И като каза, рече...

За първи път посещавам софийския автосалон и бях възнаграден подобаващо. Станах един от малкото Toyota фенове седнали зад волана на новата Corolla.

Toyota Balkans сътворииха истински подвиг като докараха кола слезнала буквално преди дни от поточната линия и направиха първата премиера на нов модел в цялата история на родното автомобилно изложение.

11-тото поколение на Corolla е по-дълго и по-широко от предшественика си. Порасналата Corolla осигурява максимален комфорт на пътниците вътре, плюс огромно багажно пространство, въпреки че малката площ на капака на багажника не загатва за това. Колата е пораснала на размери, но слава-богу не за сметка на тегло - използвани са много леки и тънки сплави, нещо в което се уверих лично докато затварях багажника на колата.

Моделът под покривалото ме изненада приятно и със седем-степенната си механична скоростно кутия.

Писах вече за lifeproof протектора за iPhone и неговия bike mount.
В петък, на път за Триград реших да го ползвам и като car navigation (ако не карате колело, можете да си вземете стойката за кола, когато стане налична)

Схемата, както виждате и от снимката е следната:

а) закрепяте пръстена в центъра на кормилото
б) прикрепяте приставката за кормило към пръстена
в) внимавате в завоите

Дори може да зареждате телефона в движение и да слушате музика през него.

Поставих телефона с камерата от горната страна и успях да заснема и обърнатия ТИР, който направи адското задръстване на "Тракия":

През уикенда имах удоволствието да тествам вероятно най-луксозният, просторен и сигурен семеен автомобил - Opel Zafira Tourer с ниво на оборудване Cosmo.
Изминах 700 километра през и покрай няколко планини (общо 7000 метра изкачване) с пълна кола с хора и багаж дадох разход от едва 6.6! Самата Zafira е доста масивна- 1685 килограма по каталог, но с допълнителните екстри (подгряващи седалки, специално окачване) и пълен резервоар спокойно стъпва на 1800 килограма. Да кажем, че с товара сме били над 2 тона, двулитровият дизелов агрегат с два! турбо компресора и 162 коня е повече от достатъчен, за да ви закара до следващото приключение и да ви върне у дома както по равни отсечки, така и по най-стръмните изкачвания.

Тестовият автомобил не разполагаше със системата FlexFix за превоз на велосипеди, затова колелото ми беше разглобено в багажното отдоление, заедно с детската количка. Кошът на Мишо беше върху равния гръб на средната седалка от втория ред, в багажника имаше и багаж като за три жени и бебе - всички пътувахме супер комфортно и най-важното - когато се налагаше да се извади нещо от багажника, това се случваше без пренареждане :)

Zafira-та, която карах бе снабдена с мехатронна ходова част FlexRide с три режима - Sport (твърдо окачване), Neutral и Tour (меко). При спусканията и качванията ползвах Sport и колата не се накланяше и грам. В спортен режим с лекота достигнах 180 км/ч на равната, права отсечка на E79 до с. "Усойка". Автомобилът, чиито километраж е разграфен до 260 км/ч можеше още много, но не ми се рискуваше, пък и това ускорение се получи случайно - щом пътят се поразшири и отпуши от трафик настъпих малко по-силно педала на газта, турбото изрева и колата набра страшно бързо!

Същият ефект се получаваше и при изпреварване - малко по силно натискане на педала и колата буквално се изстрелваше с рев!

Държа да отбележа, че въпросните 180 километра изобщо не се усещаха - нито като скорост, нито като някакъв шум в купето. Тъй като колата е изключително стабилна, има сравнително голям преден капак и доста дълбоко табло водачът и пътниците са разположени много навътре, това силно притъпява усещането за скорост.

Съботата не беше толкова слънчева, колкото неделята и цял ден карахме с открито предно панорамно стъкло и отворен стъклен покрив (всъщност през цялото време карахме с отворен стъклен покрив). Това са и екстрите, които човек най-бързо регистрира и най-силно оценява при пътуване из красиви местности или пък при пристъпване линията на светофара.

