Ивайло Борисов: 01 Неприличен Роман

Ивайло Борисов или по-известен като Pro 01 ще издава книга и то не каква да е книга, а роман, при това неприличен!

Иво е дизайнер, блогър, провокатор, абе Иво е голям!

И книгата е голяма, зачитам:

"Същата вечер Аксиния направо ме спука. Топките ми станаха на мекици. Работата обаче беше там, че през това време си представях Ада. И не просто как я еба, а, извинявам се за този профански, отдавна загубил смисъл израз, правещ ме да изглеждам като глупав зубър, я любя. Не можеш да ебеш ангел!"

С Иво се запознахме на живо преди около година, когато стартирахме бетата на favit, видяхме се отново преди няколко месеца на първата среща на Sony с блогъри и съвсем спокойно ви препоръчвам творчеството му и в електронен и в печатен вид!

Представянето на романа му ще се състой на 4 февруари от 19:30 в Pop Art Cafe, в кино "Одеон", текстовете ще чете актьорът Велислав Павлов, а водещ ще е Георги Ангелов. RSVP.

Ако не можете да дойдете отбийте се до най-близката книжарнижа и потърсете неприличния му роман - със сигурност не сте чели нещо подобно.

Posted in Етикети: |

18 коментара:

  1. wattie Says:

    След този цитат - ще направя всичко възможно да НЕ се запозная никога с тази книга...

    Простащина в някоя статиика - иди дойди, всички го правим. Но да хабиш хартия за простащина - това вече е престъпление!

  2. marfi Says:

    Не бъди краен :)

  3. wattie Says:

    А какъв да бъда към такова "творчество"? Събираш десетина думички като к*р, п*тка, г*з, и т.н., подкрепяш ги с цветисти прилагателни, миксираш ги безразборно и правиш "роман". Естествено поради огромното количество от специалните думички - романа е "скандален", а автора "разкрепостен" и "модерен". ЕВАЛА БРАТО - ГОЛЕМ СИ НЕМА ЩО!

    ПФУ - заседна ми на гърлото като храчка! Сори Марфи, краен съм. А рекламата, която си му направил си я бива. Дано си продаде бройките. Със сигурност от съсловията на извратените пендели ще се намерят купувачи. Напоследък имаше дефицит на подобна "литературна" простотия. Добре се е ориентирал ГОЛЕМИЯ!

  4. marfi Says:

    Сигурен съм че книггата не е само микс от така описаните от теб процедури ;)

    Склонен съм да и посветя малко време преди да я съдя.

  5. wattie Says:

    Мисля, че има достатъчно класическа литература с която още не съм се запознал, че да губя времето си с тази. Цитатът ти от книгата не ме грабна, напротив - отврати ме.

  6. marfi Says:

    Класическата литература е хубаво нещо, но не може човек да бяга от собствената си реалност. Трябват си и модерни произведения, които отразяват духа на епохата, в която живеем.

  7. wattie Says:

    Силно се надявам, че не си прав и "духа на епохата" не е това, което си цитирал по-горе... А може би за съжаление си прав... Ужас!

  8. marfi Says:

    Ти поне гледаш телевизия - точно това е духът на епохата :)

  9. wattie Says:

    Както се казва в такива случаи "не мерси". Я не сакам да го ручам този "дух"...

  10. Иван Says:

    Wattie е прав донякъде. Прочетох първите няколкото глави, които Про беше пуснал навремето, когато каза, че ще издава книгата.

    Интересно четиво, най-вече заради хумора и арогантната ирония, типична за Ивайло.

    Със сигурност ще се представи добре сред публика обаче. Човекът има стил на писане, има и своя аудитория. Струва си да погледнеш и от неговия ъгъл. Струва си да имаш и собствен.

    Поздрави ;-)

  11. marfi Says:

    "Човекът има стил на писане, има и своя аудитория."

    Така е, просто wattie не попада в тази аудитория, то е като 18% сиво - или ако пишеш така, че да се харесаш на всички, най-накрая ще те чете само майка ти - от уважение :)

  12. pro01 Says:

    Благодаря за представянето, Марфи, сигурен съм, че пенделите също ще го оценят :-D

  13. Ники Says:

    Вчера бях на представянето на първата книга на господин Ивайло Борисов - "01". Още докато слушах откъсите от книгата и коментарите си помислих, че e безсмислено да я чета. В крайна сметка обаче си я купих, надявайки се, че на страниците и все пак има и нещо ценно.

    Стигнах до 64-та страница и се отказах. Единственото ценно, което открих, беше в седма глава.

    Цитат: "...но все още мразя шибания Вазов заради откровеното му насаждане на расова омраза, Йовков ме изваждаше от равновесие с драматичните си повествования, а на оня патетичен пролетарий Вапцаров бих му откъснал топките".

    С условието, че предполагам, че мислите на главния герой Бенедикт Томов са и мисли на автора адмирирам думите му. Аз също съм на мнение, че расизмът е много сериозен проблем и че нацията ни трябва да проявява нулева толерантност към него. Също така смятам, че програмата по литература за средноезиковите училища трябва да бъде променена из основи. Нека не бъдем слепи патриоти и да се бием в гърдите, че Вазов е най-великият, а да се замислим, че по онова време са творили гении като например Оскар Уайлд. И че за нашите деца ще е по-полезно да се запознаят с творчеството на Уайлд, отколкото с това на Вазов, Йовков, Елин Пелин и т.н. Всъщност взимам си думите за патриотизма назад. Нека бъдем за миг патриоти и да настояваме децата ни да изучават Оскар Уайлд, Кърт Вонегът или Ник Хорнби. Защото само по този начин бихме могли и ние българите да имаме един ден писатели със световна значимост.

