И като каза, рече...

Днес, въпреки студеното време шепа приятели от "България е Наша" и други млади хора извън организацията за пореден път се събрахме пред НС, преди поредното заседание за прокарване на скандални промени в ЗЕС целящи да наложат тотална полицейщина и безконтролно следене на личната кореспонденция на редовите граждани, под пелерината на уж по-силни инструменти за борба с престъпността.

Преди да се появи синьото ангелче в ляво, една журналистка ме пита защо протестирам - в общи линии и казах горното, но чак сега гледайки внимателно снимката от сутринта осъзнах защо толкова активно се противя на тези промени:

Ако допуснем немърливост и оставяне на задни вратички при списването на подобни закони днес, то децата ни утре ще се "радват" на повече закони и регулации, но на все толкова малко сигурност. Демокрацията ни, вместо да еволюира и да предоставя на гражданите си повече свободи, ще ги ограничава и подтиска още от раждането им, а най-лошото ще е, че те - децата ни, ще приемат това за даденост, просто защото може никога да не узнаят, че е можело да има и друг начин...

Случайно попаднах на шокираща реклама по националната ни телевизия. Автор на рекламното послание е наскоро учредената фирма (12 февруари) "Български Иновационни Проекти ЕООД" (БИП).

Това което ме вбеси е повтарянето като мантра на насажданото години наред лъжливо твърдение, единствено пораждащо излишна национална гордост без покритие, че българинът "Джон Винсент Атанасоф" бил изобретил първия компютър! Вярвах, че мислещите и четящи хора, отдавна са отхвърлили каквато и да е "българска следа" в съвременния компютър.

Върху тази откровена лъжа фирмата гради посланието си, как щяло да бъде добре, българските изобретение да си оставали в България, а да не изтичали навън и дрън, дрън та пляс, ето и самата реклама:



Очаква се фирмата да помага за развитието на нови, родни проекти, да стимулира иновацията и тн.
Чудесно, дано съумее да го направи без да насажда ненужни реваншистки и националистикечески настроения и излишна куха национална гордост на "стероиди", каквито са теориите, че всички по-важни световни изобретения имат български корен, по-скоро хромозом в клетките на създателите си. Обикновено средата, в която са отраснали и получили образованието си тези видни българи няма никакво значение, защото те и без нея щяха да се справят - нали са наши момчета - всичко могат!

Паметната плоча на Томас Симпсън под Мон Вонту (Mont Ventoux, Франция) - Англичанинът, като почти всеки друг колоездач по онова време е взимал много и различни "забранени" медикаменти (включително Амфетамини), умира в следствие на предозирането им - сърцето му не издържа:

"Ако 10 хапчета те убиват, то аз ще взема 9" шегува се преди старта. Друга легенда от тура - Жак Анкетил нерядко казва - "Турът не се печели на вода".

Покрай олимпийските игри с пълна сила се развихря поредната празна полемика относно "допинга".

Като човек спортувал дълги години мнението ми относно "performance enhancеrs" - или "допинг" по народному доста се различава от широко разпространеното.

Накратко - допингът не е лош, но най-вече допингът е силно желан от масовия потребител - разбирайте зрителите и фитнес маниаците. (професионалните атлети съставляват едва 10-15% от потребителите на "забранени" медикаменти - останалия огромен процент са обикновени хора, които просто искат да са по-мускулести, по-големи и тн.)

Никой, освен близките на атлетите не иска да гледа бягане в което спортистите не прелитат 100 метра за под 10 сек. или баскетболен мач с по-малко от 100 точки. Същите тези жадни за допинг зрители, не престават да си купуват маратонки Найки, когато идолът им и рекламно лице на марката е уличен в допинг скандал - не, просто на негово място идва ново лице - no harm done to the brand.

Ето и една друга страна - Мигел Индураин е с белодробен капацитет в пъти над този на нормалния човек и не оставя никакви шансове на конкуренцията си. Очевидно е, че Мигел има генетично преимущество над останалите състезатели, защо тогава те - генетично не-надарените да не могат да взимат медикаменти, които да им позволят да се доближат поне малко до този толкова благословен от природата състезател? Как точно се защитава принципа на справедливо съревнование по този начин?

Нещото, което всички забравят когато заговорят за допинг е че допингът не може да те направи супер атлет или рекордьор - ти вече си такъв - колкото и стероиди да взема човек, ако не блъска достатъчно във фитнеса ще се превърне в една отпусната топка, но няма да изгради мускули единствено с хапчета! Допингът също така не изгражда техника.

Още един пример за двете страни на монетата - Флойд Ландис, на който бе отнета титлата от Тура през 2006 заради обвинения в употреба на ЕПО - (Erythropoietin) - медикамент, който увеличава броя на червените кръвни телца, които пък носят повече кислород към мускулите и спомагат за повече издръжливост в аеробните спортове като колоезденето например.
Подобен ефект от вземане на ЕПО се получава и при високопланинските лагери на спортистите (затова и нашите олимпийци тренират на Белмекен). Значи, трениране/живеене на висока надморска височина е позволено, взимане на медикамент симулиращ ефекта - не е. Това за мен е двоен стандарт, ето и едно разяснително видео:



49 метра - това е сборът от двата ски-скока на златния медалист от игрите в Шамони през далечната 1924, днес Симон Аман от Швейцария постигна почти 220 метра, за да спечели златото - технологиите, екипировката, съоръженията - всичко се е променило и зрителите го харесват по този начин, а допингът под една или друга форма е част от този напредък.
Практиката показва, че едва един малък процент от хората употребяващи допинг "гърмят" при проверките - останалите са покривани от богатите си федерации или просто са една крачка пред проверяващите и медикаментите, които ползват все още не са забранени.
Явно моделът "всички взимат", но "хващаме само някои" не работи и съвсем не прави ситуацията по-честна.
Аз виждам нещата по следния начин - либерализация на медикаментите, така или иначе всеки взима нещо - или на ръба на позволеното или отвъд - така де, болидите във формула едно не вървят на нискооктанов бензин или на природен газ, нали така?
Другият изход от ситуацията е в промяната на отношението на феновете и задоволяването им с по-малко, това в рамките на консуматорското ни общество, няма как да се случи.