Друга много приятна интериорна екстра е дълбоката, всепоглъщаша конзола между първия ред седалки (FlexRail). Тя е на 3 нива, като в най-дълбокото първо се побира цял DSLR с 28-80 обектив. Над него се редят чаши с кафе/чай и тогава подлакътника отива назад. Отзад пък конзолата завършва с изход за запалка, за да може и хората на задните седалки да си зареждат телефоните :) Над дълбокия джоб в централната конзола пък и под бутоните за климатика има usb plug, за зареждане на умни телефони в движение. Оцених високо наличието на толкова power outlets, успях да си заредя батерията на фотоапарата в движение и да поддържам телефона си жив едновременно.

Огледалце, огледалце...

Огледалата на Zafira Tourer освен, че са елекрически се прибират с натискането на джойстика им надолу, а в края си информират за наличието на автомобил в мъртвата зона на водача, като присветват и издават звуков сигнал. Прибирането на огледалата, камерата за задно виждане,  и индикатора за разстояние от предния автомобил правят паркирането на почти петметровия автомобил лесно като детска игра.

Освен по окачването и комфорта на пътниците в купетo от Opel са положили много усилия и по отношение светлините на автомобила. С удоволствие открих и ползвах функцията за автоматично насочване на светлините и автоматичното превключване между дълги и къси светлини - супер яката екстра, която превръща нощното шофиране в удоволствие. Пътят е прекрасно осветен, фаровете не заслепяват насрещния трафик, а при завой осветяват ясно посоката на завиване:



Шофирането на Zafira-та е изключително приятно, както извън града, така и в него. Масивността на автомобила придава приятно усещане за сигурност, което се допълва от наличието на шест въздушни възглавници (2 фронтални и 4 странични). Балансът тежест/пъргавина с агрегата на тестовия автомобил бе по-скоро в сектора пъргавина, затова съм сигурен, че и по-слабите агрегати ще са сполучлив избор.

Разгледайте снимките ми от приключението из Лещен, Ковачевица и Делчево:

Има и видео:

В петък приятелите ми от TM Ауто ме изненадаха с тридневен тест драйв на Toyota Prius III с почти най-високото ниво на обурудване (липсваше само люка и фотоволтаичния панел)

С голям кеф седнах зад волана и разцъках данните от бордовия компютър. Оказа се че за 10 000 километра никой не е успял да подобри рекорда ми от 3.1/100, който направихме със съпругата ми през лятото между Триград > Смолян > Бориково

Лятото имахме за цел да изминем 1500 километра само с 45 литра бензин, не успяхме, но бяхме доста близо. Сега, с детето на задната седалка, трябваше да караме малко по-бързо, за да не се събужда :) Средният ни разход за 400-те километра от София - Белово - Велинград - Юндола - Пазарджик - Панагюрище - София стъпи на 4.2/100. Общото изкачване надмина 3600 метра, което си оказа силно влияние върху разхода.

От лятото още хранех подозрението, че тежките батерии в задната част на автомобила плюс широките гуми на 17'' джанти ще осигурят стабилност на автомобила характерна за задвижване 4х4, но осигурено само от един задвижващ мост - предният.

Не се излъгах - по спускането на Юндола, Приусът беше изключително стабилен и се изискваха доста усилия и дяволък, за да се вкара в поднасяне и дори тогава ABS-а се включваше с дискретно писукане и връщаше колата в правия път, видео: Както се чува и от жена ми във видеото: "Мъдра, семейна кола - мрънка само когато е необходимо".



Приусът е роден да бъде център на вниманието, белият цвят пък противно на очакванията хич не се цапа лесно. Това се дължи на специалното покритие и лак, които ползват от Тойота - хем не съдържа мръсотия, хем не се драска лесно.

След Юндола доката колата беше още мокра ми бяха необходими единствено силиконово перо, което винаги имам в колата си и парцал, за да върна блясъка на колата и да я подготвя за нови снимки.

Възползвах се максимално и от круиз контрола - задаваш скорост и увеличаваш и намаляваш с натискането на бутон, колата ускорява доста плавно, кракът ти почива - кеф!

Ето и снимка от с. Попинци - на около 60 километра от мястото където позабърсах колата след Юндола, както и през лятото - мръсотията просто избягва тази кола - блести въпреки мокрите зимни пътища:


След като ми се роди син, стандартният Приус ми се струва малко малък, въпреки че има 445 куб. см обем на багажника и да, събира колело, количка, детски кош и сума ти багаж, но... друго си е седем местният Grand Prius, тръпна в очакване!

