И като каза, рече...

В Глава Първа забравих да спомена за последните ни покупки от българска земя: освен бензин, настоях да се снабдим с касетка с последните чалга хитове, защото все още не бяхме готови да се изправим пред румънското радио. Друга важна покупка беше една чаша на дукати, която в последствие ще се окаже единствената ни посуда, в коята на смени пием кафе, но за това друг път.

Докато аз карах, най-често се слушаше следната песен:

Емануела - "Да си плащал"



С голяма радост разбрах след прибирането си, че Емануела се е снимала за FHM, прилагам материал:

Но нека се върнем към покоряването на румънската държава от пернишкото ни Саксо :)

Някъде след едночасовото ни лутане в Букурещ съзряхме МакДоналдс. На МакДоналдс в чужбина гледам като на спасителен остров. Знаеш, че храната не е кой знае какво, но си и свикнал и няма да се изненадаш неприятно. Плюс това всичките ми опити да прочета нещо на румънски завършваха в езикосплитане и бурен смях от спътниците ми пък и единственото румънско ядене дето знам е мамалига (качамак), но не ми се ядеше точно сега, така че отиваме в Макданолдс.

Разбира се на входа на ресторанта, дадохме път на един румънец, които традиционно по румънски сметна, че знаците са само за чужденците и излизаше през входа, но вече бяхме свикнали на това поведение...

МакДоналдс в Румъния е сигурен пристан за чужденеца, плаща се с кредитна карта и има безжичен интернет. Какво повече може да очаквате, освен служители полиглоти ? Щом дочуха английска реч от сладката уста на Боби трима младежи и една девойка се наредиха да ни обслужват. Почувствах се като в харем :) После се оказа, че младежите освен английски владеят и руски и имат знания в още няколко езика... направо кеф. Напапкахме се и задоволихме още една телесна нужда. В Румъния хостесите в МакДоналдс ти отсервират подноса и доста странно ни гледаха като си почистихме сами, просто явно рядко срещат такава учтивост, размехихме си по една усмивка и продължихме пътя си през румънските поля.

Лошото на полето, е че много духа, а когато много духа напречно на празен ТИР с ремарке е доста опасно. Първо гледайки как ремаркето се поклаща и усуква ту на ляво ту на дясно си мислех, че е оптична измама. Обаче после Боби и Алексис потвърдиха, че не е илюзия и ме обзе доста страх. Не само, че пътят е пълен с дачии камикадзета ами и сега и ремаркето на тира пред нас е готово да се преообърне - ужас! Изпреварих го оставяйки поне 2 метра разстояние между нас и продължихме да цепим вятъра.

Румънците за разлика от гърците присветват с фарове ако има полицейска опасност напред и това доста улеснява шофирането, първоначално си мислехме, че нщо с колата не е наред, защото присветват дори на пет километра от куките, но после свикнахме да не се оглеждаме дали сме още с четири гуми и дали фаровете още светят.

Тъй като влезнахме доста късно на румънска почва, не успяхме да обменим леи и така бяхме принудени да избираме само заведения и бензиностанции където може се плаща и с кредитна карта. Спряхме в едно крайпътно заведение, отговарящо на горните изисквания и аз и Боби се заехме да поръчваме кафе и нормална минерална вода чрез редица от сложни жестове и гримаси, придружени от Не, Да, Охии (не на гръцки) ръкомахания, сочения с пръсти и редица други подобни изморителни речеви дейности.

В това време Алекси отиде то тоалетна, върна се посърнал след 20 минути неуспешна борба с касиерката на кенефа, която не искала да приема евромонети и държала на лей. Слава Богу жената от бара ни разбра и ни даде някакви картончета, които ни позволяваха да пишкаме без пари, щом сме клиенти на заведението. Изпишкахме се пийнахме кафенце и продължихме.

Трябваше да излезна с колата на задна, но да Ви кажа ме беше страх, затова с редица сложни маневри застанах успоредно на пътя и се включих с дискретна маневра, а не както би постъпил румънеца с отпускане на колата на задна по наклона и включване без мигач в насрещното.

Някъде по средата на пътя между Букурещ и Яш, Алекси със сложното си ГПС устройство успя да хване поне три сателита, за да ни позиционира на пътя и да слушаме гласа на една англичанка "След 500 метра на кръговото у лево". Същия този ГПС не можа да намери три сателита в Букурещ и затова и се загубихме, но сега за оправдание откри цели 13. Бяхме позиционирани тотално. След като вече бяхме поуспокоени, че може и да не се загубим втори път решихме да хапнем в ОМВ и там станахме свидетели на част от кодекса на румънците за влизане и маневриране в бензиностанция.

Ако си голям камион то е по-добре да влезеш през изхода и да препречиш пътя на останалите коли към него. Също така, после ти е позволено да излезеш през входа, като за предпочитане е да направиш и обратен завой в същото време. Мигач не се пуска, защото само натоварва акумулатора излишно. Видяхме тази гледка докато похапвахме сандвичи, и благодаряхме на ОМВ, че го има както и апарата му за четене на карти. В същото време преговаряхме и новите чисто румънски думи които научихме: (Салам, Шунка, Багета)

Перцата на чистачките на Саксото не бяха първа младост и само зацапваха предното стъкло, така че се наложи да спрем още веднъж за малко автокозметика.

Понечихме да пикаем отново, но румънците се оказаха непоклатими - не плаща не пикае. Ну бан ну пиш. Няма по-коравосърдечна нация, трябвало да си купим нещо или да му платим там 20-30 леи за едно пикаене. Ние не притежаваме дори една лея, тоя иска 20. Айде ще пазаруваме, обаче не приема кредитни карти и не ни иска еврото. Аз си му говоря:

Ще ти сера пред магазина бе селянин, аре зимай тука 20 цента и ме остави да се изпикая - той ми се усмихва. Мрънка нещо на румънски, аз си продължавам. Ще ти пикая в кофата за боклук бе мамалига мен (мамалига е тяхното национално ястие - качамак демек). Заканите не дадоха ефект, да ти пикам на бензиностанцията казахме всички в тон и се ометохме...

четете в продължението за Другата Румъния - Яш.

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт :)
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара - сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на "Дунав Мост":

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова - асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Нищо не се променя в пейзажа - мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата приютяваща румънските граничари. Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села - тесен, осеян с дупки и без маркировка, първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка, ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:


След няколко километра преди влизането в Гюргю ни очаква поредното кръгово движение, всяко едно кръстовище в Румъния, особено ако теренът позволява по дефиниция ще е кръгове движение, въртенето в кръг и правенето на обратен завой по натоварен булевард сигурно са основни части от румънския шофьорски изпит като обратният завой, мисля че е издигнат до национален спорт. Кръговите движения пък са толкова често срещани и на такива абсурдни места, че мисля че първо строят тях, а после ги свързват с път, нещо като съедини точките :)

Първите впечатления от румънските водачи не са много положителни, карат Дачиите си в лявото платно макар и с 50 километра в час, други пък ги изпреварват отдясно без да им мигне окото. Еми като сме в Румъния да правим като румънците, след 60 километра кръгови движения по магистралата им за Букурещ и изпреварвания на Дачии от всички възможни страни, започваме да влизаме в малкия Париж.

Напразно търсим табели за Плоещ (Ploesti) или за околовръстния им път, не съм сигурен, но околовръстен път в Букурещ май няма, жалко, можеха да си го направят като едно огромно кръгово движение и да се въртят там до полуда.

В Букурещ си имат трамваи, много прилични на нашите и шофьори които се качват на релсите им макар и малко издигнати от останалата част от пътя, като след като покарат малко там им писва и решават да направят един обратен завой или да завият в някоя пряка за предпочитане наляво и разбира се без мигач, ако се завива на дясно мигача се пуска чак когато предницата на колата е навлязла в пряката и маневрата е почти извършена.

В началото си мислехме, че просто в предградията карат малко по-агресивно - ала пернишки, хранехме надежда, че към центъра нещата се оправят. Уви не, паркиращи коли започват да се включват директно в движението без да чакат, други слизат от релсите пак без мигач, а пък трети се качват дори на все още строящи се релси, за да завият нанякъде.

Стигаме до заключението, че дачиите са направени от специален материал и имат аура, която ги пази от катастрофи, ние обаче сме със Саксо, а аз съм се стресирал максимално, вадя си от багажа една кърпа и започвам да бърша капките пот дето се стичат от челото ми, хващам волана с две ръце и приближавам седалката максимално до предното стъкло, нечовешка концетрация се изисква да предвидиш всички възможни изненади които те очакват по пътя от страна на румънците.

Ако гаджето ви мрънка, че карате опасно, заведете я в Букурещ, заведете и полицаят дето Ви глоби за неправилно престрояване, ще Ви върне книжката, пък може и някой лев да изкара от румънците.

И тримата непрестанно се учудваме на нови невиждани от нас до днес маневри и дързости на румънските шофьори, вече от 30 мин. сме се загубили в Букурещ и все не намираме табелата за Плоещ. Вече отчаяни съзираме спасението - полицаи. Боряна слиза от колата, пооправя си полата и ги запитва за пътя. Оказва се че полицаите в Румъния са полиглоти, нашите знаеха руски, английски, немски, френски... Ако закъсате за нещо в Румъния, спрете полицай, той ще Ви помогне. Упъти ни чичко полицай и след още 5-6 кръгови вече бяхме на пътя за Плоещ, където пък имаше нечовешко задръстване, защото явно аурата на някоя Дачия не беше издържала и беше ударила една друга Дачия точно пред нея, след като се измъкнахме от задръстването продължихме към Бузъ, Бъзау, Базау (все още не знам как точно се казва този град, пишат го: (Buzau), премеждията ни натам са една друга история...

Най-накрая от ШЕЛ излезнаха със смислена промоция. До сега всичките им награди и томболи бяха обвързани с покупката на специално гориво, обикновенно най-скъпото им - V-power серията и пълен резервоар или поне 25 литра гориво.

Сега обаче, томболата и наградите са ориентирани повече към мотоциклетистите и тъй като моторите и скутерите нямат 25 литрови резервоари, за да поберат горивото може да напълниш резервоара на двуколесното и пак да участваш.

До сега никога не съм се връзвал на тия игри, точно по тази причина, резервоара на малкия ми скутер побира 4 литра, а на големия 8, какво да ида до ШЕЛ с тубата за колата и да сипя там още 21 литра ли ? Дори така не става, щото тя е само 20 :)

Ето и самите условия на промоцията:

Заредете сега в Shell минимум 25 литра* гориво в рамкитe на едно посещение и имате възможност:

- да закупите 1 чаша DUCATICORSE само за 1.99 лв.
- да попълните промоционалния талон и да участвате всяка седмица в
томбола за посещение на Moto GP във Валенсия.

* или пълен резервоар, ако клиентът е с мотоциклет.

Промоцията продължава до 31.08. 2008 г. или до изчерпване на количествата промоционални чаши и важи за всички горива Shell.

Много искам да ходя на Moto GP и да гледам Доктора, просто ще е уникално преживяване, а пък ако се метна и до Валенсия с мотора вече ще е ме пишат по вестниците ;)