И като каза, рече...

Точно преди една година бях на един по-различен рожден ден, е годината се извъртя и пак се събрахме на същата полянка в Плана планина.

Хубавото на тези събирания е не само приятния им повод, превръщането им в традиция и запознаването с нови и нтересни хора, но и неволната равносметка, която си даваш за изминалата година, макар и да не е твоя рожден ден :)

Този път бях по-подготвен - с два спални чувала, две палатки и шалтета, но най-важното - челник благодарение на който успяхме дори по-тъмно и при забравени рейки на едната палатка да я разпънем в един импровизиран вигвам от клони. В последствие имах неспокойна нощ, да не би собственикът на заслона да дойде и да ми се ядоса, но не се появи.

Този път май-бяхме повече хора, поне преди да паднат температурите под пет градуса :) На сутринта пак останахме едва една шепа подготвени планинари и... Бери, ротвалейрът на Филип, която с охота се погрижи за малкото останали недоизядени хранителни запаси:
Като казах запаси, трябва да отбележа, че бяхме взели повече пиене отколкото храна, но все пак успях да разменя еидн Oettinger срещу 5 превъзходни кюфтета и не останахме гладни :) А и ометохме цял хляб и три селски домата, който на тази височина ни се сториха просто превъзходни.

Получи се отново страхотно парти и се запознах с много яки хора!

За догодина май ще трябва да търсим друга полянка, тъй като много хора си тръгнаха намръзнали :(

Прилагам карта, ако все пак се събираме отново там, хората да се ориентират по-лесно:

Поздрав за рожденика с неостаряващия Веско Маринов!



Наздраве!