Приусът е кола, която се кара изключително приятно и зиме и лете (е ако тръгвате на електро режим зимата не сгрява много бързо - но come on!) Хибридната технология пък ще превърне и най-големия джигит в шофьор, който круизва и опиянено следи показанията на разпределение на задвижването (бензин и ток) и моментния разход. За силови изпълнения винаги може да се цъкне магичното копче PWR, което отприщва всички сто кончета от 1.8 литровия двигател.

Цъкнете и се потопете във фотогалерия с много снимки и приключения с Приус-а

Днес си взех GoPro Hero от fen.

Направих и първата си CarCam (видео).

Доволен съм от резултата, камерата пасна перфектно под огледалото за задно виждане, не ми пречи на зрителното поле и заснема достатъчно от пътя, включително и светофарите.

Мисля из София вече да карам с активирана камера, защото просто е пълно с джедай и никога не знаеш, кой от къде ще ти излезе и какво ще твърди после - друго си е да е документирано пък макар и да не е свидетелство в съда.

Ето и какво ме накара да предприема тази стъпка.
30 минутна компилация с най-шеметните катастрофи заснети от carcam, повечето разбира се в Русия, където служат за доказателство:

Купих си кола, Toyota Yaris - моделът от 2011 с еднолитровият, свръхикономичен 998 кубиков, трицилиндров vvt-i двигател. Скоро ще пиша повече за нея :)

Колата от снимката е по-новият Yaris, малко по-дълъг и по-широк е от предишния модел (този, който си купих), но със същия двигател.

Новият Yaris ми бе любезно предоставен от TM Ауто и с него изминахме едни много приятни 300 километра срещу едва 18 литра бензин. Този разход от 6 на 100 се получи при почти непрестанно работещ климатик (през уикенда паднаха доста температурни рекорди и ние се случихме точно в една от най-горещите области - Монтанска) две преминавания през Петрохан с доста бързо каране и около 120 километра градско.

Това което ми хареса най-много в Yaris-а е оптимизацията на пространството. Отвън колата изглежда малка, отвътре обаче е просторна и със страшно много джобчета и места за съхранение на всевъзможни предмети. Човек спокойно може да си изгуби документите и телефоните вътре. Успешно пренесохме и съхранихме свежи из петроханските завои две саксии с цветя, наред със задължителните бутилки с вода и дребни закуски - за всичко имаше място и нищо не ни се пречкаше в краката.

Yaris-a e доста лек и при двама слабички пътници и неравности по пътя мекото окачване кара задницата, а и на моменти цялата кола да подскача доста. В никакъв случай обаче не се създава впечатление за дискомфорт или загуба на контрол.

При четирима човека и пълен багажник обаче, колата става много по-стабилна и приятна за управление, ходът на амортисьорите значително намалява и противно на предрасъдъците еднолитровият двигател е достатъчно мощен дори за изпреварвания из планинските серпентини.

Колата е с равен под, което позволява пълноценното използване на мястото зад шофьорската и пасажерската седалка. Успяхме да поберем детска количка и сгъваем стол с лекота. Ауспуховата тръба минава под равния под, което пък увеличава клиръсна на автомобила и съвсем успешно издрапахме по няколко черни пътя, дори натоварени.

Досегашният ми, макар и кратък опит показва, че макар и на пръв поглед малка, Toyota Yaris се справя отлично с ролята на семеен автомобил, дори успява да изглежда сигурна и стабилна. След като си взема и личния Yaris и го покарам доволно с детенцето ми на задната седалка ще мога да подкрепя още повече това твърдение :)

< Снимка на квартал Люлин, в долния ляв ъгъл е "панацеята" на пътните проблеми на хората пътуващи по линията София - Перник - "АМ Люлин"... дали това е така обаче...?

Бъдещият пътен възел още сега има един протегнат лъч към... еднолентовия люлински "булевард" "Добринова Скала" - ограден в червено.

Ако сега магистралата се "спъва" в планината преди Мало Бучино, то когато е завършена, ще се спъва в планината от Люлински панел или в еднолентовия ни околовръстен път...

Слизаш от "магистралата" - и се вливаш в еднолентова, квартална уличка, която да те отведе до центъра, не е нужно да си го представяте - отидете на Орлов Мост - трафикът на "Цариградско" се "спъва" в тесния "Цар Освободител".

