И като каза, рече...

Мой близък приятел е болен от рак. Вчера пристигна книгата, която ми поръча "The Cancer Cure that Worked" Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор посветен на гледането и виждането и проблемите произтичащи от всяко едно наблюдение като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам, (от който самия Пастьор открито краде много от догмите си), завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не както доказва след години една от ученичките на самия Пастьор - Бешам е бил прав в твърденията си че:

а) бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни) така и rombs. Могат и да растат или да се смаляват до границата на филтрация, под която вече се третират като вируси.

От а) следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: Бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестния процес.

Аналогично, ако средата в която са пападнали бактериите се промени към такава, която не благоприятства тяхното развитие, то те могат да бъдат отслабени, контролирани и напълно унищожени. Това е коренът на Алкалната Теория, в която болести се лекуват като се обръща pH на кръвта и урината от киселинно в алкално. Доказано е че повечето бактерии и вируси, подобно на гъбичките виреят най-добре в киселинна среда и не понасят алкалната.

За поддържане на алкална или близка до алкалната среда (нека я наречем нискокиселинна) е достатъчно да спрете приема на кафе и захар, да пиете повече вода и да ядете възможно повече сурови зеленчуци, ядки и плодове. Лимонът, противно на очакванията е много силен алкален агент, поради сложно взаимодействие на сока му със сока в стомаха ни.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Royal Raymond Rife, човек, който както Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата се намира на един по-важен кръстопът, този между микробиологията и финната механика и оптика.

Райф успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това със 100% успех.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. Книгата "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Barry Lynes, проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.