    Иначе книгата като цяло (или поне до 64-та страница) беше това, което и очаквах да бъде - "подигравка и на места безжалостна гавра с българската реалност - късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната "българщина". Но...не мисля, че нацията ни има нужда от такава книга. Дори напротив. Подигравките с "българщината" са навсякъде - като се тръгне от "Бай Ганьо", мине се през "Криворазбраната цивилизация" и се стигне до съвременните романи, пиеси, филми, телевизонни предаванията и шоута и т.н. Мисля, че тези осмивания са не само излишни, но и вредни. Те не водят до нищо добро. Просто комплексират още повече и без това достатъчно сдуханата ни нация. Лесно е да критикуваш и да се подиграваш. Много по-трудно е да създадеш нещо ново, нещо оригинално, нещо автентично. Мисля че точно от нещо такова има нужда българската нация - от нещо конструктивно, което да я извади от духовната дупка, в която е изпаднала. Не открих нищо такова до 64-та страница. Убеден съм, че нямяше да открия и ако я бях прочел докрай.

    Преди да започна "01" четох "Sniffin' Glue And Other Rock 'N' Roll Habits" на Марк Пери. В увода авторът разказва за трудните си тийнейджърски времена в Югоизточен Лондон (това е работнически квартал), където повечето му връстници са били или skinheads или soul boys (популярни сред младежите от работническата класа младежки субкултури), а пък той е бил фен на Glam Rock (това е музикален стил, най-известните глем рокъри са David Bowie, Roxy Music, Mott The Hoople) и е обличал сребърни ботуши с токчета, розови панталони и кафяво сатенено яке. Другите са го смятали за "путьо" заради стила му и дори веднъж е бил пребит пред местното кино. Якото на това да живееш в Лондон обаче е било това, че си можел да вземеш автобуса до Уест Енд (богаташката част на Лондон), където да висиш в музикалните магазини на Сохо. В крайна сметка авторът става част от пънк културата, която се случва в Лондон в края на 70-те години на миналия век и издава легендарния фензин "Sniffin' Glue".

    Силно желая и в България да се случи нещо стойностно. Да се появи някой писател, който не просто да плюе в локвата на българската духовна нищета, а да я огрее със светлината на изкуството си и да я изпари. Ивайло Борисов опредeлено не е моят човек.

  14. marfi Says:

    И аз бях на представянето, взех си книгата и в метрото стигнах до 30 - 40-та.

    На мен ми хареса частта където казва, че щом подхода на учителя върху всички деца дава привидно "перфектен" резултат (без да се взимат в предвид частни уроци, дискомфорт и тн.) то значи учителят е прав, а детето си е тъпичко.

    До сега лично аз не съм срещнал нищо, което да ме смути, напротив до голяма степен се идентифицирам с главния герой Бенедикт - и аз бях болнаво дете и аз исках да лудея, но не би.

    Е, нямахме "Радуга", но и ние имахме "Тошиба" :) Та, книгата до сега на мен лично много ми допада.

    Ако съвсем си се отказал - подари я на някой, както казах и по-горе едва ли има книга на света, (освен може би библията, но тя не се брои, защото ни насилват да я четем) на която всички да се кефят :)

  15. Ники Says:

    Вече я подарих :)

  16. marfi Says:

    Аз вече я изгълтах във влака и останах много доволен!

  17. pacifier Says:

    @Ники - да критикуваш повърхностно, вадейки от контекста думите на авторите (Вазор, Йовков, Вапцаров), наричайки ги наивни ксенофоби, е все едно да тълкуваш първосигнално същите тези думи на автора на въпросното книжле, та дори и твоите собствени, наричайки ги "парвенющина от класа". Времевата ти съпоставка е крайно безпредметна, а ако призива ти е "Зарежете българската литература, учета само чужда" - то ти си луд петърстояновец!
    Аз все още очаквам да видя с какво неуместния космополизъм/непукизъм ще помогне на света, встрани от прозаичните призиви за толерантност и търпимост, които в неговия контекст са просто средство за помия евтина демагогия.

    Така че ако на теб ти трябва наръчник, чрез който да тълкуваш дадена книга, си е изцяло твой проблем, а не на образованието ни! (и изобщо не твърдя, че последното е идеално - специална отметка(наръчник) за тълкувание на думите ми - за теб)

  18. лили Says:

    всъщност Ники е безкрайно прав. българите ще трябва да разберат, че преди БЪЛГАРСКИТЕ ЦЕННОСТИ, каквото и да значи това, стоят общочовешките ценности и неподправения ум.

    Вазов наистина не може да се мери нито с Оскар Уайл, нито с Кърт Вонегът, защото те са много, много по-проницателни. но самият факт, че е българин, че е писал много и то някак забавни неща, явно го прави достоен за да се разпростре над огромна част от образованието ни. не, въобще не е толкова добър. това място може да се даде на други и обещавам, че това няма да значи родоотстъпничество

    и съм съгласна, че ни трябва нещо автентично и добро. просто добро. не закачено за други неща, които са също толкова зле и също толкова нямат значение. отдавна знаем какво значи да си се надсмиваме над себе си. българинът в никакъв случай не е прост и заслушава добри автори. само трябва да се появят

    не знам какво да кажа за Неприличнен роман, не съм го чела. видях откъсите и ми се сториха пресилени. псувните не винаги са нй-добрия начин да си изкажеш мисълта

    иначе на мен лично Вапцаров ми харесва:) Яворов - никак. само вмятам :D