Родният кафе ритуал
Posted On петък, януари 09, 2009 at в 10:23Наскоро си говорихме с М, че нито Старбъкс, нито Онда, нито Флокафе могат да ни предложат традиционно българско (турско) кафе. Кафе приготвено в джезве или още по-екзотично в джезве заровено в нагорещен пясък. Или класиката кафе от кафеварка, която наместо филтър има малко тоалетна хартия:
Истинските приятели, не оставят приятелите си да ходят в Старбъкс, да дават по 5 лева за кафе, при това в заведение на самообслужване:
Запазете българското, пийте кафе от джезве или кафеварка!
Коста, както се вижда и от коментара му по-долу, не споделя моето мнение и за да ме опровергае ми направи този подарък:
.jpg)
Каза, че такова преживяване не мога да си купя от българските кафета... Прав е.Миналата година подарих на Рокси, една много хубава чаша от Солунския Старбъкс и тя и до ден днешен с голяма радост пие от нея.
Нейната е малко по-малко от моя супник, но чашата ми признавам е много готина!
Благодаря Коста!
Благодаря Коста!
Благодаря и на Маркетинг Локал за снимката с колата
Прегледайте коментарите, мъдростта е в тях:
Марто, ще си позволя несъгласие с теб. Няма български кафен ритуал, съответно твърдението, че трябва да се придъжаш към нещо, което всъщност не е твое е - някаква форма на шизофрения, предполагам. Ритуалът, който описваш - джезве и кафеварка е съответно турски и италиански (за второто даже не съм сигурен). Веригите кафенета, които правят хубаво кафе, и където хората се събират да си побъбрят сладко с приятели и да се ободрят, не биват да стават обект на отрицание, защото хората там се чустват...добре. Ето това е чудесното - хората да се чустват добре с това, което правят, а не заради това, че са го правили от 300 години и по някаква причина са си въобразили, че е станало тяхна традиция, да речем. Аз предлагам български ритуал, и съответно - традиция, да стане само едно - да правим нещата с радост заради самите неща. Останалото е, дет се вика, пълен булшит.
Ее, Марфи:) Никога не бих нарекла джезве кафето „традиционно българско“, а кафето от кафеварка, доколкото знам, дори през мрака на посткомунизма е бил приготвянo не с посочената кафеварка (която така или иначе не ползва хартиен филтър), а със специална машина.
Както и да е...
Ходете в български кафета, където имената на горещите напитки още не са поамериканчени, че ще доживеем кафенцето да ми е 3 евро, ужас...
Коста, повече лъскави кафе вериги като Старбъкс и Онда на мен са ми стерилни...
Но като се замисля нямаме традиция, може би само по филмите от едно време за турското присъствие има задушевни сцени в кафенето с дървени масички и столчета и наргилета, в който обаче има само мъже.
Бил съм на 2 - 3 такива кафенета в Гърция, чувството да си ограден от хора на 50 - 60, който играят табла и карти и пушат тежки цигари те пренася в друг свят :)
Иначе идеята против Старбъкс, Коста Кафе, Онда, Фло и тн. е по-скоро, че както казва М, ще дойде време, в което и най-елементарното кафе ще ни струва 5-6 лева, понеже ще има само скъпи вериги.
Роден кафе ритуал? Такова живтоно нема. Виж, греяна ракия - това си е чист роден ритуал. Кафето го открили през 9 век етиопците. Арабите от Йемен, намерили начин да го пригодят за консумациа. Едва през 16 век, благодарение на поклонниците в Мека кафето започнало да се разпространява. Наи-вече в арабския свят и мюсулманските държави. И започнали хората да измислят рецепти. Ами италиянците, нали са добри механо-инженери, като видели казана за приготвяне на ракия си рекли - ами ако направиме същото и с кафето? На ти сега еспресото, кафеварката - 1:1 като механо-термичен уред с казана за правене на ракия :). Та, има го кафето от Етиопия и 10000-те начини на приготвяне. Пила съм кафе в Русия, Украйна, Молдавия, Ромъния, Казахстан, Грузия, Узбекистан, Татария,ОАЕ, Пакистан, Гърция, Кипър,Сърбия, Македония. Полша, Германия. Чехия, Австрия - никакви емоции, никакви спомени! Но кафето, което съм пила в Истанбул няма да забравя никога! Намерили хората начин да го приготвят с мерак, да ти го сервират с табиет / 7 души сервираха кафето, друг път ще разказвам/. На второ място слагам спомените ми от детските години, как баба ми правеше кафе от леблебия! Ох! Това мога да го опиша в книга! Та за ритуала. Ами аз не съм ходила с М или без М във всичките тези кафета, но от това което прочетох разбрах едно - добър маркетинг, печелещ от еснафското във всеки от нас - да вмъкнем някъде между другото, че сме пили кафе за егати цените и еди къде си. И ужасно обслужване. И мръсно наоколо. И намусени келнери/ки. И депресираща музика - каквато и да е музиката, в тези вид заведения/използвани в миналото за складове или тавани/ звучи ужасно! Е, сега точно си пия нес кафето, изписвам нес настроението си, изказвам нес мислите си. Но с радост!/препоръчано от Коста/
Какво да ти кажа Марф... Брат ми беше на гости миналата година и минахме да си вземем кафе от Коста. Тoй ми каза, веригата я има и в БГ, и че цените тук са същите като в България. На мен тука кафето в Коста ми е скъпо (£2.30) не мога да си представя как с БГ заплата да плащам 6 лв. за същия боклук.
