И като каза, рече...

В протестите против цените на тока има нещо изначално грешно. Протестите са насочени срещу електроразпределителните дружества, а не срещу държавата, НЕК и ДКЕВР.

Моите сметки за ток са коректни имам си дневна и нощна тарифа и сумите са в рамките на нормалното.

Моят проблем е че не искам да плащам за следните две неща:

а) Добавка за зелена енергия - не ме разбирайте погрешно, про "еко" и "био" съм обаче фотоволтаиците и ветрогенераторите НЕ произвеждат зелена енергия. В аграрна страна като нашата трябва да се сее и жъне, а не да се погубва земята със соларни панели. Нека граждани или заводи поставят соларни панели по къщите си, нека си ползват безплатен ток, а излишъка да продават - НО на същата цена, каквото струва и другия ток. В момента с тази добавка се финансират съмнителни соларни паркове, които не създават работни места, не допринасят за развитието на икономиката, оскъпяват тока и единствено избиват чужди инвестиции.

По нетна стойност добавката за въпросната енергия в пъти надвишава цената за достъпа ми до мрежата например и след цената за достъп до мрежата с ниско напрежение е най-високото перо в моята фактура. Погледнете си го и вие.

б) Невъзстановяеми разходи - разбирайте загуби поради остаряло обурудване, невъзможност за отчитане и изискване на суми за използвана енергия (неправомерно свързани абонати, цигани,  сещате се...)

в) ДДС върху цялата сума. Не съм склонен ДДС да се начислява върху "невъзстановяемите разходи". Те нямат никаква добавена стойност, не са услуга, а компенсанция, не може да плащам ДДС върху тях!

Държавата е виновна и вече е санкционирана от Брюксел за това, че не предоставя либерален пазар на електроенергията. Трите електроразпределителни дружества са монополисти в районите си и реално няма конкуренция, оферти, промоции битка за абонати. Когато в София мога да избирам между ЧЕЗ и Енерго Про, тогава и цената и качеството на предлаганата услуга ще се подобрят.

В петък приятелите ми от TM Ауто ме изненадаха с тридневен тест драйв на Toyota Prius III с почти най-високото ниво на обурудване (липсваше само люка и фотоволтаичния панел)

С голям кеф седнах зад волана и разцъках данните от бордовия компютър. Оказа се че за 10 000 километра никой не е успял да подобри рекорда ми от 3.1/100, който направихме със съпругата ми през лятото между Триград > Смолян > Бориково

Лятото имахме за цел да изминем 1500 километра само с 45 литра бензин, не успяхме, но бяхме доста близо. Сега, с детето на задната седалка, трябваше да караме малко по-бързо, за да не се събужда :) Средният ни разход за 400-те километра от София - Белово - Велинград - Юндола - Пазарджик - Панагюрище - София стъпи на 4.2/100. Общото изкачване надмина 3600 метра, което си оказа силно влияние върху разхода.

От лятото още хранех подозрението, че тежките батерии в задната част на автомобила плюс широките гуми на 17'' джанти ще осигурят стабилност на автомобила характерна за задвижване 4х4, но осигурено само от един задвижващ мост - предният.

Не се излъгах - по спускането на Юндола, Приусът беше изключително стабилен и се изискваха доста усилия и дяволък, за да се вкара в поднасяне и дори тогава ABS-а се включваше с дискретно писукане и връщаше колата в правия път, видео: Както се чува и от жена ми във видеото: "Мъдра, семейна кола - мрънка само когато е необходимо".



Приусът е роден да бъде център на вниманието, белият цвят пък противно на очакванията хич не се цапа лесно. Това се дължи на специалното покритие и лак, които ползват от Тойота - хем не съдържа мръсотия, хем не се драска лесно.

След Юндола доката колата беше още мокра ми бяха необходими единствено силиконово перо, което винаги имам в колата си и парцал, за да върна блясъка на колата и да я подготвя за нови снимки.

Възползвах се максимално и от круиз контрола - задаваш скорост и увеличаваш и намаляваш с натискането на бутон, колата ускорява доста плавно, кракът ти почива - кеф!

Ето и снимка от с. Попинци - на около 60 километра от мястото където позабърсах колата след Юндола, както и през лятото - мръсотията просто избягва тази кола - блести въпреки мокрите зимни пътища:


След като ми се роди син, стандартният Приус ми се струва малко малък, въпреки че има 445 куб. см обем на багажника и да, събира колело, количка, детски кош и сума ти багаж, но... друго си е седем местният Grand Prius, тръпна в очакване!

Приусът е кола, която се кара изключително приятно и зиме и лете (е ако тръгвате на електро режим зимата не сгрява много бързо - но come on!) Хибридната технология пък ще превърне и най-големия джигит в шофьор, който круизва и опиянено следи показанията на разпределение на задвижването (бензин и ток) и моментния разход. За силови изпълнения винаги може да се цъкне магичното копче PWR, което отприщва всички сто кончета от 1.8 литровия двигател.

Цъкнете и се потопете във фотогалерия с много снимки и приключения с Приус-а

Корковите тапи са страхотен материал за най-разнообразни DIY проекти.

Ето днес например, с помощта единствено на обикновено макетно ножче превърнах стара коркова тапа от шампанско в "преходник", който ми позволява да закрепям телефона си към всеки един статив (а аз имам доста).

Тапата от шанпанско е най-подходяща за този конкретен случай, защото има нещо като коронка, която е почти двойно по голяма от стандартните коркови тапи.

Всеки един от вас може да си направи подобен преходник, а ако не му се занимава, може да ми поръча един (стига да ми осигури тапата от шампанско).

Обръщам се към вас и с призив, моля не изхлърляйте старите си коркови тапи - събирайте ми ги! Чудни неща ще измайсторя от тях, обещавам!