Същото се случва и ще продължава да се случва и в "Люлин", защото и в момента инфраструктурата на квартала не може да поеме колите на жителите си, камо ли ако се прибавят и тези от Перник.

С цифрите едно, две и три съм маркирал трите станции на метрото на територията на квартал "Люлин", които ако разполагат с удобни паркинги, биха били решение на проблема - идваш по магистралата - оставяш си колата на паркинга, отиваш на работа с метрото и обратния процес вечер.

1. Метростанция "Западен Парк" - разполага с малък паркинг, който е постоянно зает от живущите в блока над него.
Изглед в работен ден над метростанцията и кръстовището на бул."Добринова Скала" - (с 1 лента от "Люлин 5" и 3 ленти от "Люлин 10"), бул. "Царица Йоанна" (трилентов) и бул. "Джавахарлал Неру" (ту с 2, ту с 1 лента) - общо 8 (9) ленти, които като фуния се вливат в 2, за да влезнат в тунела на "Люлин". В момента там се строй МОЛ и лентата е само една - автомобили от 8 ленти се тикат в една единствена:

Задръстването в тази точка всяка сутрин и вечер е чудовищно.

Представете си го умножено по две - това ще донесе на жителите на "Люлин" въпросната автомагистрала...

2. Метростанция "Люлин" разполага с най-големия паркинг, НО поради бизнес сградите наоколо е постоянно зает, все пак до нея са магазините на "Билла" и "Технополис" с големи паркинг площи, надявам се част от перничани да си оставят колите там и да се придвижват с метрото до центъра.

3. Метростанция "Сливница" - разполага с много малък паркинг, но наоколо (все още) има незастроени площи, които ако не бъдат разпродадени, може да послужат за изграждането на приличен паркинг.

Наблизо са магазините на "Хит" и "Практикер", които също биха могли да поемат също автомобилите на решилите да ползват метрото. Както виждате и на картата, от "Добринова Скала" по бул. "Панчо Владигеров" до метростанция "Сливница" хората биха стигали сравнително лесно и бързо.

Едно работещо решение за улесняване на трафика м/у Перник и София би било изграждането на метростанция с огромен паркинг на самото околовръстно шосе - точно на мястото, където свършва магистралата - по този начин ще се облекчи и трафикът от Банкя.

Разбира се никой не се сеща за това, както и не се сеща да строи паркинги около метростанциите, за да облекчи трафика и да накара хората да оставят колите си. Изграждането на магистрала"Люлин" ще реши частично един проблем и ще задълбочи редица други...

Затова и тази новина не ме радва:

Надявам се направило Ви е впечатление, колко е излъскана и поддържана тази кола, въпреки че филмът е сниман 30 години след като е произведена и колко добро е стабилна на пътя.

Впечатлен съм от уникалната й стойка - това е кола, която не може да остане незабелязана на пътя, а обиколката около колоната в началото най-добре описва настроението, което обхваща човек щом седне зад волана й!

Фаровете... тези жълти фарове... единствено BMW-тата продавани във Франция са били снабдени с тях, а колко красива правят колата.

В крайна сметка бях притежател на много части от въпросната кола вкарани в следващия модел от който имах два екземпляра.

Най-очевидните еднакви части бяха джантите, същите като тези от филма бяха монтирани на първото ми BMW e28 518 с m10b18 мотор, което баща ми вкара от Германия:

Всички знаем, колко неприятно и мястозаемащо е съхранението на летните гуми в домовете ни.

Гледките с гуми напълнили балконите ни също не са много красиви (плюс това така летните гуми се развалят)

От "София Франс Ауто" са видяли в това неудобство за клиентите си, една добра възможност да изкарат допълнителна печалба от услугата си "Хотел за гуми", както и да си осигурят покупка, монтаж и демонтаж на гуми в техните сервизни центрове.

Преди да се радвате, трябва да уточня, че летните Ви гуми (с или без джантите) може да останат на "хотел" в центровете на "Пежо" до 1 април 2009, САМО ако притежавате автомобил "Пежо".

При покупката на нови гуми от "София Франс Ауто" получавате пакета:

монтаж, демонтаж, баланс и хотел за гуми срещу 13 лева.

