И като каза, рече...

От известно време Мартинчо наобикаля гръцките блогове и не точно се радваше, по-скоро не се натъжаваше като гледаше гръцките блогъри масово с Page Rank 4 и надолу.

При положение че И като каза, рече... е горд притежател на Page Rank 4 от Google, на Мартинчо му беше комфортно.

Отскоро обаче, Мартинчо започна да навестява с известен изследователски интерес да го кажа и българските блогове и си записа, че масово българските блогъри се радват на една среда под знака на числото 5 - а именно Google Page Rank с тежест от 5.

Разбира се, Бого Шопов, Мартин Димитров, Георги Ангелов и Тодор Христов са шампионите със завидния Page Rank 6.

A пък Николай Бачийски е шампион на шампионите с Page Rank 7!

Мартинчо не е алчен, но в момента е леко натъжен и се обръща за помощ към редовните си посетители с молба да му подарят по един линк, за да достигне до мечтания Page Rank 5, той ще им се отплати на тази страница: Приятели.

Подарете ми връзка и малките неща ме карат да се усмихвам :)

----
Благодарности на:

Първи на молбата ми откликна Павел, като ми постави линкове в блог мрежата му:

Funny.bg
Motoblog.bg и Autoblog.bg

Втори ми подаде ръка:

Тихомир Тодоров

Трети се отзова:

Тодор Христов, който Ви кани да се включите в: БГ Линк 2008.

Сърдечно благодаря!

Световната икономическа криза в крайна сметка може да се отрази благоприятно върху преките инвестиции в София.

Наскоро ръководителите на изследователските центрове към едни от най-големите световни производители на амортисьори, шарнири, тампони, стабилизаращи щанги и други елементи по авто окачването заявиха, че ще затворят скъпите си учебни полигони в Германия и САЩ, и ще използват напълно безплатно софийските улици, за да тестват новата си продукция.

Вурст Бирен от "Билщайн" заяви, че е очарован от огромните мащаби на софийския изследователски полигон, добави и:

- Това е една огромна крачка за оздравяване на компанията и намаляването на разходите, работниците ни вече няма нужда да пътуват до работното място, просто трябва да излезнат от входа и моментално откриват подходящите условия дори за най-екстремните тестове, дупките и неравните павета по софийските улици са много по-трайни, с по-голяма честота и най-вече с разнообразни форми и размери, нещо което в Германия постигахме след хиляди часове инженерен труд и милиони инвестиции, в София всичко това е безплатно, а работниците ни са щастливи, защото не губят време за придвижване до работното си място, тестът и работният им ден започват директно от паркинга пред кооперацията им.

Други компании, които са специализирани в системите за обезопасяване и обездвижване на чупливи и опасни товари също са в процес на затваряне на изследователските си центрове и преместването на тестовия персонал в София.

- Фридж Статик - говорител за компанията отговорна за превоза на банките с нитроглицерин в САЩ радостен заяви:

- В САЩ плащахме над 10 000 долара за полигон, който едвам натоварваше обезопасителните ни системи, в България, още от границата коланите се скъсаха, а епруветките се забиха в тавана, шофьорите ни са във възторг, изследователите също, казват че ако успеят да обезопасят товара за българските улици, дори и Марс няма да ги уплаши, благодарение на липсата на усилия и желание за подобрение на пътната инфраструктура от българска страна, компанията ни може да спечели конкурсът за доставки към НАСА!

Очаква се компании производителки на антифриз и авторадиатори да последват примера на Билщайн:

- Хорст Фук от представителството на антифризите Фукс заяви, че тестовия персонал на компанията страдал най-вече от еднообразното ежедневие в тестовото хале, в София целият център е до такава степен непроходим, а изпаренията от старите возила, които вече нямаме в Германия, толкова по-токсични и горещи, че създават много по-екстремни условия, за да можем да тестваме още по-ефикасно продуктите си.

Славни времена ни докара управлението на мъдрия Бат Бойко!

Продължавам разказа си за приключенията ми в Гърция, последния път го докарах до пристигането ни в Солун, поради подчертано планинския си релеф в Гърция железниците не са много развити и заради изчакванията на влаковете по гарите изпуснахме влака за България и трябваше да чакаме следващия, чак след 10 часа...

Нищо, ще се разходим из Солун, и без това има толкова български туристи събота и неделя в него, че се чувстваш като във Варна или Бургас, само дето е по-чисто.

Часовникът си работи, дори и стрелката за секундите се движи като луда над цветята.

Съвсем различно е да се разхождаш из Солун рано сутрин, няма туристи (автобусите от България идват около обяд) няма ги негрите продаващи дискове и чанти, спокойно е, красиво е.

В парка, където легнах на една пейка, а се завих с друга имаше едно много странно дърво, плодовете му бяха като бомбички, почти целия парк беше осеян в такива бомбички: