И като каза, рече...

В събота карах на Сливенския бревет - 220 км. през Сливен - Нова Загора - Твърдица - Казанлък и почти до Ямбол.

220 км. през пътища в ремонт, с дупки тук-там, със стърчащи арматури на места и рязан асфалт, но с водачи свикнали с колоездачи и доста по-спокойни от тези в София.

През цялото време си повтарях:

"Късмет извади Марто, дори гума не спука, айде още няколко километра потрай"

Жокерът, който извадих тази вечер обаче беше далеч по-ценен - спаси ми живота, на два пъти!

На любимото ми трасе София - Клисура има един почти обратен завой с рязък наклон. Той дойде в повече на водач на "Пасат", който се движеше срещу мен, прелетя през мантинелата и зари муцуна в полянката.

Спрях и реших да му помогна. Човекът едвам се крепеше, говореше несвързано - жалка картинка. Побутах, той поора с предните гуми, но в крайна сметка само закотвихме колата между две ями - много як тоя Пасат, картерът цял, само един фар счупен и дясната предна гума нарязана от мантинелата - без други видими щети! А... и задното стъкло бе заменено от найлон, навярно от друга подобна случка.

След малко дойдоха и други хора и с общи усилия успяхме да извадим колата от ямите и да я насочим по един близък черен път. Водачът, вместо да се върне обратно на асфалта, реши да изследва черния път и със счупения си фар (вече се стъмни) се спусна до селото.

Аз поех обратно към София и след няма и 200 метра, както си карах по пътя с предимство и с пуснат фар, някакъв тип реши, че е може да се включи без изкачване в моето платно и най-вече минавайки през мен. С огромни усилия успях да извъртя колелото до осевата линия по средата на пътя и избегнах втори удар в рамките на 200 метра и 20 мин!

Надявам се да имам още жокери в ръкава - ще ми трябват при тези водачи... по обратния път си спомних и защо спрях да карам преди години... просто втория път като излезнах с три шева от "Пирогов" не исках да се налага да ходя още веднъж.