Ако пък си купите зимни гуми и джанти в комплект, получавате 20% отстъпка от джантите и безплатен хотел.

Гумите се настанавят в "хотела" следо внимателна оценка и описание и след като са снабдени с уникална пломба с идентификационен номер.

Най-вероятно бъдещето на автомобилите лежи в хибридните разработки, пред тяхното производство и най-вече внедряването им на пазара все още има доста пречки, като една от тях е... че са твърде тихи!

Когато автомобил задвижван изцяло от електрически двигател преминава да кажем през кръстовище където пресичат слепи хора или на паркинг до офис сграда където хората са разсеяни и замислени по работните си проблеми, може да се стигне до леки инциденти.

Досега има само един докладван случай в който тихият електрически режим на "Тойота Приус" частично бива винен за инцидент с пешеходец.

За да разрешат този потенциален проблем, производителите на хибриди са решили да поставят водоустойчива звукова уредба зад решетката на предния капак на хибрида, която ще издава звук като веобразен осем цилиндров двигател, за да може да предупреждава пешеходците свикнали с шумни коли, че електрически задвижван хибрид се задава по пътя :)

Хибрид с гласче на голям мотор, така може би и хора които искат колата им да шуми като "истинска кола", ще се престрашат да си купят хибрид.

Креативна реклама на БМВ насочена към Premium Selection Cars - употребявани автомобили до 5 години, преминали редица проверки. То е като при жените, дори да не си и първият, "возенето" пак е страхотно :)"

Знаеш, че не си и първият...

Какво друго можеш да кажеш? БМВ винаги е предоставяла качествени коли и бидейки такива, да караш някоя, който вече е преминала през сериозна и задълбочена проверка не би било проблем, дори ако не си "първият", който я кара. Разбира се ако можеш да си позволиш чисто нова, направи го на всяка цена (и остави старата да я кара някой друг.)

"You know you're not the first." What else can you really say? BMW has always provided quality vehicles and as such, driving one that has undergone an in depth inspection shouldn't really be an issue, even if you aren't "the first"...to drive it. Of course, if you can afford a brand new one, by all means do so (and make sure your old one hits the lots for someone else.)

Солун е хубав град, лошото е че хубавите Солунски плажове са далеч, далеч от Солун. След като останахме в града без кола, със сестра ми решихме да си наемем мотор. Хубавoто на гръцкия бизнес е че е концентриран, има си улица на герданите, улица на гривните и съответно улица на агенциите за коли и мотори под наем и накрая на тази улица бензиностанция в жилищна кооперация, за да заредиш преди да потеглиш на откривателско пътешествие.

Влезнахме в офиса на фирма "Македония рент а кар", (ако сте в северна Гърция, повечето неща ще са свързани с Македония, примерно истинска македонска баница и тн, тъй като Солун е център на област Македония). Влизаме вътре и ни посреща една много хубава гъркиня, с много хубави гърди, много мила, с много хубави гърди и черни очи и коси, с много хубави гърди :)

Реших да наемем 150 кубиков скутер и аха да ми подаде ключовете се сети да ме пита за категория М, която видя в книжката ми. В Гърция имали само А и А1, съответно, е и ние ги имаме тия, но си имаме и М. Най-нагло и казвам, че М е за Мотор, баш за Мотор, за голям Мотор, за мотор демек, така и приказвам, но тя не е много сигурна и реши да се обади в консулството ни, оттам даваше заето, та не успя да ме разкрие, но аз пък като видях, че работата отива на закучване и още подваластен на хубавите и гърди, реших да си зема кола в крайна сметка, пък и колата излизаше съвсем малко по-скъпо от мотора. Лошото е че на ден ти дават 100 километра да караш, а останалите над 100 ги плащаш по 20 евроцента после, или предварително по 10 евроцента. Аз зех колата за 2 дена, и си купих още 100 километра за по 10 цента всеки, обаче тия 300 километра за никъде не стигат, особено ако си горд българин, дето рядко пита за пътя и се губи често като мен :) Така се сдобихме с Деу Матиз за два дни, срещу 70 евро наем и 100 километра отгоре за 10 евро, общо 80 евро.

След като още първия ден врътнахме 150 километра, поради едно загубване и липса на начин да се върнем отново на магистралата, реших да върна километража на колата назад.

