100 $ from Google...

Имам едни 100 долара да взимам от Google и е голям запек...




Да боядисваме за децата!

Публикувам съобщение от фондация: "За нашите деца", за да добие повече гласност!

Скъпи приятели,

Имам удоволствието да ви поканя да участвате в нещо готино, забавно и не толкова ранобудно за събота!

В събота, 1 ноември, в 12.00 часа започваме акцията:

"Стига приказки! Да направим нещо с ръцете си!"

Заедно с приятели, партньори и с подкрепата на радио Нджой ще боядисаме оградата на дома за бебета Св. София, където се намира и нашия център за изоставени бебета!

Елате с приятели, носете си и четки за блажна боя. Боята - от нас! :)

Няма да има пиене, няма да има ядене, но добро настроение и боя - със сигурност!

Адрес: София, ул. Гюешево 21, (над Mall of Sofia)

Помогнете ни, за да помогнем!

За повече инфо: alexander@detebg.org или 0886 608657

Кой ще бъде Том Сойер, а?


Banskoski.com

С оглед на наближаващия ски сезон и с нарастващото търсене на информация относно състоянието на пистите и ски курортите попаднах на следния сайт: banskoski.com.

С един приятел поведохме спор дали флаш приложението оградено с черна рамка най-горе на страницата се връзва с останалата цветова схема на сайта и дали е уместно интегрирано.

При отваряне на сайта виждате различни снимки от курорта, в черната рамка най-горе може да изберете и да видите и три кратки филмчета съпроводени с приятна музика на Gravity CO, съответно от селекциите: Bansko Resort, Bansko Sport и Bansko Extreme.

Спорът много се разгорещи, залогът нарасна и затова решихме да го разрешим чрез допитване до читателите на блога, моля ако имате време гласувайте в анкетата по-долу, за да видим и вашето мнение.

Прилагам и снимка от сайта, за да е пред очите Ви по време на глaсуването:





Астерикс и Викингите

От ΤhePlamen разбрах, че 28-ми Октомври е обявен за световен ден на анимацията.

По този повод реших да се поглезя с една страхотно филмче:

Астерикс и Обеликс срещу Викингите:



В него срещаме познатите герои, но този път в необичайно амплоа - на учители на едно леко изнежено хлапе. Имаме си и римляните, които ядат пердах, както и едни нови нашественици - Викинки, и те ядат пердах, но са доста по-корави от римляните.

Филмчето е подкрепено с много силен саундрак - класически рок, поп и рап парчета в чудесен аранжимент.

Както сигурно сте видяли и от трейлъра, изобилства от комични диалози и недоразбирателства между героите.

Струва си да се гледа анимация... не само в световния и ден. По принцип действа разпускащо, пък и нарисуваните герои не Ви ангажират с това да изчислявате колко кубика силикон са отишли за гърдите и устните на главната героиня :)

Френското кино и френската анимация винаги са били на едно недостижимо бих казал за Холивуд ниво и винаги ще си останат такива - изпъстрени със свеж и неангажиращ хумор и позитивизъм, ако имате време изгледайте и цялата анимация:






Моят свеж ден

Отговарям на поканата на Станислав от Свежо, за споделяне на "свежия ми ден"

Склонен съм да опиша парченца от различни дни, които ми носят положително настроение и емоция и така да сглобя един идеално свеж пъзел, в които бих желал да се превърнат дните ми.

Преди месец ставах рано, обикновенно се будех по навик и без аларма от слънчевите лъчи, сега като липсват се оспах два пъти за една седмица...

Независимо дали се събудя навреме или се оспя, дали вали дъжд или пече слънце, слагам каската и се мятам на мотора:

Кафе пия чак в офиса, преди това се събуждам от прилива на адреналин, които изобилства по време на придвижването ми до работното място.

От една страна профучаването между колите е опасно, но от друга ме изпълва с огромна радост и чувство за превъзходство над блокирането в задръстването шофьори.

Използвам случая, за да се провикна:

"Хора, карайте мотори и скутери, аман вече от тия коли!"


Обикновенно пристигам първи или втори в офиса, не пропускам възможността да кажа "Добро утро!" по скайп на Мария, много ценен за мен човек и гуруто ми в необятното море от гръцки думи и изрази, едно "Добро утро", което макар и дигитално, внася настроение и в моя, а и в нейния ден. Следващият човек, който поздравявам виртуално е приятелката ми - Андреа, когато и напиша "Добро утро мило!" или "Здрасти мило!" пред очите ми изплува нежната и усмивка и работният ден може да започне...

Преглеждам си пощата и одобрявам събралите се коментари от блоговете, преглеждам какво ново има по социалните мрежи и как са се представили написаните от мен неща.

След около половин час и другите ми колеги са на лице, ако Раду е пътувал с трамвая първата му реплика е:

"Today in the tram..." след което следва коментар и волни съчинения и добавки към историята му от мен и от неотразимата ни офис мениджърка - Светла, като след това всички дружно се смеем над поредната нелепа ситуация на един чужденец в български трамвай...

Ако е с кола, то тогава заедно с Бесим, Константин и Дамян се хвалят, кой след колко обиколки на квартала е успял да паркира.

За закуската обикновенно имаме кифли с шоколад или мармалад, от една истинска кифларница на булевард Прага, които пристигат в офиса благодарение на усилията на Ненко, човекът който само с един поглед редактира стотици редове код.

След като сме хапнали, работния процес продължава с пълна сила, вече обсъдили политическите новини в Турция, Гърция, Румъния и Русия огладняваме отново (тоест огладнявам аз и започвам да карам и останалите да се чувстват гладни) и засищаме стомасите с обедното меню в бирария "Халбите", където всички заедно, та и Светла дори, говорим за трите неща, които най-много вълнуват мъжете - cars, boobs и boobs in cars. Светла обикновенно обобщава резултатите от дискусията и се връщаме отново на работа.

Никой не бърза да си тръгне, нито пък си гледа часовника, работата ни е интересна, креативна, а и екипът е чудесен.

Около 18:30, 19:00, започваме бавно да се разотиваме... следва още едно щуро каране на мотора, както казват в БМВ клуба, ако след като слезеш от мотора/БМВ-то, краката ти не треперят, значи само си се возил...

Вкъщи най-често ме чака пране и подреждане на стаята, което се случва доста бавно, тъй като в същото време обикновенно пиша в блога, ако приятелката ми има настроение излизаме, най-често някъде сред природата или на някое културно събитие - и двамата не пушим и не обичаме много шумните места.

В съботните дни обикновенно играя с колегите от стария офис и Павел футбол в клетка - изключително атрактивен спорт, който се провежда на затворени в метална конструкция игрища от изкуствена трева на стадион Академик. Преди като беше хубаво времето, с Филип, потичвахме из Борисовата, сега трябва да продължим традицията.

Друга традиция, която се опитвам да поддържам е консумирането на бира и мезета в компанията на неолинисти от различни софийски университети.

Понякога, главно вечер ако остане време обичам да гледам някой разтоварващ филм, главно комедия или анимация, не обичам да си лягам късно, защото трудно ставам, гледам да започвам и завършвам деня в рамките на едно денонощие, тоест креватизирам се около 23:45, 00:00.

Когато Боби, има безплатна интернет свързаност и свободно време, правим планове за някое излизане в София или Солун, осведомявам се за времето и събитията в българската столица на Бяло море и за прогресът и в гръцките учебни среди.

Прехвърлям топката за свежия ден на:

Павел

Мария

Боби



Шемет

Уикендът ми бе белязан от две културни събития - събота бях в бирария Bit Burger, където свири една от любимите ми български групи - Marry Boys Band, а вчера, вчера гледах една страхотна комедия в сатиричния театър.

Комедията се казва "Шемет" и е написана от двама французи - Жан Жак Брикер и Морис Ласег, преводът на български е невероятен, всички игри с думи са преведени перфектно и са убийствено смешни в устата на русата домашна помощница, която говори развален френски и с това допринася за заплитането на сюжета и за редица комични ситуации.

Действието в комедията се развива в дома на френски политик, който готви двойна сватба - собствената си - за най-добрата приятелка на изчезналата му преди 20 години жена и на травмирания от загубата на майката си син, за богата испанка, чиито родители финансират кампанията му.

Чрез двойната сватба бащата цели да повдигне рейтингът си, като брачното щастие - неговото и това на сина му са оставени на заден план.

В същото време баща и син, едновременно, но скришом един от друг имат връзка с русата прислужница в богатия им дом.

Всичко върви що-годе прилично, когато в дома на политика, не се появява един загадъчен полковник от американската армия, който меко казано се държи странно...

Следват редица комични ситуации провокирани от поведението му, откровения относно изчезването на жената на политика, тълкувани различно от различните хора в дома и най-вече предавани погрешно от вечно подслушващата помощница.

Представлението ще ви гарантира 100 минути положителни емоции и смях до сълзи, премиерата му е довечера в 19:00 билети може да закупите от касата на театъра или на адрес: bgbileti.com, няма да съжалявате, комедията си струва!

Участват: Стефан Щерев, Герасим Георгиев, Светломир Радев, Янина Кашева, Жанет Иванова.


Martin for President

Американският народ е страшно разочарован от политическите си лидери и икономическата ситуация в страната, не знаех, че ще стигнат толкова далеч, че да искат моята скромна помощ, при това без дори да ме питат. Както самите виновници за неволната ми президентска кандидатура твърдят всичко започнало на шега, като тест дали анонимен и непознат на американците кандидат-президент би имал шанс в борбата за президентското място, вижте какво се случи обаче:




Благодарение на Раду


Интернет за масите

В Неделя едномесечното ми приключение в Гърция приключи, рано сутринта докато се разхождах с лаптопа на рамо из Солун, съзрях контакти насред площад Аристотелис - на пъпа на Солун демек, веднага се възползвах и си включих лаптопа в тях, защото във влака ми от Атина нямахме контакт в купето и ми беше паднала батерията:

После открих и безжична мрежа с познатиия и еднакъв за всички мрежи код и вече животът макар и толкова рано сутрин изглеждаше хубав:

Абсолютното преживяване, абсолютния град:



Разкопки с природа

Наскоро се върнах от едномесечено обучение в област Епир, Гърция. Започвам да споделям впечатленията си оттам, едно защото приятелите ми непрестанно ме питат как е било и какво съм видял, а в две изречения няма как да им разкажа достатъчно, а от друга страна повторението на едно и също ще ме умори и ще направи разказа ми вял и монотонен, а престоят ми там определено не беше такъв, затова и заслужава подобаващо представяне :)

В Епир има има много археологически обекти, византийски църкви, венециански, византийски и турски крепости, традиционни селца запазили старинния си облик, стари каменни мостове с красиви арки и много, много други неща, които може да видите.

Сега само ще дам обща идея за облика на археологическите обекти, които за разлика от снимката, която виждате по долу, не са прашни, претъпкани места, без дори една пейка където да поседнеш:

Въздушна снимка на атинския акропол с партенона:

Ходил съм два пъти на хълма на акропола, от които веднъж със сандали и се прибрах целия посипан с бял прах до колената чак и черни като на негър ходила...

В Епир, поради благоприятния климат и по-северното си разположение археологическите места са обсипани със зеленина. Природа и камъни от векове се съревновават за надмощие, а разходката в старото светилище на Зевс в Додона е като разходка в градски парк:

Природата всячески се опитва да вземе надмощие над камъните:

А тук над античния театър в Додона, побирал над 16 000 зрители и в последствие превърнал се в арена за гладиаторски битки, днес гордо се извисява едно самотно дърво - единствен зрител на тълпите туристи, които се надпреварват за обща снимка на сцената на театъра:
Разбира се всичко това се нуждае от поддръжка:

Епир е примамлива и непозната за повечето българи дестинация, ако имате възможност посетете я :)


Свобода или смърт

От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.

В областта има много исторически забележителности, които са разположени в подножията или по върховете на планините, едно от най-впечатляващите места които посетих беше античния град на Касиопейците - изключително добре планиран, с водопровод, малки жилищни квартали и 2 амфитеатъра, над единия от тях се извисява монументът на Залого - или паметникът на саможертвата и свободата на жените от Сули, едно от малкото планински гръцки села, което никога не е паднало под турска власт. Жените от това село се изкачили на скалите над Касиопи и скочили оттам хванати за коланите си в ритъма на традиционния им танц, тъй като не пожелали да приемат исляма и да живеят като робини, днес там се издига бетонен момумент:
Когато върхът на Залого е обвит в мъгла видът му от античния театър на Касиопи е завладяващ.

Когато човек изкачи двестате стръмни стъпала към върха може да докосне ниските купести облаци, които се образуват при сблъсъка на изпаренията от морето с ниската планина.

Силният вятър на върха нанася постоянно щети по паметника и затова почти винаги изглежда като строителна площадка.
Една от жените, която скочила от скалите имала и малко дете със себе си, единствено то се спасило след като вързопчето му се оплело в клоните на едно дърво.

Като пораснало основало манастир в подножението на планината:
В България най-известната легенда за подобна саможертва е тази на 40-те девици, които завързали плитките си една за друга и скочили от скалите на нос Калиакра. В тяхна чест се издига обелиск малко преди входа към останките от античната крепост на Калиакра:
Подходящ момент за разходка из планините на Епир е ранната пролет или есен, когато всички е потънало в зеленина и е окъпано в цветове и разбира се няма много немски туристи.