И като каза, рече...

Ивайло Габровски (КК "Несебър") спечели за рекорден пети път колоездачната обиколка на България. Колоездачен клуб "Несебър" е първенец и при отборите.

В последният етап, 33 годишният вече състезател "съблече" досегашният лидер и свой съотборник Мартин Грашев и взе етапната и крайната победа с много силна солова езда в заключителните километри. Мартин остана втори в генералното класиране. Третото място е за друг ветеран - Светослав Чанлиев - Чарли от Коня Вивело, четвърти е Евгени Балев, от същия отбор. Вивелци са трети в отборното. Приятелят ми Борислав Иванов от ПКД "Цар Симеон" спечели надпреварата за най-добър млад състезател (U23), след като миналата година я изпусна поради болки в коляното.

Младежкият ни национален отбор по хокей победи квалификационната фаза домакина на световното за юноши, категория ΙΙΙ - Тайпе с 4:2 и се класира за полуфиналите.

1:0 в първата третина, равенство 1:1 във втората част и 2:1 в третата третина. Три гола на Радованов и един на Николов.

Домакините явно са си взели поука и в полуфинала, където двата отбора отново се срещбаха визключително оспорван мач нашите момчета отстъпиха с 5:6 (2:3 в първата част, приключиха с 3:0 втората, а домакините направиха пълен обрат в последната третина 0:3) Три гола на Ходулов и по един на Николов и Радованов.

В другата си среща младежите отстъпиха на лидера в групата Австралия с 7:1, предстой им повторен сблъсък с отбора на Турция, който вече преодоляха в началото на първенството със съкрушаващото 11:2.

Мъжете ни днес играя последния си мач на световното от група IIB в Хърватска, където посрещат отбора на Китай. След силния старт и победата над Ирландия с 6:0, мъжете ни отстъпиха със 17:2 от отбора на Хърватска и с 3:2 от отбора на Исландия, и 10:1 от традиционно силния румънски отбор.

С тези резултати и младежкият и мъжкият ни отбори запазват местата си в съответните групи и за догодина.

В момента в Загреб, Хърватия тече световното първенство по хокей на лед във втора "Б" дивизия, където играе и България.

В нашата група, освен отбора на домакините са още Китай, Исландия, Румъния и Ирландия.

В първия си мач момчетата на треньора Георги Миланов победиха отбора на Ирландия с 6:0. С по два гола се отличиха Йотов и Мартин Миланов (моят треньор).

Не им върви на Ирландците срещу българи, преди по-малко от месец женският ни отбор по хокей победи ирландките с 3:0 в зимния дворец и взе бронзовите медали на световното в пета група, на което България бе домакин.

Късно снощи нашите момчетата посрещнаха силния отбор на домакините от Хърватска и загубиха със 17 на 2 (голове на Йотов и Георгиев). Освен много голове, в мача е имало и страшно много дузпи - 12, 3 направени от хърватите и останалите 9 - наши . Хърватите успяват да отбележат шест - вратарят на "Славия" Константин Михайлов отразява останалите, а нашите нападатели пропускат и трите.

В следващия мач нашите хокейсти срещат Исландия. Досега Исландците имат две загуби - от домакините с девет на нула и о Румъния с четири на два.

И тази година се качих от НДК до Черни Връх.

Време със счупена лява ключица и байкови кецове - 2:46:55 (по-слабо от миналата година) и средна скорост от 6.32 км/ч.

На снимката от старта пред НДК сме с Бойко Танчев - сърцето и душата на "ВелоКлуб Мамут", Райко Стефанов от Колелото и Венци (Fen).

Хладното време тази година компенсира липсата на вода по подкрепителните пунктове, но не попречи на хиляди туристи да тръгнат на поход към върха.

Класирането излезна много бързо благодарение на момчетата от Тринити Софт и е достъпно по контроли/имена/номера на този адрес.

Участниците тази година бяха повече и по-добре подготвени и не успях да защитя 16-тото си място при мъжете от миналата година, въпреки че бях поставен под номер 15 в стартовата решетка :) Догодина повече :)

Традиционното скоростно изкачване на Черни Връх, част от календара на БФЛА и втори кръг от купата по планинско бягане "Витоша" и тази година ще се проведе в последната неделя на месеца - на 29-ти Август.

