И като каза, рече...

С риск да бъда обвинен в атеизъм бих искал да споделя с Вас малко разсъждения около личността и Възкресението Христово.

Като цяло всички данни които имаме за Христос идват от четирите евангелия, които са ни оставили неговите ученици - Матей, Лука, Йоан и Павел. От тях единствено първият е бил грамотен, бил е лекар, останалите като повечето последователи и ученици на Исус са били прости хора от народа - мало или напълно неграмотни (рибари, дърводелци).

Евангелията пък са били многократно редактирани и много неща са били добявани към тях, последните големи редакции близо 200 години след написването им.
И в четирите евангелия се разглежда почти един и същи период от живота на Христос, като във всичките липсват данни от 14-та до 31-та му годишнина. На много места евангелистите си противоречат, като например в самото описание на кръстовата смърт, един казва че е умрял за 6 часа, друг за 9, за 4...

Описанието за живота и смъртта на Христос прилича малко на описание на футболен мач от зрители от различни места по трибуните, едно и също събитие пречупено през личната призма на разказващия. Вътрешните противоречия и неясноти в евангелията и в Библията като цяло са и извор на много разночетения и тълкувания, а ранната история на християнството е раздирана от ереси, гонения и убийства в името на правата вяра. Стига се дотам, че в католическия свят единствено свещенниците четат откъси от Библията на миряните и им ги тълкуват, за да не кривнат от правия път и установената догма. У нас всеки сам може да се чете Библията, но може ли да я разбере?

Сериозно, някой прочел ли е цялата Библия? Обикновенно като всяка книга я почваме от началото, от петокнижието - Сътворение, Битие, Изход, Левит, Числа... или старият завет където срещаме и "око за око, зъб за зъб", което в Новия Завет се пренаписва в "обърни и другата буза" - пропаганда на обич и смирение.

Именно смирение е трябвало на римските управници, за да държат популацията на империята послушна. Когато един велик римски управник си отива, астрономите твърдят че ярка звезда се показва в небосклонна в деня на смъртта му и дълго време свети и денем и нощем. Същият мотив като при раждането на Исус, ярка звезда маркира не само яслата, но и нова ера в хорските възприятия и световния ред. Римската империя отчаяно има нужда от обединяващ култ, за да може пъзелът от различни религии да бъде добре слепен, а цялостта на империята опазена. Монотейтството е логичното надграждане в религиозните вярвания на хората, всички религии с повече от едно божество днес се смятат за допотопни, туземски. Разбира се реално погледнато почитанието на много божества и приписването на различни функции от природния или човешки цикъл на по висши сили не изчезва. Така днес имаме св. Георги покровител на войните и земеделието, св. Николай, на моряците и тн.

Имаме нужда от Възкресението, дотолкова доколкото имаме нужда и от описанието как Исус нахранва множеството, чрез необяснимото умножение на наличнита риба и хляб - човек има нужда от чудо, за да повярва. Ако Христос просто проповядваше обич между хората без да правеше чудеса никой нямаше да го последва, включително и учениците му, които не са от най-фанатичните:

"Докато пропее петела, Петре, три пъти ще се отречеш от мене"

И Петър го прави.

Но нека се върнем на мотива за възкресението. Дори собствените последователи на Исус трудно възприемат факта, че човек може да умре и да възкръсне, затова и Тома вкарва пръста си в дупката от копието в тялото на Исус. Да провери...

Самият Исус умира светкавично бързо на кръста. Ако приемем, че се качва на Голгота на обяд, привечер вече е свален от разпятието, докато другите двама разпнати с него все още са живи... По принцип смъртта чрез разпване на кръст не настъпва от загуба на кръв от пироните в дланните или краката, ами от задушаване.. Лишено от опорота на краката си, тялото се смъква все по-надолу притискайки гръдния кош и човек се задушава, за да се ускори процедурата римляните чупели краката на разпнатите, Исус бива смъкнат от кръста с непокътнати крака (освен пироните)

В евангелията имам и описание на билките, които са били внесени от последователите на Исус в пещерата, където е откарано тялото... алое. Алоето не е билка за балсамиране, а билка за лечение на рани и възстановяване на кожата.

След като се появява пред учениците си Исус казва:

"Ще се върна" без да уточнява кога точно, утре, след месец, след година, след 100 години.

Оттук и Йоан удобно развива концепцията за страшния съд и второто слизане на Исус на земята, където всички ние ще бъдем съдени, като Исус ще стой встрани на създателя, затова и трябва да опазим телата си цели за този момент и трупоизгарянето се забранява и се ползва само от инквизицията срещу еретиците и враговете на правата вяра.

Чудя се защо и останалите ученици на Христос не са оставили данни за живота му (или ако са, защо не са включени в Библията, трябват ли ни четири еднавки евангелия свъщност?) Спекулира се и с прочутото Евангелие от Юда, което е вдъхновение за много писатели и режисьори. Казандзакис рисува един силен Юда, учител на Христос, който го предава само защото Исус не е готов сам да извърви пътя си, заради тези си идеи Казандзакис бива отлъчен от църквата... защото се е осмелил да изкаже мнение по едно табу, което приемаме за даденост защото на всички е по-удобно, особено на църквата майка.