favit is hiring... you!

С огромно удоволствие обявявам, че Start Up-ът, който осмисля битието ми се разраства и си търсим ново php & mySQL гуру, всичко по техническата част може да видите на този адрес, а пък аз ще разкажа, кое прави отдаването на favit в уникално и предизвикателно работно изживяване.

Държа да уточня, че си търсим човек който да работи, а не просто да идва на работа, даже повече от това да работи - да се отдаде на проекта и да го чувства като свой, все пак получава и част от него.

Като всяка стартираща компания не сме много хора, но пък сме все от сой, познаваме се и си помагаме и в работата и извън нея. Почти всеки ден ядем заедно и обсъждаме различни работни или битийни, футболни, сексуални теми, понякога и Илийката ни прави компания. Ходим на концерти в съседни страни, а понякога и в родината. Обичаме много колоезденето и се придвижваме почти изцяло с колела (даже хазяйнът ни отстъпи и помещение да си ги паркираме).

Офисът ни e на удобно място, в нова спретната и безупречно поддържана сграда, наоколо има доволно количество кръчми и хранителни заведения, та дори и няколко парка - за отмора и релакс. Работим в спокойна атмосфера с философията на open space & flat company, няма "шефове" - има задачи, съзнание, reverse engineering, предизвикателства, хиляди нови неща всеки ден и задоволство от свършената работа.

От време на време, да се надяваме че все по-често си даваме заслужена почивка и се забавляваме заедно, докато другите работят, виж що за хора сме (Шилер казва: Човекът е напълно човек, само когато играе)


Може би си човекът, когото търсим? Заповядай на интервю!

Стига популизъм, време е за действия

Снимка от подиума на президентската колоездачна обиколка на Турция.

В нормалните държави колоездачните обиколки се ползват като продължителни рекламни кампании на страните и спонсорите (както се вижда и от тази снимка, разпространена безплатно из редица сайтове, блогове и тн.)

В държавите управлявани от популисти се залага на "сигурно", с посредствен рекламен клип по CNN например.

В неделя се върнах от 50-тата юбилейна колоездачна обиколка на република Сърбия и република Сръбска, огромната разлика с България се крие в това че министърът на вътрешните работи не беше зает с разбиването на сайтове за четене и залавянето на нагли, сръчни и тн, а беше съорганизатор на мероприятието.
Съорганизатор не само на хартия. Часове преди официалния старт на етапа по трасето вече бяха заели позициите си полицаи и патрулни коли и търпеливо чакаха преминаването на колоната, в слънце или дъжд. Общо вътрешният министър бе впрегнал ресурс от 3 000 полицаи за обезпечаването на събитието, в което участваха бегачи от 16 страни...

В България, най-старото колоездачно състезание - обиколка и изкачване на Витоша не се провежда, защото колоездачният съюз дължи 20 000 лева на полицията за охраната му. Обиколката на страната ни всяка година е под въпрос, защото сумата за охрана възлиза на около 100 000 лева... Ако тези пари се дадат за награден фонд (в Сърбия общия награден фонд бе 17 000 евро) обиколката ни ще се качи от клас 2.2 до 2.1 (ще се изравни с тази на Турция...) Когато споделихме всичко това на сръбските си колеги, те ни погледнаха учудени и попитаха:

"Как ще ви искат пари, нали това им е работата?".

В Сърбия полицаите едва ли са по-добре платени от тези в България, всъщност парите за тях нямат никакво значение. Много по-важно за всички беше да покажат че дори в една страна с не много добри пътища, като цяло лоша инфраструктура и хотелска база може да се проведе колоездачно състезание от световно ниво.
В България е важно някой да открадне или забогатае, иначе няма смисъл от мероприятието... затова и вместо да показваме красотите на страната си по няколко часа на ден по Евроспорт и да привличаме туристи в безбройните си хотели ние плащаме луди пари за глупави реклами и за охрана...

Излишно е да споменавам, че вътрешният ни министър отказа да стане съорганизатор на родната обиколка, явно е зает с далеч по-важни неща от сръбския си колега.

Celebrating Diversity: Sarajevo

Тазгодишната юбилейна, петдесетта колоездачна обиколка на Сърбия премина и през република Сръбска (една от двете съставни части на Босна и Херцеговина) и петият и етап финишира в град Пале (на няколко километра от столицата на федерецацията - историческия град Сараево (Сарайево както го наричат бошнаците и както би следвало да се нарича според думите образуващи името - сарай -'дворец' и ево - 'градина')

Разходих се из Сараево за кратко, но градът и съжителството на толкова много религии и нрави на едно място ме плениха и със сигурност ще се върна при първа възможност.

Сараево е уникален град и сякаш из улиците му витае една специална аура, която нашепва истории, съдби, сякаш всеки камък, всяка табела разказват...

Докато търсех повече информация за града и мостовете му попаднах на затрогващата история за Ромео и Жулиета от Сараево - мюсюлманка и сърбин, които силно се обичат и правят неуспешен опит да избягат от обсаденото Сараево, стигат едва до половината на моста над река Милячка и там снайперистите ги застрелват, а телата им остават в неутралната зона и непогребани цели шест дни...

На друг мост над същата тази река, която разделя Сараево на две, построен от римляните и в перфектно състояние и днес, Гаврило Принцип прострелва австрийския престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му София и създава предпоставките за избухването на първата световна война. След атентатът Гаврило скача в плитките води на река Милячка и чупи двата си крака, арестуван и съден намира смъртта си в чешки затвор след близо половин година и с тегло от едва 36 килограма...



Ако решите да посетите Босна и Херцеговина помнете, че България е първата страна, която признава независимостта й още на 15 януари 1992. Препоръчвам Ви да се разхождате повече из земите на християнската република Сръбска с административен център Баня Лука. Валутата на Босна и Херцеговина е КМ - Конвертируема Марка и е със стойност като на българския лев.

Обиколка на Румъния за 48 часа

Година след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК (републиканската съдийска колегия по колоездене) ме изпратиха отново в необятното цярство на хората ядящи мамалиги и чупещи рекорди за скорост с Дачии.

М/у другото ако си млад или още по-добре млада, знаеш езици, разбираш от компютри, можеш да работиш под стрес и напрежение, обичаш да пътуваш, обичаш и колоездачния спорт и си готов/а да работиш за без пари (или за минимално заплащане, но пък с покрито спане, ядене и транспорт) съдийската комисия разширява състава си, заповядай на някоя от сбирките ни през вторник (втори и последен вторник на месеца от 18:30) на столичния колудрум.

Пътуването ни започна с голямо закъснение още от София и кратко отклонение в Ботевград и за жалост пристигнахме малко след ферибота от 5:30 за Бекет, та трябваше да чакаме следващаия в... 8, но поне изгревът над Дунава си струваше:

Aвтоматично си калкулирахме закъснение от 2 поне часа за ХунеДоара, градът който приюти старта на тазгодишната колоездачна обиколка на Румъния. В крайна сметка стигнахме навреме за обяда, имахме време да разпънем и фотофиниша и да запишем успешно пролога на състезанието, в който българите от КК "Вивело" Хемус Троян се представиха много добре.

Пътят към ХунеДоара не бе от най-добрите, но направо си е чудесен за път, който води в ромската столица на клановете от югозападна румъния - Крайова. Околовръстното на града минава покрай река, а от двете му страни са разположени ромски гета с автомивка във всяка втора къща (улиците в Крайова са доста разбити и прашни, така че миенето на коли си е доходен бизнес). Във въпросните мивки освен БМВ-та други коли не видях.

С леко загубване, излезнахме от Крайова и продължихме по пътя за Хачег, Петрошани и Дева. Настилката в по-голямата си част бе нова, но за жалост румънските населени места в тази част на страната имат много странен градоустройствен план - къщите са пръснати по главната улица (разбирай международния път) и други улици просто няма. Табелата за край на едно населено място, маркира и началото на друго... Така въпреки хубавия асфалт, поддържахме крайцерска скорост от 50 км/ч. След 10 часа път стигнахме в ХунеДоара - приятен миньорски град с просторни улици и паркове, прилични хотели с wireless и мамалига за вечеря :)

(хотелът ни, външният вид лъже, много е приятен)

Освен с дължината си, селата и градчетата в тази част на Румъния се отличават и с интересни покривни конструкции. По-бедните къщи бяха покрити с прости листове ламарина, а по-заможните къщи се отличаваха не дотолкова с големината си, колкото с различните орнаменти по покривната си ламарина, улуците и тн. Също така преди да започнем изкачването в планината, повечето сгради бяха построени с просторна веранда с няколко колони или поне задължително вход с открито и поддържано от колони "предверие", предполагам за повече прохлада. Вторите етажи на къщите пък имаха дълбока, сенчеста тераса. На втория ден, на път за Алба Улия, където стартира и обиколката срещнахме друг тип покривни решения - покриви на два ката, единият от които доста скосен, предполагам за да не се заддържа сняг, както и липса на веранди и тераси - явно тук вали повече сняг.

В момента на писане на тези редове в Такси Макси (минибус, който изпълнява ролята на редовна автобусна линия м/у Търгу Муреш и Букурещ) подминавах къщи, чиито покриви са направени от тънки тухли приличащи на сега модерните битумни мушами.

Ако ще предприемате пътуване в тази част на Румъния (Крайова, Хачег, Петрошани, Дева, Алба Улия, Търгу Муреш) се подгответе за пътища с различна настилка - от гладък нов асфалт като за улични гонки, до разбит стар и кърпен, като на софийското околовръстно.

От всички градове, през който минах най ми хареса Търгу Муреш (има си и летище със сутрешни полети на wizzair до Будапеща, а оттам и до Бургас) Ето и снимка от централния площад на града с внушителния му културен център:
Може лесно да се ориентирате колко е голям или хубав даден румънски град по саксиите с цветя по стълбовете за осветление, до скоро мислех, че подобен "лукс" се среща само в Яш, но това далеч не е така. Тази част на Румъния е окъпана в зеленина и е много приятна за посещение през лятото. Цените на стаите по хотелите и мотелите рекламирани на пътя започват от 30 и стигат до 80 леи (1 лея е около 0,5 лева/25 евро цента). Запасете се с леи, защото еврото, противно на очакванията ми не се приема с радост.

Прочети и как се върнах.

Моята обиколка на Румъния

Така започна приключението ми в Румъния - придошлите и мътни води на Дунав при Бекет наложиха бусът ни да бъде дръпнат на буксир от ферибота от този трактор.

В Събота в 8:20 сутринта, стъпихме на Румънска земя и потеглихме към старта на 47-та колоездачна обиколка на страната.

Можех да остана само за 2 етапа и нямах представа как ще се върна в родината, но именно затова приключението бе незабравимо.

С различни превозни средства навъртях над 1000 км (само в Румъния, за справка тазгодишната колоездачна обиколка е с обща дължина 1154км.) Ето и маршрута ми:


Bike route 529821 - powered by Bikemap

До Търгу Муреш транспортът ми бе подсигурен. Оттам насетне ме чакаше неизвестното. В 16:00 ме ескортираха до автогарата, където се качих в "Такси Макси" - минибус, който трябваше да ме закара до Букурещ. Бусът минава и през Брашов, откъдето е и долната снимка:
Бусчето поддържа добра скорост, но за жалост не е никак комфортно, особено ако сте високи около метър и 85.

Както и да е, пристигнахме по график в Букурещ, но всички влакове бяха заминали, а не ми се чакаше до сутринта. Метрото също беше затворило, но поне се сприятелих с едно момче от бусчето и с него взехме такси, което в последствие срещу упорит пазарлък ме откара до Гюргево, за сумата от 30 евро.

Разбира се, шофьорът не падна съвсем по гръб и не ме остави точно на Дунав мост, а в центъра на града, откъдето отново с пазарлък и срещу 5 лева и 5 леи друго такси ме откара до моста.

Там учтив румънски граничар хвърли бърз поглед на личната ми карта и ми каза, че трябва да си намеря ТИР или друг вид транспорт с който да пресека моста - не можело пеша.

Задачата не се оказа много лесна, шофьорите на тирове не са никак вежливи, за щастие, точно когато започвах да се отчайвам се появи синичък автобус на Юнион Ивкони, с табела "Букурещ - Русе - Плевен - София" - веднага съзрях спасението си и бързото си прибиране в София. Но, не би. В последствие се оказа, че сме тръгнали от Букурещ почти по едно и също време - автобусната линия е нова и се движи от средата на май и затова не съм бил запознат с тази възможност - fail.

Шофьорът отказа да ме качи и каза, че ако успея да стигна до българската страна ще е склонен да го направи там. Затичах се към бариерите с "такса мост", но и там ударих на камък при два опита да се кача на някой ТИР. Тогава съзрях раздрънкан открит бус ФолксФаген, видимо претоварен. Хората, леко мургави и с цялото домачадие на борда се съгласиха да ме извозят до Русе, но пътуването ни трая кратко. От средата на моста се бе образувала титанична опашка от тирове и автомобили. Слезнах, благодарих на хората за отзивчивостта и тичайки реших да се кача във хванатия в задръстването автобус.

Но не би, шофьорът се бе изхитрил и вече беше на паспортната проверка. Силно се изненада като ме видя, зачуди се как съм дошъл толкова бързо, но все пак ме качи. В Русе си купих билет, придобих права на редовен пътник и блажено откъртих до София. Имах време да се изкъпя, поспя и освежа преди работа. Определено този път се прибрах далеч по-бързо и комфортно отколкото с влака от Яш по миналата година.

Очаквайте и по-подробен разказ за първата част от пътуването следващите дни :)

Паметник на прехода

"Билбордът" стъкмен върху соц пластиката показваща отбивката за някогашната гордост на родната металургия - комбинатът "Кремиковци" е може би най-добрият паметник на прехода, който някога съм виждал.

По неповторим начин съчетава в себе си желанието на българина да скъса със срамното си социалистичеко минало, но и същевременно непрестанно да се връща и да търси връзки, изкупителни жертви и ресурси в него. Дори разбитите жълти павета в следствие взривяването на мавзолея не са толкова красноречив свидетел за славното ни историчеко минало, колкото този висок постамент хитро оползотворен от нов, предприемчив собственик. Все още празната рекламна площ пък най-добре илюстрира желанието на българина да забогатее бързо, да удари келепиреца, и да се възползва от всяка отдала му се възможност, независимо колко неуместна изглежда отстрани - дори презастроеният Слънчев Бряг не илюстрира толкова добре тази нагласа.

Не ми стигат думите да опиша подобаващо необятната българска иновация и пресметливост довели до създаването на този паметник на прехода, дано само се запази за по-дълго - за назидание на тези, които могат да разчетата всичките му символи и за обица на онези, които спомогнаха за създаването му...

Виж и още една снимка от друг ъгъл и кратък коментар.

In Extreme of .Net

(цък на снимката или тук за целия .pdf, най-добре си вземи списанието :)

В секцията Extreme от брой 202 (28) на списание .net може да прочетете десетина мои кратички съобщения за изгарящата ме страст към колоезденето. Ако и вие практикувате някакъв екстремен спорт, подайте заявка за участие в секцията от тази форма и не забравяйте да си купувате редовно .НЕТ, списанието става все по-добро и интересно!

I sense the need - the need for speed!Sat Apr 03 04:59:59 via favit.com


Прочети и интервюто ми за .Net от брой 197 (23)