И като каза, рече...

Така започна приключението ми в Румъния - придошлите и мътни води на Дунав при Бекет наложиха бусът ни да бъде дръпнат на буксир от ферибота от този трактор.

В Събота в 8:20 сутринта, стъпихме на Румънска земя и потеглихме към старта на 47-та колоездачна обиколка на страната.

Можех да остана само за 2 етапа и нямах представа как ще се върна в родината, но именно затова приключението бе незабравимо.

С различни превозни средства навъртях над 1000 км (само в Румъния, за справка тазгодишната колоездачна обиколка е с обща дължина 1154км.) Ето и маршрута ми:

До Търгу Муреш транспортът ми бе подсигурен. Оттам насетне ме чакаше неизвестното. В 16:00 ме ескортираха до автогарата, където се качих в "Такси Макси" - минибус, който трябваше да ме закара до Букурещ. Бусът минава и през Брашов, откъдето е и долната снимка:
Бусчето поддържа добра скорост, но за жалост не е никак комфортно, особено ако сте високи около метър и 85.

Както и да е, пристигнахме по график в Букурещ, но всички влакове бяха заминали, а не ми се чакаше до сутринта. Метрото също беше затворило, но поне се сприятелих с едно момче от бусчето и с него взехме такси, което в последствие срещу упорит пазарлък ме откара до Гюргево, за сумата от 30 евро.

Разбира се, шофьорът не падна съвсем по гръб и не ме остави точно на Дунав мост, а в центъра на града, откъдето отново с пазарлък и срещу 5 лева и 5 леи друго такси ме откара до моста.

Там учтив румънски граничар хвърли бърз поглед на личната ми карта и ми каза, че трябва да си намеря ТИР или друг вид транспорт с който да пресека моста - не можело пеша.

Задачата не се оказа много лесна, шофьорите на тирове не са никак вежливи, за щастие, точно когато започвах да се отчайвам се появи синичък автобус на Юнион Ивкони, с табела "Букурещ - Русе - Плевен - София" - веднага съзрях спасението си и бързото си прибиране в София. Но, не би. В последствие се оказа, че сме тръгнали от Букурещ почти по едно и също време - автобусната линия е нова и се движи от средата на май и затова не съм бил запознат с тази възможност - fail.

Шофьорът отказа да ме качи и каза, че ако успея да стигна до българската страна ще е склонен да го направи там. Затичах се към бариерите с "такса мост", но и там ударих на камък при два опита да се кача на някой ТИР. Тогава съзрях раздрънкан открит бус ФолксФаген, видимо претоварен. Хората, леко мургави и с цялото домачадие на борда се съгласиха да ме извозят до Русе, но пътуването ни трая кратко. От средата на моста се бе образувала титанична опашка от тирове и автомобили. Слезнах, благодарих на хората за отзивчивостта и тичайки реших да се кача във хванатия в задръстването автобус.

Но не би, шофьорът се бе изхитрил и вече беше на паспортната проверка. Силно се изненада като ме видя, зачуди се как съм дошъл толкова бързо, но все пак ме качи. В Русе си купих билет, придобих права на редовен пътник и блажено откъртих до София. Имах време да се изкъпя, поспя и освежа преди работа. Определено този път се прибрах далеч по-бързо и комфортно отколкото с влака от Яш по миналата година.

Очаквайте и по-подробен разказ за първата част от пътуването следващите дни :)

"Билбордът" стъкмен върху соц пластиката показваща отбивката за някогашната гордост на родната металургия - комбинатът "Кремиковци" е може би най-добрият паметник на прехода, който някога съм виждал.

По неповторим начин съчетава в себе си желанието на българина да скъса със срамното си социалистичеко минало, но и същевременно непрестанно да се връща и да търси връзки, изкупителни жертви и ресурси в него. Дори разбитите жълти павета в следствие взривяването на мавзолея не са толкова красноречив свидетел за славното ни историчеко минало, колкото този висок постамент хитро оползотворен от нов, предприемчив собственик. Все още празната рекламна площ пък най-добре илюстрира желанието на българина да забогатее бързо, да удари келепиреца, и да се възползва от всяка отдала му се възможност, независимо колко неуместна изглежда отстрани - дори презастроеният Слънчев Бряг не илюстрира толкова добре тази нагласа.

Не ми стигат думите да опиша подобаващо необятната българска иновация и пресметливост довели до създаването на този паметник на прехода, дано само се запази за по-дълго - за назидание на тези, които могат да разчетата всичките му символи и за обица на онези, които спомогнаха за създаването му...

В секцията Extreme от брой 202 (28) на списание .net може да прочетете десетина мои кратички съобщения за изгарящата ме страст към колоезденето. Ако и вие практикувате някакъв екстремен спорт, подайте заявка за участие в секцията от тази форма и не забравяйте да си купувате редовно .НЕТ, списанието става все по-добро и интересно!