Стартът ще бъде даден точно в 9:00 до билетния център на НДК.

Състезанието е с изключително отворен формат и в него могат да вземат участие всички желаещи, добре е обаче да направите предварителна заявка от тази форма, на старта ще сключите и планинска застраховка, ако нямате такава. (~ 2 лева)

Организацията на състезанието е изключително добра и е предвиден транспорт за дребен багаж и резервни дрехи, които да облечете на финала, както и подкрепителни пунктове по трасето - на 8 километра от старта - "Информационен център Витоша" и на 13 километра от старта - станцията на лифта на "Голи Връх".

Всички финиширали в контролното време от 5 часа (14:00) ще получат медали за постижението си.

Фирмите за спортни облекла SALOMON, CRAFT, PUMA и други както и в предните издания са събрали солиден награден фонд, така че надпреварата при най-добрите ще бъде изключително оспорвана.

Тази събота и неделя (21 и 22 Август) хълмовете около власинското езеро в Сърбия приютиха местния шампионат по планинско колоездене в дисциплината изкачване - "UpHill Vlasina Cup" и шестия кръг от тамошната лига - "Vlasina Trophy".

В изкачването първия ден, най-бърз бе сръбският и балкански шампион Боян Джурджиц от отбора на Раднички Крагуевац, който преодоля трасето с дължина от малко под 3 километра и с денивелация от повече от 200 метра за осем минути и 44 секунди.

Тодор Ангелов от Колоездачен Клуб "Лястовица" Казанлък се движеше втори през цялото време, но във финалния спринт отстъпи на Алекса Марич от Цървена Звезда - балкански шампион в категория под 23 години.

В крайна сметка Тодор се окичи с бронз и изостана едва на 18 секунди от лидера.

Другият българин който премери сили с най-силните сръбски състезатели - Бойко Танчев от отбора на Вело Клуб "Мамут", София зае осма позиция, също с минимална разлика от лидерите.

Вторият ден състезателите мериха сили в седем обиколки на 4.6 километровото трасе, с обща денивелация от почти 1000 метра.

Тодор Ангелов отново тръгна много силно и още от първата обиколка буквално се залепи за балканския първенец, а в последвалите километри между нашия състезател и бегачите на "Цървена Звезда" - Алекса Марич и на "Фанатик" Нови Сад - Оливер Щърбац се заформи истинска битка за местата от второ до четвърто. Тодор изпусна третата позиция за няколко секунди, а Бойко Танчев отново намери място в десетката.

Теренът, който организаторите бяха подбрали бе доста тежък и почти изцяло открит за парещите слънчеви лъчи като съчетаваше дълги и технични изкачвания и спускания, водно препятствие, чакъл и кратък равен участък в който бегачите да развиват максимални скорости.

Ето и видео с избрани моменти от надпреварата:

Това може да е и твоето рекламно каре в градовете през които ще премине керванът на тазгодишната 60-та юбилейна, международна, колоездачна обиколка на България:

София, Гоце Делчев, Пловдив, Казанлък, Бургас, Добрич, Разград, Велико Търново, Габрово, Троян и Тетевен.

Тази година в родната обиколка ще участват 16 чуждестранни и четири български отбора, а стартът отново ще бъде на жълтите павета пред народното събрание в столицата.

Разбира се, рекламните позииции и възможности далеч не се изчерпват с карето зад победителите:
Балонът за старт/финала също се брандира, както и загражденията за публиката.

Допълнително може да се създадат редица награди и премии, например спринт за наградата на Office One или Еконт (зависи кой даде парите :) - особено подходяща възможност за фирми с филиали в страната, а и чужбина.

Допълнително, в зависимост от големината и възможностите на организацията може да се възползвате пълноценно от "караваната на рекламодателите" и да участвате в нея с брандиран автомобил в които да пренасяте и рекламни материали, примерно:
Отделните фланелки - за водач в генералното класиране, за най-добър катерач и спринтьор също могат да бъдат брандирани и връчвани по уникален начин:
Осигурете присъствие на бранда си в едно от най-старите и престижни спортни мероприятия в България и достигнете лесно и бързо до многохилядна аудитория - както по шосетата и площадите, така и зад радио и телевизионните приемници и спортните и информационни портали и социалните сайтове.

