И като каза, рече...

Днес както отивахме с един колега до близкия магазин, видяхме на охраняемият паркинг в завод Електроника полицейски автомобил. Така беше спряла полицейската Нива, че беше блокирала моя автомобил и още 2 на мой колеги. Казахме си тука става нещо, давай да се омитаме бързо. Обаче като минах покрай Нивата и видях металическите стелки, не се сдържах да и и щракнах една снимка с телефона. Точно доката снимах полицейскта лада, от входа на завода излезнаха и двамата полицаи. Загазихме го си помислих, особено след като ни привикаха. Показаха ни лична карта, която се оказа на наш колега.

А, той е загазил значи, ами ако е загазил не е на работа другари полицай.

Те ни попитаха къде е, познаваме ли го, на работа ли е:

Не, не е на работа, колега ни е, но работим на смени и сега не е на работа.

- Как да не е на работа бе момчета, преди малко го спряхме за проверка и личната му карта изпадна на земята, дойдохме да му я дадем, понеже ни каза, че работи тук, ако се занимава с нова, ще мине време, глоби, разправии...

О значи, не е загазил...

- А май току що е дошъл, имате право, просто седи по в страни, да ще му я предадем господин полицай няма проблем.

Още не мога да повярвам на случилото се. Хвала на такива служители на реда. Да се вдигнат от поста и да дойдат до завода да издирват човек, само за да му спестят разправии и време.

Такива хора действително оправдават мотото: To protect and serve.

Ладата с металическите стелки: