В крайна сметка, всичко опира до свобода и болка

Posted On неделя, януари 17, 2010 at в 21:29  

Вчера официално открих сезона. Не че не карах още на втори януари, но вчера беше първото официално събитие за 2010 - Бревет "Тракийски" - 200 км. в долината на царете - (Сливен, Нова Загора, Стара Загора - Казанлък - Сливен)

Карал съм в проливен дъжд и октомврийски хлад, но съчетанието от януарски студ и сливенски вятър все още не ме беше връхлитало, ако не бяха верните другари едва ли щях да издържа.

Със сигурност има по-приятни и топли алтернативи от тази да караш 8 часа колело при нулева температура в ден, в който слънцето не може да пробие облаците и да разтопи леда в замръзналите локви по пътя.

Има, само че въпросът не опира до алтернативи, а до свобода.

Колоезденето е може би единственият спорт, който гради шампиони върху спомени - споменът как като малък са ти подарили първото колело, баща ти те е учил да караш, как след това си откривал близки и далечни места - първият ти досег със свободата. Споменът свързан със свободата да вземеш колелото и със собствените си сили да се отдалечиш толкова от вкъщи, колкото никога преди това не си могъл и разбира се, свободата (отговорността) да си понесеш последствията когато закъснееш за вечеря.

Обикновено когато човек се сдобие с първата си кола забравя за колелото - свободата която ти дава колата - не само на теб, но и на приятелите/гаджето ти е доста по-голяма, нали?


Евентуално след време, когато човек се сдобие с втора, трета кола се сеща, че някога е карал колело и страшно се е забавлявал, нищо че после краката и гърдите са го боляли и е искал да го захвърли в същата тази дълбока пропаст, която преди малко е изскачил по безумно извития път около нея.

Колоезденето е един своебразен катарзис, само че към класическата формула за пречистване от състрадание и страх се прибавя и болка, всякаква болка - ту пронизващ студ, ту парещ задух, който сякаш стопява дробовете ти със всяка глътка въздъх, която поемаш.

Свобода и болка, като се замисли човек - всичко май опира до тези две думи. Свободата да бъдеш това, което искаш и стремежът да изкорениш завинаги болката и провала от живота си. Но някак си не се получава, колкото и да се стараеем, нали? Значи не се стараем достатъчно, хайде обратно на колелото :)

Posted in Етикети: |

1 коментара:

  1. Inna Says: 25 януари 2010 г. в 14:01

    Спортът и издевателството над собственото тяло в името на адреналина и искрения кеф да правиш това, което ти харесва, са най-добрия причинител на болка :)
    Хубава болка :) Риспект за начинанието

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)