И като каза, рече...

Днес с Филип и Андрea участвахме с спортното бягане до Черни Връх организирано по повод 113 годишнината от основаването от Алеко Константинов на организирано туристическо движение в България и те, пионерите така започнали, качили се до Черни Връх преди 113 години и положили основите на туристическите дружества в родината.

Стартът бе даден пред билетния център на НДК, ние като типични пишман туристи бяхме с дънкови панталони, колани, обувки до глезена, портфейли, телефони, килограми излишен товар.

Срещу нас загряваха бивши маратонци, ски треньори, хора планинари с къси шортички и потничета, маратонки...

Ясно викам си аз... пот ще се лей...

С Филип тренирахме, ходихме няколко пъти в Борисовата да тичаме - тичане до "Лодки" и биропиене там :) Нема що претренирахме ;)

На старта профитата тръгнаха като бегач от Ямайка 1500 метра в бърз тръс и с песен на уста :)

Гоних ги някъде то края на южния парк, после позаболя онова в дясно дето като те боли и немаш много силици. Как да е казах си ай бай Марфи, стига с тия компове, стягай си блогърския си задник, стискай зъби и се катери...

Катерим се аз, ама много препятствия по пътя, вкусни малини, бяйкъри дето се спускаха като отприщена планинска пряспа.

С много зор издрапах до върха де, за три часа от 09 до 12 точно, през мъглите на голи връх и студа на високата височина.. Само с едно падане, в един къпинак се оплетох и се изтърсих като чувал картофи, бързо се окопитих де.

Наградиха ме с медалче:

После ядох най-вкусната леща чорба на света, в интерес на истината бях толкова гладен, че докато чаках на опашката си взех да си гриза само хляб...

За пореден път обаче подцених планината и бях само с една лека блузка, а Филип само по тениска. Блузката мокра и потна ми държеше хипер хладно и съжалих, че нямам повече дрешки, ако някой продаваше в планината дрехи, щеше да направи пачка...

С Филип си разменяхме дрешката до хижа Алеко, където пак ядох :) Тоя чист въздух направо ме огладнява през 20 мин, е сега пак съм гладен.

Прибирането беше тегаво и скъпо. Лелките от лифтовете искаха куп документи, за да ми дадат студентски билет и си платих като за работещ, чувствам се ощетен :(

Стоплихме се чак в нагрятия от слънцето рейс, за първи път жегата в София ни се стори блага.

Отправям покана към всички четящи блога да се присъединят ако не към следващото ни изкачване, то поне към тичането и бирите в Борисовата.

Който иска да ме зарадва с подарък за РД-то ми да знае, че искам титаниеви щеки за планина, за да мога да драпам 4х4.

В ядрото на всеки един windows XP, предварително сякаш е зададен определен период от време, в които да се счупи "beyond possible repair" (извън всякаква надежда за поправка). Дойде този момент и за лаптопа на една приятелка и в момента го преинсталирам, стигнах до момента за въвеждане на ключ за активация и след 3-4 неуспешни опита в гугле, най-накрая получих задоволителен резултат при търсена на: windows xp serial keys, на шесто място излиза публикация в digg.com:

Digg - Windows XP Pro Serial Number!DIGG IT UP FOR THE HECK OF IT! DDQXW-THQ8M-79V6K-2YFGH-R739Q.
digg.com/microsoft/Windows_XP_Pro_Serial_Number - 28k -

Не можех да повярвам на очите си! Някой човек беше качил в социалната мрежа ключ за активация на Уиндоус! Този ключ трябваше да се провери на всяка цена, хоп троп, написах и го сработи! Сега дори пиша поста от преинсталирания комп! Как да не обичаш социалните мрежи, благодарих на пича разбира се и добавих 112-ия диг за ключа :)

Преди няма и седмица малко нашега пуснах пост, за жилището на мечтите ми където да бъда честен, без особена надежда съм отправил скромен призив за финансова помощ към читалите на блога си, не го приемам като просия, нито възлагам надежди да събера 50 000 евро по този начин, оставих банковата си информация по-скоро за експеримент.

Експериментът тръгна чудесно, едва няколко минути след поста, получих следното известие от ПейПал:

You've Got New Funds!

This email confirms that you have received a payment for $5.00 USD from Georgi Ka??ov (a??o@abv.bg)

Фамилията и и-мейла са скрити за запазване на конфиденциалност.

Публикацията ми обаче породи гнева на един господин с профил в Свежо.нет, които октрито започна да ме нарича просяк и да ми прави черен ПиАр.

Досега, колкото пъти в дадено начинание съм имал агент които ми прави "черен" ПиАр, толкова пъти начинанието е потръгвало страхотно, ако мога да цитирам и едно от гурутата ми в интернет бранша - Лъчезар Ангелов:

Няма по-хубав ПиаР от "черния" - при това е безплатен!

Потвърждение на думите му е съвместната ни инициатива против анонимността в интернет, тя нямаше да е и наполовина толкова популярна, без купчината статии против нея които всъщност работеха в наш интерес, без да си мръднем пръста дори.

Така се случи и днес след като приятели поискаха потвърждение на нападките на въпросния господин.

Ситуацията е много забавна и Метафраси дори ми предложи да си направя тениска увековечаваща полемиката :)

Метафраси в крайна сметка загуби "облога" с въпросния индивид и всъщност повдигнатия от него въпрос я мотиивира за превода по сметката за кемпъра на стойност 20 лева :)

Верижната реакция не спира дотук, Боби на свой ред спази обещанието си и сметката ми бе захранена с 20 евро, според условиятa на облога и силата на изреченото от нея:
Е както се очаква, разпалвам конфликта :)

С тази публикация не искам да изразя благодарност единствено към г-н Мънков, който с действията и нападките си единствено ме мотивира и ме кара да се смея, но той ми прави и чудесна услуга, популяризирайки мечтата ми.

Благодаря искрено на всички, които откликнаха на призива ми - Благодаря Георги, Благодаря Мария, Благодаря Боби, като паркирам кемпера на Витоша планина ще пием до зори в лукс, обещавам! Наздраве!