Атина - Спарта - загрявката

Съботата и неделята, които отминаха бяха изпълнени с много положителни колоездачни емоции.

Ще ги опиша в няколко отделни поста, започвайки от петък - денят на пристигането ми в Атина в проливен дъжд и на моменти град, който се надявах да отмине до Събота, когато ме очакваше дестинация от 250 километра до историческата и славна Спарта.

След скучно дундуркане с влака и кратка разходка в дъжда Добрин ме прибра от спирката на метрото, настаних се в дома му и започнах да приготвям колелото, което ми повери и с което предстоеше да извърша прехода.

Аз карах виненото колело от снимката - Klein, а Добрин черно-синия Trek.

Klein-ът се оказа много леко и пъргаво колело и след като си настроих седалката и повъртях малко на тренажора, а дъждът спря и улиците поизсъхнаха, реших да се поразходя из "квартала" - трябваше да свикна с колелото, все пак 250 км. не са шега работа.

Контрастът на топлата Атина, в която карах с къс клин и тениска и студената София, която напуснах с яке сякаш ми даде криле и съвсем бързо напуснах квартала на Добрин, от едно малко възвишение съзрях олимпийския комплекс и реших, че е задължително да се покара там.

След няколко обиколки на олимпийските съоръжения, надвисналите над Атина облаци започнаха да се оттеглят и тогава съзрях Ликавитос - най-високата точка в централна Атина. Поех по булевард Кифисяс, покрай Филотей където някога живях два месеца и след няма и 10 (20 за колите според информационните табла по булеварда) минути силно педалиране вече бях в подножието на хълма.

През цялото време карах точно по средата на осевата линия на първата пътна лента. Колите, дори в задръстване се подреждаха като домино, една зад друга, без хитрувания и преминавания от една лента в друга, за първи път се радвах на колоездене в града - нито един клаксон, нито една псувня, нито един фас през прозореца...

Качих Ликавитос на един дъх и реших вече да се прибирам, започнах да се губя още на слизане от хълма - тази уличка еднопосочна, другата затворена...

Успях да намеря Кифисяс и да се върна по него до Олимпийския комплекс, после някак си стигнах и до входната точка на квартала на Добрин, но там се загубих за втори път.

За щастие в периптерото* винаги знаят всичко - упътиха ме - ляв на Булевард Свобода (Ειρήνης) после десен по Демокрация, завой по Българоубиец (Βουλγαροκτόνος**) и си там...

Получи се приятна 35 километрова загрявка преди голямото каране Атина - Спарта на следващия ден:


Bike route 338987 - powered by Bikemap

* - периптеро - будка за вестници, сладки, вода и всичко което може да си представите
** - във всеки град и селце има по една улица, която носи името Българоубиец.
хостинг и домейни

Posted in Етикети: , |

7 коментара:

  1. GaN Says:

    Ето на това викам аз истински фен на колоезденето :)

  2. marfi Says:

    Само изчакай да прочетеш и за самия преход Атина - Спарта, толкова дъжд и толкова дълго не ме е валяло никогаш.

  3. fen Says:

    Якоооо, надявам се някой от следващите ми велопреходи да е някъде там.

  4. marfi Says:

    Фен, на 31 Октомври е последният бревет за сезона в Халкида 200 км. по о-в Евбея.

    Ако искаш ела с мен!

    Влакът спира на 16 км от старта, въртим до там, стартираме и нагъваме асфалта, после си хващаме същия влак вечерта и в неделя по обяд сме в София.

    Трябва да тръгнем петък 17 от централна.

  5. fen Says:

    Оооо, много благодаря за поканата. Ще проверя графика си и ако намеря пролука с огромно удоволствие ще се разходя с теб. Ще ти звънна, ако успея да се организирам.
    И още веднъж, БЛАГОДАРЯ ТИ.

  6. marfi Says:

    О fen, удоволствието ще е изцяло мое да споделя пътуването и въртенето с теб :)

    Помисли си и за тази събота - Шопския бревет, 07:00 старт от Метро 2 и въртене през Своге, Драгоман и тн.

  7. fen Says:

    Само да вметна, че маратона, вече не е маратон и е тази седмица. Еленко е написал достатъчно ясно мнението си по темата и аз го подкрепям.
    http://eenk.com/?p=2682
    Май няма да участвам, а толкова ми се искаше.