Обиколката на България стартира на 11 Септември, дотогава имаме достатъчно време, заедно да я превърнем в едно уникално събитие и спортен празник, повярвайте ми цените за реклама за съвсем достъпни, а нещата които предлагаме в замяна - доволно много, за да удовлетворят и най-взискателните възложители.

При интерес моля свържете се с мен на този мейл адрес: marfuzii @ gmail.com, за да обсъдим детайлите. Приемаме и различни медийни партньорства.

Снимка от подиума на президентската колоездачна обиколка на Турция.

В нормалните държави колоездачните обиколки се ползват като продължителни рекламни кампании на страните и спонсорите (както се вижда и от тази снимка, разпространена безплатно из редица сайтове, блогове и тн.)

В държавите управлявани от популисти се залага на "сигурно", с посредствен рекламен клип по CNN например.

В неделя се върнах от 50-тата юбилейна колоездачна обиколка на република Сърбия и република Сръбска, огромната разлика с България се крие в това че министърът на вътрешните работи не беше зает с разбиването на сайтове за четене и залавянето на нагли, сръчни и тн, а беше съорганизатор на мероприятието.
Съорганизатор не само на хартия. Часове преди официалния старт на етапа по трасето вече бяха заели позициите си полицаи и патрулни коли и търпеливо чакаха преминаването на колоната, в слънце или дъжд. Общо вътрешният министър бе впрегнал ресурс от 3 000 полицаи за обезпечаването на събитието, в което участваха бегачи от 16 страни...

В България, най-старото колоездачно състезание - обиколка и изкачване на Витоша не се провежда, защото колоездачният съюз дължи 20 000 лева на полицията за охраната му. Обиколката на страната ни всяка година е под въпрос, защото сумата за охрана възлиза на около 100 000 лева... Ако тези пари се дадат за награден фонд (в Сърбия общия награден фонд бе 17 000 евро) обиколката ни ще се качи от клас 2.2 до 2.1 (ще се изравни с тази на Турция...) Когато споделихме всичко това на сръбските си колеги, те ни погледнаха учудени и попитаха:

"Как ще ви искат пари, нали това им е работата?".

В Сърбия полицаите едва ли са по-добре платени от тези в България, всъщност парите за тях нямат никакво значение. Много по-важно за всички беше да покажат че дори в една страна с не много добри пътища, като цяло лоша инфраструктура и хотелска база може да се проведе колоездачно състезание от световно ниво.
В България е важно някой да открадне или забогатае, иначе няма смисъл от мероприятието... затова и вместо да показваме красотите на страната си по няколко часа на ден по Евроспорт и да привличаме туристи в безбройните си хотели ние плащаме луди пари за глупави реклами и за охрана...

Излишно е да споменавам, че вътрешният ни министър отказа да стане съорганизатор на родната обиколка, явно е зает с далеч по-важни неща от сръбския си колега.

В секцията Extreme от брой 202 (28) на списание .net може да прочетете десетина мои кратички съобщения за изгарящата ме страст към колоезденето. Ако и вие практикувате някакъв екстремен спорт, подайте заявка за участие в секцията от тази форма и не забравяйте да си купувате редовно .НЕТ, списанието става все по-добро и интересно!

На 15 май (събота) от 11ч. в кв. Гниляне на гр. Нови Искър ще бъде даден старта на традиционното състезание по планинско колоездене за купата на кмета на град Нови Искър - инж. Валентин Котов.

Организатори на мероприятието са КК "Зебри" Нови Искър, представители на общината и БКС.

Състезанието ще се протече в две възрастови групи:

1. Юноши до 16г.
2 Мъже от 17г.

Юношите ще въртят три обиколки на трасето, а мъжете шест.

Въпреки кризата са предвидени и парични награди. Първите трима при мъжете ще получат съответно 200, 100 и 50 лв. а при юношите 100, 60 и 40лв.

За да стартирате е необходимо да представите:

Медицинска застраховка - "Злополука на спортисти и технически лица" и медицински преглед. Записването и получаването на номера ще се проведе преди старта. Няма да бъдат допускани състезатели без каска.

