С колелото на мивка

Много хора биха определили като неразумно и ненужно карането на колело в дъжд и то в посока планината.
Е, аз не съм от тях - даже напротив, много по-приятно и концентрирано карам при дъжд.

Днес не валеше силно, но все пак бе достатъчно мокро, за да ми се наложи да ходя с колелото на автомивка - просто ситуацията в България е такава - мърлява, а съвестния колоездач не може да търпи мърляво колело.

В крайна сметка каквото ти е отношението към колелото, такова ти е отношението и към спорта и към теб самия - затова винаги изрядни и спретнати!

А иначе карането, по-скоро катеренето по българските пътища по време на дъжд е съвсем друга ракия - тънките гуми без грайфер приплъзват по множеството гумени уплътнения разляти в края на кръпките по асфалта - получава се доста опасно боксуване - боксуване с колело :)

Днес пак качвах любимите клисурски стенички - съвсем различно е усилието когато описваш най-различни осморки и заобикаляш кръпките и пясъка по пътя, но пък и бавно спускащата се мъгла от гората е толкова примамлива, сякаш те призовава да караш още и още към чезнещия в нея хоризонт и плахо очертаващия се клисурски манастир:
След шеметно спускане и спусната бариера на прелеза на Банкя, успях да прелетя необеспокояван от автомобили до кварталната автомивка и да се прибера с по-чисто колело отколкото излязох :)

Все още се чудя обаче, защо охлювите търсят щастието си през 2 метра асфалт, при положение, че в крайна сметка пътуват от една тучна полянка към друга?

хостинг и домейни

Posted in Етикети: , |

0 коментара: