И като каза, рече...

Днес в аулата на СУ "Св. Климент Охридски" без много шум и под комфортно медийно затъмнение се проведе семинар, който имаше за цел да насърчи предприемаческия дух у младите българи, да ги стимулира да стартират свой бизнес и да ги срещне с успели хора, които дори са готови да им дадат пари, за да реализират идеите си... стига да ги имат и да знаят за събитието...

Популяризирането на събитието в свят на псевдо-дигитални и лениви медии се оказа мъчна работа..., затова и посещаемостта беше като на състезание на колодрума - присъстваха само главните действащи лица, най-близките им приятели и роднини и шепа журналисти.

Тук отварям скоба и отдавам заслуженото на единствената електронна медия, която отрази подобаващо събитието - TechNews.bg с две статии:

Бизнес ангелите: абсурд е да крадем идеи и
Иде поредица семинари за стартиращи бизнеси, част от която ще цитирам:

"Поредица от семинари за новостартиращи предприятия, т. нар. “startup” фирми, могат да очакват всички млади хора, имащи идеи за нови решения и търсещи ноу-хау и подкрепа за старта си. Началото на поредицата бе дадено тази сутрин с откриването на конференцията “Как еволюират идеите” в Софийския университет."

Ето и отзвука (по скоро анонса) от останалите източници, които прерових, а прерових страшно много!

Friday, October 23 - Sofia: Sofia-based New Europe Venture Equity (NEVEQ), the Bulgarian Business Angels Network, digital media technologies developer Digital Spaces Living Labs and Microsoft hold a joint seminar The Way of the Idea.

публикувано на Oct 23, 2009 10:08 (събитието започва в 10:00) в seenews.com (оригиналната пунктоация е запазена)

На 95% съм сигурен че focus-news.net са публикували дословно съобщението, което им изпратих, зачитам:

В аулата на СУ. „Св. Климент Охридски” т 10.00ч. ще се проведе семинар на тема: "Пътят на идеята", организиран от рисковия инвестиционен фонд NEVEQ, българските живи лаборатории - Digital Spaces Living Labs, Българската мрежа на бизнес ангелите и Microsoft.

Същия текст е препечатан и в news.bg


Нито ред повече, нито преди нито след събитието, а уж Интернет е бърза медия и новините се отразяват още докато се случват...

Парадоксалното е, че дори и любимият ми електронен вестник - Дневник, като част от Икономедиа и партньор на организаторите от живите лаборатории също запази мълчание.

А после се чудим защо в България няма подходяща екосистема за стартиране на собствен бизнес и хубавите идеи и мозъци се оттичат на запад с голямата тръба...

Не се чудим само на това разбира се, чудим се има ли журналистика или само парични интереси и от къде широката общественост да научава за всичко което се случва, а не само за подбраните от редактора "подходящи" новини?




Цялата система ще трябва да се промени!

Ура! Rammstein идват... в Белград на 20 март! Но какво са 400+ км. за истинските фенове! Белград, Rammstein идваме Ich Will!

Поздрав с невероятното концертно изпълнение на Μoskau в... Москва:



Подобна е мелодията и на най-новия, скандален сингъл на Rammstein - Pussy

Белград, Rammstein дръжте се!

Съботата и неделята, които отминаха бяха изпълнени с много положителни колоездачни емоции.

Ще ги опиша в няколко отделни поста, започвайки от петък - денят на пристигането ми в Атина в проливен дъжд и на моменти град, който се надявах да отмине до Събота, когато ме очакваше дестинация от 250 километра до историческата и славна Спарта.

След скучно дундуркане с влака и кратка разходка в дъжда Добрин ме прибра от спирката на метрото, настаних се в дома му и започнах да приготвям колелото, което ми повери и с което предстоеше да извърша прехода.

Аз карах виненото колело от снимката - Klein, а Добрин черно-синия Trek.

Klein-ът се оказа много леко и пъргаво колело и след като си настроих седалката и повъртях малко на тренажора, а дъждът спря и улиците поизсъхнаха, реших да се поразходя из "квартала" - трябваше да свикна с колелото, все пак 250 км. не са шега работа.

Контрастът на топлата Атина, в която карах с къс клин и тениска и студената София, която напуснах с яке сякаш ми даде криле и съвсем бързо напуснах квартала на Добрин, от едно малко възвишение съзрях олимпийския комплекс и реших, че е задължително да се покара там.

След няколко обиколки на олимпийските съоръжения, надвисналите над Атина облаци започнаха да се оттеглят и тогава съзрях Ликавитос - най-високата точка в централна Атина. Поех по булевард Кифисяс, покрай Филотей където някога живях два месеца и след няма и 10 (20 за колите според информационните табла по булеварда) минути силно педалиране вече бях в подножието на хълма.

През цялото време карах точно по средата на осевата линия на първата пътна лента. Колите, дори в задръстване се подреждаха като домино, една зад друга, без хитрувания и преминавания от една лента в друга, за първи път се радвах на колоездене в града - нито един клаксон, нито една псувня, нито един фас през прозореца...

Качих Ликавитос на един дъх и реших вече да се прибирам, започнах да се губя още на слизане от хълма - тази уличка еднопосочна, другата затворена...

Успях да намеря Кифисяс и да се върна по него до Олимпийския комплекс, после някак си стигнах и до входната точка на квартала на Добрин, но там се загубих за втори път.

За щастие в периптерото* винаги знаят всичко - упътиха ме - ляв на Булевард Свобода (Ειρήνης) после десен по Демокрация, завой по Българоубиец (Βουλγαροκτόνος**) и си там...

Получи се приятна 35 километрова загрявка преди голямото каране Атина - Спарта на следващия ден:

* - периптеро - будка за вестници, сладки, вода и всичко което може да си представите
** - във всеки град и селце има по една улица, която носи името Българоубиец.