За повече информация: 0884047792 Валентин Иванов - секретар на КК "Зебри" Нови Искър или на e-mail: vabrini @ abv.bg

Днес при минимален зрителски интерес започна световното първенство по бързо пързаляне с кънки на къса писта (шорт-трек) в София.

Пристигнах навреме за полуфиналните серии при жените на 1500 и за жалост Евгения Раданова се движеше шеста (от седем състезателки), като няколко обиколки преди края масово падане започнало от състезателката пред нея събори общо четири бегачки, включително и Жени и тя не продължи на финала.

На финала и при мъжете и при жените доминириха представителите на Корея като окупираха първите три места.

Задачата на мъжете като че ли бе по-лесна в отсъствието на звездата от щатите и абсолютен рекордьор по брой спечелени медали - Аполо Антон Оно. Канадските братя Хамелин също не достигнаха до финала - единият падна, а другият бе дисквалифициран. Подобна съдба имаха и братята Пандови - Кирил бе дисквалифициран, а Асен завърши четвърти в своята серия и не намери място в полуфиналите, с това и отпадането на Мария Георгиева в сериите - индивидуалното българското участие днес приключи - утре предстоят стартовете на 1000 метра, а в неделя на 500 - коронната дисциплина на Евгения Раданова.

Женската ни щафета в състав Евгения Раданова, Марина Георгиева - Николова, Рая Захариева и Кристина Вутева не успя да се класира за финала и завърши на последно място в серията и турнира с време от 4:24. Може да се каже, че кръгът се затвоири - преди 11 години, пак в зимния дворец и пак на световно първенство женската ни щафета в състав: Евгения Раданова, Даниела Влаева, Кристина Вутева и Мария Георгиева донесе и първи медал за българския шорт-трек - бронз.

Резултати може да видите на сайта на федерацията по кънки (качват се почти в реално време) галерия има в Associated Press, а видеорепортаж на сайта на БНТ.

Но най-добре ако сте София се разходете до зимния дворец, няма вход, а и са изчистили седалките, противно на очакванията в залата е топло (аз бях само по тениска).

Евгения Раданова падна днес, но и предстоят бягания на 1000 и 500 метра - все пак това са последните и карания на родна земя, нека я изпратим подобаващо! Донесе ни много радост с олимпийските си медали и участията си и на лятна и на зимна олимпиада и мисля, че заслужава подкрепата ни в последните дни от кариерата си!



Научи повече за шорт-трека и следи всичко от световното в София от групата ми Short Track Speed Skating.

Паметната плоча на Томас Симпсън под Мон Вонту (Mont Ventoux, Франция) - Англичанинът, като почти всеки друг колоездач по онова време е взимал много и различни "забранени" медикаменти (включително Амфетамини), умира в следствие на предозирането им - сърцето му не издържа:

"Ако 10 хапчета те убиват, то аз ще взема 9" шегува се преди старта. Друга легенда от тура - Жак Анкетил нерядко казва - "Турът не се печели на вода".

Покрай олимпийските игри с пълна сила се развихря поредната празна полемика относно "допинга".

Като човек спортувал дълги години мнението ми относно "performance enhancеrs" - или "допинг" по народному доста се различава от широко разпространеното.

Накратко - допингът не е лош, но най-вече допингът е силно желан от масовия потребител - разбирайте зрителите и фитнес маниаците. (професионалните атлети съставляват едва 10-15% от потребителите на "забранени" медикаменти - останалия огромен процент са обикновени хора, които просто искат да са по-мускулести, по-големи и тн.)

Никой, освен близките на атлетите не иска да гледа бягане в което спортистите не прелитат 100 метра за под 10 сек. или баскетболен мач с по-малко от 100 точки. Същите тези жадни за допинг зрители, не престават да си купуват маратонки Найки, когато идолът им и рекламно лице на марката е уличен в допинг скандал - не, просто на негово място идва ново лице - no harm done to the brand.

Ето и една друга страна - Мигел Индураин е с белодробен капацитет в пъти над този на нормалния човек и не оставя никакви шансове на конкуренцията си. Очевидно е, че Мигел има генетично преимущество над останалите състезатели, защо тогава те - генетично не-надарените да не могат да взимат медикаменти, които да им позволят да се доближат поне малко до този толкова благословен от природата състезател? Как точно се защитава принципа на справедливо съревнование по този начин?