Разглобих таблото, трябва да отбележа, че Деу Матиз е много проста кола и на някоя по-луксозна, може би нямаше да се справя и трябваше да плащам после луди километри. Извадих до някъде таблото с уредите и къде що имаше кабел дето можех да стигна го издърпах и така след около 20 минути и един бърз тест колата вече не отчиташе километри, спокоен се върнах обратно на плажа, върнах и отвертката на хората от плажния бар и доволен си пиех фрапето, знаейки че може да си карам колкото си искам и ще плащам само за бензин.

Лошото беше, че в Солун, живеех точно над офиса на фирмата, чиято кола прецаках :) Една кърпа върху разбитото табло реши проблема :)
В Събота вечерта си купих две отвертки и докатo сестра ми се припичаше на плажа, оправих километража, за да може докато се връщаме от Халкидики, да направя около 100 километра, които събрани заедно със 150-те от предния ден да се доближат до 250-260, за да не запододозрят нещо от фирмата за коли под наем. Лошото бе, че забравих отвертките в жабката на колата и при връщането и, мацката с хубавите гърди бая се зачуди какво правят там, но успях да се измъкна казвайки и че ми трябвали за някакви къщни задачи.
Ако някога Ви се наложи да вземете кола пад наем в Солун от "Македония рент а кар" изберете си Матиза, поне няма да плащате за допълнителни километри, ако направите гореописаната процедура.

В Глава Първа забравих да спомена за последните ни покупки от българска земя: освен бензин, настоях да се снабдим с касетка с последните чалга хитове, защото все още не бяхме готови да се изправим пред румънското радио. Друга важна покупка беше една чаша на дукати, която в последствие ще се окаже единствената ни посуда, в коята на смени пием кафе, но за това друг път.

Докато аз карах, най-често се слушаше следната песен:

Емануела - "Да си плащал"



С голяма радост разбрах след прибирането си, че Емануела се е снимала за FHM, прилагам материал:

Но нека се върнем към покоряването на румънската държава от пернишкото ни Саксо :)

Някъде след едночасовото ни лутане в Букурещ съзряхме МакДоналдс. На МакДоналдс в чужбина гледам като на спасителен остров. Знаеш, че храната не е кой знае какво, но си и свикнал и няма да се изненадаш неприятно. Плюс това всичките ми опити да прочета нещо на румънски завършваха в езикосплитане и бурен смях от спътниците ми пък и единственото румънско ядене дето знам е мамалига (качамак), но не ми се ядеше точно сега, така че отиваме в Макданолдс.

Разбира се на входа на ресторанта, дадохме път на един румънец, които традиционно по румънски сметна, че знаците са само за чужденците и излизаше през входа, но вече бяхме свикнали на това поведение...

МакДоналдс в Румъния е сигурен пристан за чужденеца, плаща се с кредитна карта и има безжичен интернет. Какво повече може да очаквате, освен служители полиглоти ? Щом дочуха английска реч от сладката уста на Боби трима младежи и една девойка се наредиха да ни обслужват. Почувствах се като в харем :) После се оказа, че младежите освен английски владеят и руски и имат знания в още няколко езика... направо кеф. Напапкахме се и задоволихме още една телесна нужда. В Румъния хостесите в МакДоналдс ти отсервират подноса и доста странно ни гледаха като си почистихме сами, просто явно рядко срещат такава учтивост, размехихме си по една усмивка и продължихме пътя си през румънските поля.

Лошото на полето, е че много духа, а когато много духа напречно на празен ТИР с ремарке е доста опасно. Първо гледайки как ремаркето се поклаща и усуква ту на ляво ту на дясно си мислех, че е оптична измама. Обаче после Боби и Алексис потвърдиха, че не е илюзия и ме обзе доста страх. Не само, че пътят е пълен с дачии камикадзета ами и сега и ремаркето на тира пред нас е готово да се преообърне - ужас! Изпреварих го оставяйки поне 2 метра разстояние между нас и продължихме да цепим вятъра.

Румънците за разлика от гърците присветват с фарове ако има полицейска опасност напред и това доста улеснява шофирането, първоначално си мислехме, че нщо с колата не е наред, защото присветват дори на пет километра от куките, но после свикнахме да не се оглеждаме дали сме още с четири гуми и дали фаровете още светят.