Гаджето си купи еспресо машина, и е станал супер бариста :) прави ми и розети и всичко. От както я е купил машината не съм пила кафе в Коста или някоя от другите вериги. За изгорено, горчиво кафе пари не давам! Да не говорим колко много пари изкарват всички тия вериги от едно "latte".
Не мога без кафенце, а това в кафеварката ми е любимо:)
Аз си спомням само един ритуал, кафето при вуйна.
Винаги на кафеварка, винаги сервирано в йенско стъкло и обилно полято с мляко и придружено с кекс :)
Може да се каже че кафето в БГ а и на Балканите по принцип има, някаква символика каквато в западна Европа няма. Тука е повод за срещи раздумнки и общуване. Например в Италия съм бил свидетел как италианец влиза в кафето поръчва си едно кафе (което някъде около 10-20мл :))гаврътва го като текила и си излиза, все едно си е взел дозата. А тук не е така едно кафе може да се пие с цигарка на приказка и два часа.
Има нещо в това как българина пие кафе, което не може да се обясни с думи идалеч не се изчерпва с пополъването на запасите на ситемата от кофеин. Аз съм голям фен на кафе веригите, а Старбъкс опрделено са ми №1 още от както пих онзи странен чай с подправки в Ню Джърси. Истината е ,че не всичко опира до парите, а до твоята собствена гледна точка. На работа всеки ден пия кафе за 65 ст., което с подсладено с кафява захар ме кара де се чувствам супер. Но има момнте, когато се връщам уморена от работа в кофти ден и искам просто да направя нещо различно лично за себе си, минава през Старбъкс и си взима нещо. Не ми пука че струва 5 лв, защото то е мой собствен ритуал нещо интимно, което пазая само за себе си и така ми харесва. Значи всичко е въпрос да превърнеш ритула в свой и да добавиш кафе на вкус :)
Естествено, на всеки е известно, че кафе в БГ не расте. Всеки знае, че турското кафе също не е нашенско изобретение, обаче - нека да забележим, толкова дълго време се е пило турско кафе у нас, че просто се е вкоренило в бита на българина - поради това, може да се каже, че съставлява вариант от българския кафеен ритуал, вече малко по малко изпадащ в забвение, докато стане толкова екзотичен, че отново се превърне в изискан и високо интелектуален начин за споделяне на времето - интимно или не. Кафеварките се появиха първо от Куба, никога не са се ползвали с тоалетна хартия. Правеха (и още правят) много добро кафе - просто няма по-добро кафе, което прави кафеварката (моята - у дома - вече е италианска, но принципът е същият). Естествено, всяка обстановка сама по себе си предопределя усещане за отделен ритуал... дори и самото кафе сякаш придобива друг, различен вкус. Има обаче нещо което е общо за всеки мой кафеен ритуал - кафявата захар и млякото. Освен ако не забегна кам ирландското кафе. И сега нещо, което ще ви се види смешно - след изсипването на кафето, в кафеварката задължително се сипва студена вода, при което тя издава един съскащ звук. Ще повярвате ли, че обожавам този звук почти колкото ръмженето на мелничката, аромата на прясно смляното кафе и самото кафе в Моята си чаша с моята си лъжичка?
:)
Готина провокация си пуснал. Не разбирам, защо всички се жегват толкова за това "родно" българско кафе.
Колкото едно нещо е турско, колкото едно нещо е руско и колкото ние го приобщаваме в нашата си култура, ние го видоизменяме и то става наше си. Може да не е дошло от нас, но със сигурност идеята вече е по-различна.
Ще ми се да споделя, че масово чужденците пият и си искат нашето "дълго кафе" с идеята, че то е и го наричат "българско кафе". Масово чужденците не разбират защо ние тук правим разлика между "нормално" и "късо" еспресо. Масово чужденците не разбират защо правим кафето толкова горещо. И масово хората се връщат от чужбина с надеждата, че ще намерят малко от западните навици в родна земя.
Ние сме в България. В България сме свикнали да си поръчваме масово дълфо кафе, каничка мляко, понякога с промишлено количество захар, понякога хем със суха, хем течна и за капак - бита сметана. Не знаем що е кафява захар, мислим си че е нещо вредно и се чудим как може някой да си сложи мед в кафето.
Българинът още няма стандарт на българин, затова няма и култура на потребление.
Затова се казва, че живеем в "Преход". Дано само не се наложи да си купуваме бастуни когато дойде това време да излезем от него.
P>S>Работя вече 5та година като бариста и по-горните впечатления са ми до болка познати. Хубавото е, че културата не хората се променя за добро с времето.