Нещото, което всички забравят когато заговорят за допинг е че допингът не може да те направи супер атлет или рекордьор - ти вече си такъв - колкото и стероиди да взема човек, ако не блъска достатъчно във фитнеса ще се превърне в една отпусната топка, но няма да изгради мускули единствено с хапчета! Допингът също така не изгражда техника.

Още един пример за двете страни на монетата - Флойд Ландис, на който бе отнета титлата от Тура през 2006 заради обвинения в употреба на ЕПО - (Erythropoietin) - медикамент, който увеличава броя на червените кръвни телца, които пък носят повече кислород към мускулите и спомагат за повече издръжливост в аеробните спортове като колоезденето например.
Подобен ефект от вземане на ЕПО се получава и при високопланинските лагери на спортистите (затова и нашите олимпийци тренират на Белмекен). Значи, трениране/живеене на висока надморска височина е позволено, взимане на медикамент симулиращ ефекта - не е. Това за мен е двоен стандарт, ето и едно разяснително видео:



49 метра - това е сборът от двата ски-скока на златния медалист от игрите в Шамони през далечната 1924, днес Симон Аман от Швейцария постигна почти 220 метра, за да спечели златото - технологиите, екипировката, съоръженията - всичко се е променило и зрителите го харесват по този начин, а допингът под една или друга форма е част от този напредък.
Практиката показва, че едва един малък процент от хората употребяващи допинг "гърмят" при проверките - останалите са покривани от богатите си федерации или просто са една крачка пред проверяващите и медикаментите, които ползват все още не са забранени.
Явно моделът "всички взимат", но "хващаме само някои" не работи и съвсем не прави ситуацията по-честна.
Аз виждам нещата по следния начин - либерализация на медикаментите, така или иначе всеки взима нещо - или на ръба на позволеното или отвъд - така де, болидите във формула едно не вървят на нискооктанов бензин или на природен газ, нали така?
Другият изход от ситуацията е в промяната на отношението на феновете и задоволяването им с по-малко, това в рамките на консуматорското ни общество, няма как да се случи.

В последната събота на месец октомври официално закрих активния велосезон с двеста километров бревет на гръцкия остров Евия.

Преди да ви потопя (повярвайте ми потопя е повече от точна дума в случая) в приключението, нека Ви разкажа малко за географското положение на Евия.
Евия е вторият по големина гръцки остров след Крит и е онзи щит който предпазва областите Атика и Беотия от северния вятър, спускащ се чак от Вардарска Македония.

По билото на една от планините, които изкачихме има маркировка за зимни условия, а селото в подножието на върха се казва - Παγώνια от πάγος - лед, местните твърдят че там сняг се задържа от ноември до март... а планината е само на 600 метра над морското равнище!

За наш лош късмет в деня на събитието на острова си бяха дали среща редица зли ветрове, които не само засилваха дъждовните капки като куршуми в лицата ни, но и на места и то както често се случва - на най-тежките изкачвания духаха насреща ни и допълнително ни затрудняваха.

Покрих дистанцията от 210 километра с обща денивелация от 3200 метра за точно десет часа, в това число едно загубване и доста дълги, но животоспосяващи спирания на задължителните две контроли. Десет часа под неспирен дъжд и педалиране буквално върху ручеи, а не асфалт. Определено нямаше да се справя без гръцките приятели на колоездачния спорт, които напълно доброволно ни помагаха и подкрепяха с енергийни гелове и сушени плодове в най-критичните моменти, когато умората и студът започваха да взимат превез над лудостта, която ни даваше неподозирани сили.

Алтернативата да слезна безславно от седлото след 12 часов преход с влака ми се виждаше неприемлива, а и хранех надеждата че в източния край на острова ще има слънце или пък, че покрай морето температурите ще се вдигнат с няколко градуса и така от километър на километър и от една илюзия в друга пресякох финалната линия.

Сега, обръщайки се назад дори за миг не бих се замислил дали да карам отново в подобни условия и по толкова стръмен релеф, просто задължително ще се облека по-дебело, защото честно казано въпреки предупрежденията от приятели, силно подцених метеорологичната прогноза, а и чак в последствие разбрах че името на острова произлиза от Евия, една от Неядите - дъшери на Азоп - все речни, водни божества.

