И като каза, рече...

Ще споделя с Вас най-невероятната история, която ми се е случвала с участието на катаджии.

Вчера се опитвам да се кача на Цариградско от Ситняково, и точно на края на детелината както си перкам на четвърта и поднасям колкото мога, щото както казва един приятел - кола и жена не въртят ли задница не ми ги хвали, гледам пред мен изневиделица, трима полицаи спряли един човечец, вратите на колата широко отворени, а катаджиите се суетят около нея като мухи на мед.

Единият от тях, чувайки шума дето се носи от гумите и двигателя ми, решава да ме спре, вади палката от джоба и тръгва да извършва познатото от всички ни движение, в което инструмента, с които куката си вади хляба, образува 90 градуса с тялото му.

Аз започвам да спирам, отдалеч, щото и без това не мога да мина през отворените врати на колата пред мен, катаджията ни позагледа, аз и момичето до мен си бяхме с колани, не говорех по телефона, фаровете включени, скоростта вече нормална и полицая, не знам дали се хипнотизира или се разколеба, но прибра палката и започна жестономически да ми се кара едва ли не, че съм тръгнал да му се подчинявам на сигнала и дори да се опитвам да спирам.

Но можах да повярвам, полицаи да е извършил половината от движението, чрез което ще се опита да си изкара парички за баничка и боза и да се разколебае, нечувано.