Свобода или смърт
Posted On петък, октомври 10, 2008 at в 19:50От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.
В областта има много исторически забележителности, които са разположени в подножията или по върховете на планините, едно от най-впечатляващите места които посетих беше античния град на Касиопейците - изключително добре планиран, с водопровод, малки жилищни квартали и 2 амфитеатъра, над единия от тях се извисява монументът на Залого - или паметникът на саможертвата и свободата на жените от Сули, едно от малкото планински гръцки села, което никога не е паднало под турска власт. Жените от това село се изкачили на скалите над Касиопи и скочили оттам хванати за коланите си в ритъма на традиционния им танц, тъй като не пожелали да приемат исляма и да живеят като робини, днес там се издига бетонен момумент:
Когато върхът на Залого е обвит в мъгла видът му от античния театър на Касиопи е завладяващ.Когато човек изкачи двестате стръмни стъпала към върха може да докосне ниските купести облаци, които се образуват при сблъсъка на изпаренията от морето с ниската планина.
Силният вятър на върха нанася постоянно щети по паметника и затова почти винаги изглежда като строителна площадка.
Една от жените, която скочила от скалите имала и малко дете със себе си, единствено то се спасило след като вързопчето му се оплело в клоните на едно дърво.Като пораснало основало манастир в подножението на планината:
В България най-известната легенда за подобна саможертва е тази на 40-те девици, които завързали плитките си една за друга и скочили от скалите на нос Калиакра. В тяхна чест се издига обелиск малко преди входа към останките от античната крепост на Калиакра:
Подходящ момент за разходка из планините на Епир е ранната пролет или есен, когато всички е потънало в зеленина и е окъпано в цветове и разбира се няма много немски туристи.
Хубаво е, че споделяш тези неща.Така и ние пътуваме заедно с теб.