Тъй като влезнахме доста късно на румънска почва, не успяхме да обменим леи и така бяхме принудени да избираме само заведения и бензиностанции където може се плаща и с кредитна карта. Спряхме в едно крайпътно заведение, отговарящо на горните изисквания и аз и Боби се заехме да поръчваме кафе и нормална минерална вода чрез редица от сложни жестове и гримаси, придружени от Не, Да, Охии (не на гръцки) ръкомахания, сочения с пръсти и редица други подобни изморителни речеви дейности.

В това време Алекси отиде то тоалетна, върна се посърнал след 20 минути неуспешна борба с касиерката на кенефа, която не искала да приема евромонети и държала на лей. Слава Богу жената от бара ни разбра и ни даде някакви картончета, които ни позволяваха да пишкаме без пари, щом сме клиенти на заведението. Изпишкахме се пийнахме кафенце и продължихме.

Трябваше да излезна с колата на задна, но да Ви кажа ме беше страх, затова с редица сложни маневри застанах успоредно на пътя и се включих с дискретна маневра, а не както би постъпил румънеца с отпускане на колата на задна по наклона и включване без мигач в насрещното.

Някъде по средата на пътя между Букурещ и Яш, Алекси със сложното си ГПС устройство успя да хване поне три сателита, за да ни позиционира на пътя и да слушаме гласа на една англичанка "След 500 метра на кръговото у лево". Същия този ГПС не можа да намери три сателита в Букурещ и затова и се загубихме, но сега за оправдание откри цели 13. Бяхме позиционирани тотално. След като вече бяхме поуспокоени, че може и да не се загубим втори път решихме да хапнем в ОМВ и там станахме свидетели на част от кодекса на румънците за влизане и маневриране в бензиностанция.

Ако си голям камион то е по-добре да влезеш през изхода и да препречиш пътя на останалите коли към него. Също така, после ти е позволено да излезеш през входа, като за предпочитане е да направиш и обратен завой в същото време. Мигач не се пуска, защото само натоварва акумулатора излишно. Видяхме тази гледка докато похапвахме сандвичи, и благодаряхме на ОМВ, че го има както и апарата му за четене на карти. В същото време преговаряхме и новите чисто румънски думи които научихме: (Салам, Шунка, Багета)

Перцата на чистачките на Саксото не бяха първа младост и само зацапваха предното стъкло, така че се наложи да спрем още веднъж за малко автокозметика.

Понечихме да пикаем отново, но румънците се оказаха непоклатими - не плаща не пикае. Ну бан ну пиш. Няма по-коравосърдечна нация, трябвало да си купим нещо или да му платим там 20-30 леи за едно пикаене. Ние не притежаваме дори една лея, тоя иска 20. Айде ще пазаруваме, обаче не приема кредитни карти и не ни иска еврото. Аз си му говоря:

Ще ти сера пред магазина бе селянин, аре зимай тука 20 цента и ме остави да се изпикая - той ми се усмихва. Мрънка нещо на румънски, аз си продължавам. Ще ти пикая в кофата за боклук бе мамалига мен (мамалига е тяхното национално ястие - качамак демек). Заканите не дадоха ефект, да ти пикам на бензиностанцията казахме всички в тон и се ометохме...

четете в продължението за Другата Румъния - Яш.

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт :)
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара - сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на "Дунав Мост":

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова - асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Нищо не се променя в пейзажа - мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата приютяваща румънските граничари. Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села - тесен, осеян с дупки и без маркировка, първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка, ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:


След няколко километра преди влизането в Гюргю ни очаква поредното кръгово движение, всяко едно кръстовище в Румъния, особено ако теренът позволява по дефиниция ще е кръгове движение, въртенето в кръг и правенето на обратен завой по натоварен булевард сигурно са основни части от румънския шофьорски изпит като обратният завой, мисля че е издигнат до национален спорт. Кръговите движения пък са толкова често срещани и на такива абсурдни места, че мисля че първо строят тях, а после ги свързват с път, нещо като съедини точките :)

Първите впечатления от румънските водачи не са много положителни, карат Дачиите си в лявото платно макар и с 50 километра в час, други пък ги изпреварват отдясно без да им мигне окото. Еми като сме в Румъния да правим като румънците, след 60 километра кръгови движения по магистралата им за Букурещ и изпреварвания на Дачии от всички възможни страни, започваме да влизаме в малкия Париж.

