За превода

Днес имах много приятна среща с Атанас Сугарев - един от най-големите български преводачи.

Говори за проблемите в превода, главно в поезията, за това как един преводач трябва да се потопи, да се слее с автора и светоусещането, аудиторията му, за да се получи един добър превод/пресъздаване/адаптиране.

Много ми хареса примера за непреводима игра на думи, която даде с това стихотворение на Веселин Ханчев:

Небето ти не бе небе
не бе небе то.
Не бе небе ти, не бе
небе не бе ти.

И един много точен цитат за отговорността на преводача, пред... цивилизацията :)

Поет не стана и се озлоби,
и отмъсти за строфите си бледи -
великите поети той уби,
творбите им като преведе.


Отнасяйте се с уважение към хората, които четат преводите ви!


Posted in Етикети: , , |

4 коментара:

  1. Unknown Says:

    Браво, Марф:) Чудесни примери:)
    Аз мисля, че ако „един преводач трябва да се потопи, да се слее с автора и светоусещането“ и т.н. няма да се получи превод, а ... римейк. Осъзнах това, когато един ден написах едно стихотворение и на втори прочит осъзнах, че всъщност съм облякла моите емоции с чужда дреха, която вече бях виждала някъде:) Ако ти е интересно, някой път ще ти покажа превода и римейка на едно много хубаво гръцко стихотворение :)

  2. MARFI Says:

    Чакам от Стойчо точните глаголи за "Пиша Поезия" и "Превеждам Поезия" на немски.

    Грубият превод на "превеждам поезия" би звучал като "пиша поезия върху/мад поезията".

    Интересно ми ще се радвам да видя и оригинала и римейка :)

  3. Блог на Павел Николов, астрофилолог Says:

    Това за небето е също от Веселин Ханчев.

  4. MARFI Says:

    Благодаря, редактирах го.