И като каза, рече...

Живея в голям, висок блок, гордост на ЕПК стройтелството (широкоплощен кoфраж) приютява 52 семейства на 13 етажа в следната конфигурация; на всяка площадка (освен на първата, където има зъболекарски кабинет) - два четиристайни, една гарсониера и един едностаен лукс (едностайният лукс с няколко мъдри преграждания се превръща в двустаен) аз живея в едностайния лукс < ебем ти лукса, заедно с родителите си и сестра ми... засега...

Винаги съм против сбирането на много (особено на прости) хора на едно място.
Моят вход е точно такава сбирка, има разбира се и интелигентни и приятни семейства, но така или иначе не ги познавам, не си ходим на гости, рядко се поздравяваме, така че... не ме вълнуват много, много.

Да си кажа честно, никой не се вълнува много, много от другия, стига да има топла и студена вода и асансьорът да работи... когато някой от тия дребнички луксове на цивилизацията изчезне за повече от няколко дена събираме пари... на извънредно общо събрание...

Дългове към разни доставчици на комунални услуги като "Софийска Вода" например от порядъка на 50 - 60 000 лева, не са нещо което плаши нашата задружна кооперация, затова си трупаме дългове юнашката... и към тия и към Топлофикация. Не са редки случаите, в който касиерът на блока (почетна "доброволна" длъжност с мандат 1 година и много рядко преизбиране < поради причини които следва да опиша) събрал чутовна сума (преди и след деноминации) продава етажната си собственост и отива на гурбет... е какво да се прави, доверили сме му се, изиграл ни е, ще събираме пари пак...

След идването на демокрацията от блока започнаха поетапно да изчезват всякакви лесно и трудно преносими материални блага:

• Радиаторите от стълбищата
• Аплиците за осветлението от стълбите
• Ключовете на осветлението
• Крушките по стълбите
• ... < много дълъг списък ще стане затова към главното:
• Въжетата на големия асансьор
• В последствие и големия асансьор < не питайте как не съм видял

Не си спомням да сме имали период, в който да е имало чистач, затова кучешки изпражнения, 5 сантиметра прах и боклуци са обичайната гледка по стълбите, когато няма асансьор и човек се качва пеша, не се изморява от усилието, а от мръсния въздух и боклуците...

Винаги много съм завиждал на съседните миниатюрни в моите очи кооперации от по смешните 8 етажа и 24 семейства, по три на етаж в следната конфигурация; 2 тристайни и една гарсониера > толкова спретнати, чисти и с толкова по-малко боклуци по стълбите... а си имаха и чистач.

Преди много време, семейството до нас даде пари на художника от последния етаж да освежи малкия асансьор, сложиха мокет, пребоядисаха го, стана хубаво, малко след това изгоря...

И така...

На последното общо събрание бе взето решение всеки живущ в блока да плаща по 10 лева на месец за общи разходи на входа (при липса на чистач, единственият общ разход е асансьора)

Нека приемем, че в 52-та апартамента живеят средно по трима човека, 162 по 10 лева прави 1620 лева за поддръжката на един асансьор на месец...

Така е скъпо е, а пеша ? А по мръсните стълби, по-добре ли ще е ?


Апартаментът си съществува, живях там като малък, просто сега мама и вуйчо го разделиха "по братски" и ние с тате ще ремонтираме половината, казвам копка, защото ще се кърти пода, за да се изгради нова баня... на мястото на стария стенен гардероб:
Това е най-големият, най-дълбокият, най-високият, най-най-гардероба от детството ми...

После като пораснах отидох в мебелен магазин и видях трикрилен гардероб... с огледала, но продължавах да вярвам, че Торбалан живее именно в този гардероб... е днес не го намерихме.

Днес за първи път видях горното отделение отворено и... празно.

Както и да е, този блок е стар, от тухла е, на 5 етажа (най-високият в квартала, всички други са по 4 етажа) приютява десет семейства - по две на площадка в двустайни апартаменти с две тераси, с изключение на апартамента под нас, който е разделен на две - едностаен и една стая за портиера/чистача на блока със собствена баня, точно под гардероба от горната снимка...

Е в тая баня и най-вече в отходната й тръба лежеше надеждата за лесната трансформация на гардероба в баня...

Но всуе...

Блокът може да е малък... но хората в него са горди (тези които останаха живи от детсвото ми) останалите не ги познавам.

За жалост бившата чистачка на входа, откупила стаята на чистача и за още по-голяма жалост, не иска да и продупчим една дискретна дупка между стената и тавана й и да се свържем с нейната тръба за отпадни води...

Да и сера на главата < в интерес на истината, технически погледнато ще го правя :)

Баща ми с неговите ограничени реторски умения не успял да я убеди, затова днес и поговорих:

Обясних и че ако не продупчим една малка дупка в тавана и за 1 час, ще трябва да къртим около 6 метра в пода на горния апартамент, при това под наклон, за да може да се отича водата и че сме заети хора и ще дупчим след работа, както и събота и неделя, най-вероятно точно когато тя си почива, освен това не сме много добри къртачи и най-вероятно без да искаме пак в крайна сметка ще и продупчим тавана или ако не успеем то със сигурност тежкият и полилей ще падне, като е твърде въжмоно тя да е под него и по този начин да срещне позабавилата си смърт (откакто почина баба, много се ядосах на останалите баби в блока)

Обясних и че освен къртенето, ще и осигуря допълнителен комфорт с поставянето на гранитогрес на пода и че съм любител на играта: "тука има тука нема" с метално топче върху висока, но малка маса, в следствие на което топчето пада доста от високо... но в нейна чест и в чест на дупката, която евентуално ще пробием в тавана й може да сложа паркет и да забравя за топчето и започна да играя сварка.

Предложих й и символична сума > произведението от площа на дупката разделено на 10, но тя пак не се съгласи...

Та от днес започва къртене и зидане, както и търсене на 145 сантиметрова вана, защото си трябва комфорт в банята, както и прозорец... вярно прозорецът ще гледа към стълбището, но баня през прозорец... сери у нея < не че няма и да сера там де ;) Та това в най-общи линии са етажните собствености и реалности от ежедневието ми...

Вижте всичко казано от блогърите по темата в групата на favit:

Блогърите (не) са простаци