На какво се радвате?

Мога да се сетя за доста подобни анкети като горната, в която личности, а не неизвестни кадри на ГЕРБ печелеха "мажоритарния" вот.

Чудя се да се смея ли или да плача... 4 000 гласа не достигнаха на брат Галев да влезе в парламента, в същото време 58 633 разделиха Валерия Петрова от 41-то НС като мажоритарен кандидат от Варна, без да е зачленена към някоя партия.

Нали хората искаха личности?! Защо пак гласуваха за партия?
Май много малко хора разбраха, че можеш да подкрепиш някой кандидат дори ако не харесваш партията му, нали гласуваш за личност?

Не мога да повярвам и че някой си Борис Грозданов е по-познат от Иван Костов или Пламен Константинов например, нито пък че някой си Красимир Велчев е по-разпознаваем от "класната" и Огнян Герджиков.

Ако имената бяха поставени без партия до тях, а в произволен списък, дали пак щяха да спечелят?
Щяха ли хората да открият кандидата на ГЕРБ, ако трябваше да го подчертаят от списък подобен на този:
Какъв изобщо беше смисъла от мажоритарния вот, при положение че пред имената пак стояха партии, дори със същата цифра от пропорционалната бюлетина?

Радвам се че отрепки като Румен Петков и Станишев загубиха, но не мога да приема че Моника Ханс е по-достойна от Мартин Димитров.

Никой (освен може би ГЕРБ) не допускаше толкова голям провал на псевдомажоритарния вот. Колкото и ДПС и БСП да играеха заедно 5 мандата са много малко, но все пак са нещо на фона на нулите от останалите партии.

НУЛИ - оказа се, че само ГЕРБ има личност(и) - една личност, която агитираше от плакати, без дори да е кандидат и всички гласуваха за нея, а не за местните кандидати, които дори не познаваха, с изключение може би на агента от ДС - Божидар Димитров, който победи Болен Сидеров в Бургас.

НДСВ тръбеше, че има личности - е, оказа се че има! По-скоро имаше поне една достойна личност - днес си пададе оставката, за разлика от други "личности"...

Всъщност НДСВ има още една личност - самият Бойко тръгна оттам, така че след 4 години пак имаме премиер от НДСВ.

НДСВ определено има и още една личност - Меглена Кунева - която донесе на миналите избори 58 588 гласа за царската партия и всъщност бе разликата между двата вота.

В крайна сметка, картите се обърнаха срещу тези които ги държаха и може би все пак избирателите не са съвсем полудели, не вкараха нито един следствен, но отново вкараха бивши агенти (знаем за поне един)...

Не бързайте да се радвате. Колкото и да се натискат от Синята Коалиция да са черешката в пожарникарския десерт, не се знае дали 15 всъщност не е по-малко от 10 (депутати за РЗС), но определено е по-малко от 21 (депутати за Атака)

И докога... докога ще гласуваме за месии и за партии пеленачета, без управленски опит, без история, не се заблуждавайте че това че не познавате кандидатите е достатъчен постулат за техните качества!


Posted in Етикети: |

5 коментара:

  1. Стойчо Says:

    Защото можеше и по-зле, затова :-)

    Или ако префразираме думите на тогава(когато царя спечели) все още бъдещия президент Гоце : „Важното е, че Костов загуби“.

    То и сега радостта е, че тия думи на Гоце сега му се връщат :-) (за Гоце - тъпкано)

  2. wattie Says:

    Докато свят светува. Историята се повтаря през вековете - никой обаче не я чете.

  3. krassyo Says:

    Спокойно. Още не е започнала диктатурата... а остана малко време ;-)

  4. Зелен Бетон Says:

    Обяснението за превръщането на мажоритарния вот в пропорционален е просто: всеобща е убедеността, че в политиката НЕ МОЖЕ да има независими личности.

    Ако някой е издигнат от партия, това за хората означава еднозначно, че той ще се подчинява на политиката на тази партия. Дори ако е издигнат от инициативен комитет, гледат партийния цвят на основните участници в него. Ако пък случайно комитетът е твърде пъстър и може да се смята за непартиен, значи е въпрос на време съответният депутат да се присламчи към (или да бъде прилапан от) някой партиен "приятелски кръг".

    Едва ли в момента някой може да убеди българския избирател. че има и други варианти. При това положение не е реално да се очаква той да гласува за една партия и за мажоритарен кандидат от "противникова" такава: в неговите очи това е все едно да отнеме от силата на собствения си вот.

    Докато не стане пределно ясно на избирателя, че "политическо" и "партийно" НЕ СА синоними, за мажоритарно гласуване в България няма смисъл да се приказва въобще.

    Гласуването за партийни листи с преференции е много по-добър вариант - защото:
    1) отнема част от властта на партийните лидери и клики, давайки на избирателя инструмент за пряко влияние върху ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИТЕ процеси; и
    2) ОСМИСЛЯ СОБСТВЕНИЯ АВТОРИТЕТ на всеки политик, стимулирайки го да работи за обществото, а не за тези, от които зависи подреждането на листите.

    Добре е, че повдигаш темата. Тази дискусия е действително важна, и трябва да се развие преди новият парламент да тръгне да гласува бъдещия избирателен закон.

  5. Анонимен Says:

    Още през 90-те се доказа, че се гласува двойствено. Ако става дума за лице-се търси мястото му сред структурите. Ако става дума за структура- търсята се лицата на тази структура.
    Така че самата идея за разграничаването между пропорционалния и мажоритарния вот в България е ялова-не работи!