рекламната агенция се установи, че проблмът е в отбиването на номера с велоалеите от Столична Община)

Миналата година през месец март в София снимаха шеметна улична гонка с джип, БМВ е34 и милиционерски лади.

С приятеля ми Клеарх си пиехме кафето в Ондата и направихме няколко снимки от вече реализирания трети епизод на Universal Soldier - Universal Soldier: Regeneration, oтново с участието на Жан Клод Ван Дам и Доф Лундгрен.

Споделям с вас сцените на шеметното преследване, което тръгва от галерията за чуждестранно изкуство, обикаля храм-паметника "Александър Невски", минава по бул. "Цар Освободител", а после по неведоми пътища се озовава в Лозенец:

В събота карах на Сливенския бревет - 220 км. през Сливен - Нова Загора - Твърдица - Казанлък и почти до Ямбол.

220 км. през пътища в ремонт, с дупки тук-там, със стърчащи арматури на места и рязан асфалт, но с водачи свикнали с колоездачи и доста по-спокойни от тези в София.

През цялото време си повтарях:

"Късмет извади Марто, дори гума не спука, айде още няколко километра потрай"

Жокерът, който извадих тази вечер обаче беше далеч по-ценен - спаси ми живота, на два пъти!

На любимото ми трасе София - Клисура има един почти обратен завой с рязък наклон. Той дойде в повече на водач на "Пасат", който се движеше срещу мен, прелетя през мантинелата и зари муцуна в полянката.

Спрях и реших да му помогна. Човекът едвам се крепеше, говореше несвързано - жалка картинка. Побутах, той поора с предните гуми, но в крайна сметка само закотвихме колата между две ями - много як тоя Пасат, картерът цял, само един фар счупен и дясната предна гума нарязана от мантинелата - без други видими щети! А... и задното стъкло бе заменено от найлон, навярно от друга подобна случка.

След малко дойдоха и други хора и с общи усилия успяхме да извадим колата от ямите и да я насочим по един близък черен път. Водачът, вместо да се върне обратно на асфалта, реши да изследва черния път и със счупения си фар (вече се стъмни) се спусна до селото.

Аз поех обратно към София и след няма и 200 метра, както си карах по пътя с предимство и с пуснат фар, някакъв тип реши, че е може да се включи без изкачване в моето платно и най-вече минавайки през мен. С огромни усилия успях да извъртя колелото до осевата линия по средата на пътя и избегнах втори удар в рамките на 200 метра и 20 мин!

Надявам се да имам още жокери в ръкава - ще ми трябват при тези водачи... по обратния път си спомних и защо спрях да карам преди години... просто втория път като излезнах с три шева от "Пирогов" не исках да се налага да ходя още веднъж.

С Венци - Fen преди старта на тазгодишното издание на Витоша Run (скоростно изкачване от НДК до Черни Връх по случай 114 години организирано туристическо движение в България)

Двамцата, заедно с Филип Вукадинов се записахме като отбор "Favit, София" класирането ни е както следва:

Баце ви marfi (аз) на 16-то място при мъжете с 2:36:33 или с повече от 40 минути по-добре от миналата година, както и две места по-напред в класирането!

Ето и контролите:

• Първа контрола: "Околовръстен път" 5.4 км за 27:35 (което е и разликата с лидера Шабан Мустафа, който направи рекорд на трасето 1:37:26!)
• Втора контрола: "Информационен център Витоша" 8.3 км. - 51:24 (на 23.49 от лидера), Трета контрола: 1:23:12 (на 31:48 от лидера)
• Четвърта контрола: "Голи Връх" на - 1:51:55 (на 28:43 от лидера)
• Финал: Черни Връх за 2:36:33 или на (44:38 от лидера)

BTV Новините-31.08.2009 from Vencislav Stanchev

Преди почти една година с баце Ви wattie (и двамата ни има на плаката:) се качихме до Черни връх и останахме в историята на българското туристическо и маратонско движение :)

Ето ми класирането от миналата година:

18. Мартин Линков набор '86 от София с 3:21:20 на 1:40:51 от победителя :(

Тази година ще съм далеч по-подготвен и смятам да го кача поне под 3 часа.

Стартът на тазгодишното скоростно изкачване на Черни връх в рамките на тържествата по повод 114 години организирано туристическо движение в България ще бъде даден на 30 Август (неделя) отново пред НДК 09:00

Регистрация

Официалната част организирана от Българския Туристически Съюз започва в 12:30 на Черни връх като паралелно ще има и изкачване с планински велосипеди, но за това нямам информация.

Така, че който иска среща в неделя преди 09;00 пред НДК :)