Видеомонтаж:



Маршрутът:

Снимка за спомен с победителя в 59-тата международна колоездачна обиколка на България и единствен четикратен победител в това състезание - Ивайло Габровски от отбора на "Ираклион - Несебър".

Съботният ден бе изпълнен с много колоездачни емоции. Започна в 8:15 от горублянското ханче заедно с група от около 10 ентусиаста, с крайна цел град Пловдив и новостроящия се колодрум, където финишира тазгодишното издание на обиколката на България.

Бях решил да карам с групата само до Ихтиман и обратно (~ 120 км от Люлин.) и да свърша после някои неотложни задачи. Прохладното време и мисълта, че активният сезон е към края си ме накараха да променя плана и така с трима верни другари решихме да се отклоним към Самоков и да се върнем покрай язовира - 155 км.

Когато излизам на къси карания не взимам със себе си пари и храна, та се наложи да заема някой лев от другарите за гориво - вафли "Боровец" четворка и посредствен сандвич на стотния километър, който ми се стори като невероятно кулинарно изкушение.

Почти нямаше движение по пътя, не ни валя дъжд и успешно стигнахме до сервиза на Наско на ул. "Гладстон" за преглед на велосипедите, където ни чакаше изненада:

Добър приятел на Габровски монтираше багажник за велосипеди на колата си и се приготвяше да прибере талантливия състезател след финала в Пловдив, заедно с колелата му.

Не чакахме втора покана, без допълнително замисляне натоварихме колелата и отпрашихме. Към четири и малко вече бяхме в града на тепетата, след като разпитахме къде е новостроящият се колодрум се отправихме към булевард "Източен", през плътна колона от спрели коли, които търпеливо изчакваха пристигането на колоната.

Бегачите пристигнаха и прелетяха пред нас, полицаите спряха устрема ни, но след като мина и последната кола от кордона се включихме в преследването по финалната права, а пък хората помислиха, че сме изостанали от основната група и ни окуражаваха с ръкопляскания и викове от типа: "Айде малко остана", "Айде давай, че ги изпусна", излишно е да описвам притока на адреналин, който изпитва човек в подобен момент.

И така с малко късмет и пристигане в точния час пресекох финалната линия на 59-тата международна обиколка на България :) Излишно е да описвам изненадата изписана по лицата на останалите приятели от групата, които си мислеха, че отдавна сме се прибрали в София.

Обещах им подробно описание в блога и се задоволиха с кратък коментар: "Е, прелетяхме :)"

След официалното награждаване (17:10) с още един ентусиаст се отправихме към София, за жалост спътника ми не извади късмет и спука гума още на изхода на Пловдив, оправи я и за около час извъртяхме 30-те километра до Пазарджик и мушнахме две татарски кюфтенца, че силите вече ни напускаха след вече 190 километра на седлото.

Докато ядях и гледах към притъмнялото небе на паркинга спряха няколко чисто нови рейса "Мерцедес" с предпазни бели лепенки и табели "Експорт", надеждата че може би отиват към София и надвисващата нощ победиха желанието ми да въртя още 110 километра до дома и попитах един от шофьорите:

"Do you speak English?"

А шофьорът ми отговори на чист български: "Абе давай на български бе момче".

Много се зарадвах, че имаме комуникация, човекът се оказа български турчин, който редовно кара рейсове за столичния градски транспорт, но предвид голямото разстояние правят няколко почивки с колегите му и спят в мотела на Ихтиман.

Качи ни в рейса, пусна радио "Веселина" и отпрашихме в мрака. В 20:45 бяхме на Ихтиман, оттам ни очакваха 60 км. в пълен мрак до София. Спътникът ми отново спука гума след като в тъмнината нацелихме много дълбоки дупки, смяната отне доста време, тъй като разчитахме на фаровете на преминаващите коли да осветляват мястото на ремонта, а за жалост нямаше достатъчно трафик.

След малко потеглихме пак, а в главата ми се въртяха картини на разсипани тухли и разпиляни дървени трупи, покрай които толкова често сме преминавали през деня, за щастие не попаднахме на подобни препятствия и след около два часа стигнахме до няколкото работещи лампи преди Горубляне.