Напразно търсим табели за Плоещ (Ploesti) или за околовръстния им път, не съм сигурен, но околовръстен път в Букурещ май няма, жалко, можеха да си го направят като едно огромно кръгово движение и да се въртят там до полуда.

В Букурещ си имат трамваи, много прилични на нашите и шофьори които се качват на релсите им макар и малко издигнати от останалата част от пътя, като след като покарат малко там им писва и решават да направят един обратен завой или да завият в някоя пряка за предпочитане наляво и разбира се без мигач, ако се завива на дясно мигача се пуска чак когато предницата на колата е навлязла в пряката и маневрата е почти извършена.

В началото си мислехме, че просто в предградията карат малко по-агресивно - ала пернишки, хранехме надежда, че към центъра нещата се оправят. Уви не, паркиращи коли започват да се включват директно в движението без да чакат, други слизат от релсите пак без мигач, а пък трети се качват дори на все още строящи се релси, за да завият нанякъде.

Стигаме до заключението, че дачиите са направени от специален материал и имат аура, която ги пази от катастрофи, ние обаче сме със Саксо, а аз съм се стресирал максимално, вадя си от багажа една кърпа и започвам да бърша капките пот дето се стичат от челото ми, хващам волана с две ръце и приближавам седалката максимално до предното стъкло, нечовешка концетрация се изисква да предвидиш всички възможни изненади които те очакват по пътя от страна на румънците.

Ако гаджето ви мрънка, че карате опасно, заведете я в Букурещ, заведете и полицаят дето Ви глоби за неправилно престрояване, ще Ви върне книжката, пък може и някой лев да изкара от румънците.

И тримата непрестанно се учудваме на нови невиждани от нас до днес маневри и дързости на румънските шофьори, вече от 30 мин. сме се загубили в Букурещ и все не намираме табелата за Плоещ. Вече отчаяни съзираме спасението - полицаи. Боряна слиза от колата, пооправя си полата и ги запитва за пътя. Оказва се че полицаите в Румъния са полиглоти, нашите знаеха руски, английски, немски, френски... Ако закъсате за нещо в Румъния, спрете полицай, той ще Ви помогне. Упъти ни чичко полицай и след още 5-6 кръгови вече бяхме на пътя за Плоещ, където пък имаше нечовешко задръстване, защото явно аурата на някоя Дачия не беше издържала и беше ударила една друга Дачия точно пред нея, след като се измъкнахме от задръстването продължихме към Бузъ, Бъзау, Базау (все още не знам как точно се казва този град, пишат го: (Buzau), премеждията ни натам са една друга история...

Най-накрая от ШЕЛ излезнаха със смислена промоция. До сега всичките им награди и томболи бяха обвързани с покупката на специално гориво, обикновенно най-скъпото им - V-power серията и пълен резервоар или поне 25 литра гориво.

Сега обаче, томболата и наградите са ориентирани повече към мотоциклетистите и тъй като моторите и скутерите нямат 25 литрови резервоари, за да поберат горивото може да напълниш резервоара на двуколесното и пак да участваш.

До сега никога не съм се връзвал на тия игри, точно по тази причина, резервоара на малкия ми скутер побира 4 литра, а на големия 8, какво да ида до ШЕЛ с тубата за колата и да сипя там още 21 литра ли ? Дори така не става, щото тя е само 20 :)

Ето и самите условия на промоцията:

Заредете сега в Shell минимум 25 литра* гориво в рамкитe на едно посещение и имате възможност:

- да закупите 1 чаша DUCATICORSE само за 1.99 лв.
- да попълните промоционалния талон и да участвате всяка седмица в
томбола за посещение на Moto GP във Валенсия.

* или пълен резервоар, ако клиентът е с мотоциклет.

Промоцията продължава до 31.08. 2008 г. или до изчерпване на количествата промоционални чаши и важи за всички горива Shell.

Много искам да ходя на Moto GP и да гледам Доктора, просто ще е уникално преживяване, а пък ако се метна и до Валенсия с мотора вече ще е ме пишат по вестниците ;)