Умирам за теб

Пак падам в капана ти,
Губя се в целувките ти
Политам пиян в пропастта ти
В бурното море на косите ти

Ела, моля те
Но не искам да идваш.
Махай се, моля те
Но умирам като те няма

Сбогуваме се и си тръгвам
Но пак при теб се връщам
През смях ми казваш, че не ме искаш
И аз като детенце те търся

Не намирам противоотрова за теб
да я изпия и да те забравя
Животът ми на пумпъл обърна
И треперя да не те изгубя отново

Не знам какво правя
Не знам какво искам
Но умирам като те няма.



Posted in Етикети: |

3 коментара:

  1. roxy Says:

    ох,марфи,имаш нюх за поезията; аз и така съм си болна от любов в момента ама сега като го прочетах това и съвсем ми стана романтично и си представям как той ми шепне поезия в ухото, а после ми шепне и други неща и после приключва с частта с шепненето и мисля,че сега е моментът вече да стана от компютъра

  2. marfi Says:

    Земи сонетите на Петрарка от шкафа и седни пак :)

  3. Анонимен Says:

    всички тези чувства са ми до болка познати,но вече нямам тези терзания-уви,както се казва -всичко с времето си..е,е не бих се отказала,ако ме врьхлетят отново...