В 23:15 вече си бях вкъщи, след 262 километра и 14 часа приключения на седлото!

Днес бе голям ден за българското колоездене!

Ивайло Габровски - трикратен победител в обиколката на България и шампион от миналата година спечели и втория етап от Троян до Габрово, Иво пръв премина и 80-хилядния километър от създаването на обиколката (1924г.) и ще получи специална премия за това, качи се пръв и на Шипка.

На снимката го виждате със жълтата фланелка, зад съотборниците си от КК "Ираклион - Несебър" - Мартин Грашев с номер 3 и Спас Гюров (2) в подножието на църквата при връх Шипка.

Ивайло преодоля 158-те километра за четири часа и шест минути, втори отново е Владимир Коев "Пиранята" от КК "Хемус" Троян на 2 минути от Иво и общо 3 минути и 20 секунди разлика след двата етапа.

Красимир Коев от португалския "Палмейрас" с треньор Ненчо Стайков ще облече фланелката за най-добър катерач след като качи пръв Беклемето и взе три катерачиски премии днес - с. Асеново, Калофер и тази под Шипка.

Коев е трети в класирането за катерачи, зад Ивайло Габровски (който е с жълтото лидерско трико) и Шушемоин (Казахстан, който носи зелената спринтьорска фланелка).

Тежката обстановка пък отказа цели 14 състезатели още в първия ден, като един казахстанец е с 4 избити зъба след масова катастрофа.

След финала в Габрово, Габровски сподели:

„Амбицирам съм да увелича преднината си. Чувствам се добре, въпреки умората от двата първи планински етапа. Навлизам в желания ритъм, но финалът на състезанието е далеч. Надявам се, че моите съотборници ще ми помогнат да взема своята четвърта победа в Обиколката. Искам да стана първият бегач с четири победи в нащето най-авторитетно състезание.”

Стискам му палци и се надявам да успее!

Утре е третият етап от Габрово до Разград (157км.)

Във временното отборно класиране води "Хемус" Троян, следван от "Ираклион Несебър" и Казахстанския национален отбор.

Следи всичко за обиколката на България и колоезденето оттук

След дългодишно отсъствие, обиколката на България отново започна от София, при това официалните лица и отдадоха заслуженото внимание.

Снимка за спомен, от ляво на дясно:

Спортният министър Павел Нейков, Стефка Костадинова председател на БОК, Минко Герджиков - временно изпълняващ длъжността кмет на София и Венелин Хубенов - председател на Българския Колоездачен съюз пред колоната от 108 колоездача от 18 страни.

На преден план в червено - Павел Шуманов от "Мике" Троян и в синьо - Ивайло Габровски в син екип от гръцко-българския отбор - "Ираклион-Несебър" и двамата трикратни победители в обиколката на България.


Обиколката стартира с едноминутно мълчание в памет на загиналите ни сънародници във водите на охридското езеро.

Всички български колоездачи ще карат с черни ленти, Павел Шуманов и Ивайло Габровски разпънаха черен траурен флаг в памет на загиналите.

Днес колоездачите ще изминат 161 километра до Троян, като етапът включва височините: Гълъбец, Козница и Троянския проход.

Ето и фланелките които ги очакват:


Жълта - за лидера в състезанието.
Бяла с червени точки - Polka Dot Jersey - за най-добрия катерач
Зелена - за най-добрия спринтьор
Бяла - за най-добър млад състезател (до 23 години).

Днес с бате Любчо извъртяхме 100 километра правейки обиколка на източните софийски села -

Горна Малина - Белопопци - Байлово - Голема Раковица - Огняново - Доганово - Лесново - Елин Пелин - Нови Хан - като цяло равнинно каране, по магистралите си перкахме с 40+, което ни позволи да направим средна около 30 км.

Обиколката ни освен Тour de Шоплука 2 (прочети за първия тур), съвсем заслужено може да се възприема и като: "От Ботевградско до "Цариградско" с някакви си 100 км. по между им ;)

Карта и профил:

На връщане ударих в страховита яма на Цариградско и минавайки през сервиз видях Снежко:

Класически "ретро" велосипед с елегантна бяло-синя окраска, високи, леки тръби като за мен и Shimano 105 монтаж, както и ретро седло - San Marco Rolls > "мерцедесът на седалките" :) Виж още снимки

Спокойно мога да кажа, че със "Снежко" минах от клас Lulin Tour в клас Sofia Tour, с натрупването на още километри се надявам да стана достоен и за Bulgaria Tour :)

Припомням, че обиколката на България започва в понеделник в 12:00 от жълтите павета пред парламента (за първи път от години насам!) и няколко ентусиаста сме планували да караме първия етап с профитата :) See u there!

С Венци - Fen преди старта на тазгодишното издание на Витоша Run (скоростно изкачване от НДК до Черни Връх по случай 114 години организирано туристическо движение в България)

Двамцата, заедно с Филип Вукадинов се записахме като отбор "Favit, София" класирането ни е както следва:

Баце ви marfi (аз) на 16-то място при мъжете с 2:36:33 или с повече от 40 минути по-добре от миналата година, както и две места по-напред в класирането!

Ето и контролите:

• Първа контрола: "Околовръстен път" 5.4 км за 27:35 (което е и разликата с лидера Шабан Мустафа, който направи рекорд на трасето 1:37:26!)
• Втора контрола: "Информационен център Витоша" 8.3 км. - 51:24 (на 23.49 от лидера), Трета контрола: 1:23:12 (на 31:48 от лидера)
• Четвърта контрола: "Голи Връх" на - 1:51:55 (на 28:43 от лидера)
• Финал: Черни Връх за 2:36:33 или на (44:38 от лидера)

Венци е 24-ти при мъжете с 3:10:33, а Филип към 35-ти с 4:01 (нямам пълен протокол, ще излезнат на marathon.dir.bg)

Предвид, че по цял ден киснем пред комповете, мисля че се представихме добре :)

Профил на трасето, което смея да твърдя беше подбрано доста по-стръмно и малко по-кратко от миналата година, но поне не бяхме изложени за дълго на спускащите се байкъри.

Трасето бе отлично обозначено, с изключение на едно място, където се загубих за малко :(

Нямаше и много малинки по пътя (може би затова финиширах така добре)

С Венци на финала:
Участниците бяха на възраст от 9 до 72 години, като както най-малкият така и най-възрастният се представиха достойно!

Организацията също бе много по-добра от миналата година - дадоха ни билети за лифта и ни извозиха с бусче на столична община до центъра, догодина естествено се пускаме пак - последната неделя на Август пред НДК - 18 км. изкачване, а на върха Ви чака вкусна леща и боб - be there!

Тук е и моментът да се извиня на Филип, затова че го лишихме от блянувания боб на Черни връх, но все пак успя да си го получи на "Алеко" :)

Видео репортаж, благодарение на Fen

BTV Новините-31.08.2009 from Vencislav Stanchev

Преди почти една година с баце Ви wattie (и двамата ни има на плаката:) се качихме до Черни връх и останахме в историята на българското туристическо и маратонско движение :)

Ето ми класирането от миналата година:

18. Мартин Линков набор '86 от София с 3:21:20 на 1:40:51 от победителя :(

Тази година ще съм далеч по-подготвен и смятам да го кача поне под 3 часа.

Стартът на тазгодишното скоростно изкачване на Черни връх в рамките на тържествата по повод 114 години организирано туристическо движение в България ще бъде даден на 30 Август (неделя) отново пред НДК 09:00

Регистрация

Официалната част организирана от Българския Туристически Съюз започва в 12:30 на Черни връх като паралелно ще има и изкачване с планински велосипеди, но за това нямам информация.

Така, че който иска среща в неделя преди 09;00 пред НДК :)

Утре в 8:30 на езерото Ариана ще бъде даден старта на бревет "Tour de Шоплука" - 190 км с обща денивелация 2120 метра (съсредоточена в началото, средата... и в края на етапа, абе ще си покатерим :)

Ще минем през Божурище - Гурмазово - Пожарево - Росоман - Златуша - Делян - Брезник - Трън - Драгоман - Годеч - Своге и се прибираме!

Надявам се да се съберем достатъчно хора, защото признавам отбивката и магистралата на Драгоман изглеждат доста примамлив shortcut към дома :)

== edit on return ==

Е прибрах се, съкратих малко маршрута и се прибрах през Сливница и Драгоман, ето и карта с отбелязани паметните моменти: