Мач с хлебче

Отиваме днес с колегите до близкото "Фантастико", то е големичко и си има отделение за печене на хлебчета, банички и тн.

Отивам да си взема една баничка, но тъй като един колега вчера се оплака, че баничките не били пресни реших да запитам кога са ги изпекли.

Лелката помълча изпървом, а после троснато ме попита:

"Ти са к'во шъ ядеш ли или к'во"

"Ми к'во да ти ям старите банички, ако ми кажеш пресни ли са, може и да ги ям, ако пък ли не к'во са."

Били ги били изпекли в 7 сутринта, не беше толкова трудно нали? Зех си баничка и тъкмо се оплаквам на колегите и те като ми описаха какво са видяли направо паднах:

Някаква лелка се провикнала на една друга на щанда, която тъкмо била изкарала пресно изпечени хлебчета:

"Юлее, изпуснала си тука един леб, ма!"

И Юлето отишла, забелязала едно паднало на земята хлебче, обаче при навеждането си да го прибере, без да иска му дала начален тласък с лек шут, достатъчен че хлебчето като шайба за хокей да се развърти по иначе лъскавия теракотен под... Та хлебчето лети по пода, лелката го гони и подритва - идилия, като настигнала го метнала при другите...

"Ай на вкусния лебъ народье!"

Този инцидент, ме накара да си припомня как преди време в Младост попаднах в една баничарница, точно в момента когато един младеж пръскаше против хлебарки - идилия баниците открити, а младежа обилно ръси инсектициди наоколо им...

Мила родна картинка, да не говорим, че нито един баничар не ползва санитарни ръкавици, пипа мръсни банкноти и после мазните баници и ти ги подава, да вярно, придобиваме определена резистенция към микроби, но все пак може да има и минимална хигиена.




Posted in Етикети: , |

2 коментара:

  1. pierrot Says:

    Едно ще ти кажа Марто - култура. Ще ти дам и обратен пример :) има и такива. Баничарницата на пазара на "Красно село" ако я знаеш? Лудница вътре, но се работи с вилици и пликове, нищо не се пипа на ръка.

  2. roujkabg Says:

    Пътувам с автобус Истанбул- Избир.Разстоянието е някъде към 1 000км и на някои по- големи автогари има 15минути почивка. На една такава почивка реших да изям сандвич,купен от България.

    Сядам на една пейка и го запуквам. Хляба се рони, троши се, почти всичкият изпопада на земята,даже салфетката не можа да побере трохите.Побеснях, не от факта, че почти нищо не можах да ям,а от факта, че цялата станах в трохи.

    Вдигам глава и ужас, около мен наредени в кръг хора ме зяпат,аз не знам какво става и какъв тоя сеир, докато една старица не се наведе и започна да събира трохите от земята с ръка.До последната трошичка.

    С помощта на другите сеирджии старицата се изправи, протегна длан и всички от тъплата, един по един се изредиха и целуваха дланта й с трошичките хляб.

    Стоях засрамена,онемяла и оглупяла.Разплаках се и си спомних за моята баба:
    "Никой не е по- голям от хляба".