В центъра на кочинката

Чета днес този абсурд и реших да споделя с вас една публична тайна.

Въвлечен съм в организацията на евентуална изложба в началото на април на моста на НДК.

Обадиха ми се от столична община и ми заявиха.

Двайси и две и пестин.

Какво двадесет и две и петстотин, учудено питам аз.

Двайсе и две и пестин, лева, за моста.

А-а-а, какво двадесет и две и петстотин - стотинки, лева, метра, евро, хиляди ?

Хиляди лева, в България работим с лева.

А-а-а, ми така кажете. А защо толкова много?

Е господине, ма как мноо бе. Това е публична общинска собственост в центъра на София.

(публична общинска собственост в центъра на кочинката демек)

А, ясно. Е тъй като аз го искам само за 14 дена и ще е културно събитие, предполагам, че цената ще бъде намалена.

Ми то чи тя е вече намалена, толкова е за културно събитие.

Двайси и две и пестин!

Бих накарал организаторите да ги дадат, но няма да го направя. Ще им кажа, че не си заслужава, че тогава ще има ремонт на Хилтън и мостът ще е затворен, също така че според прогнозата ще вали проливно всеки ден и че правителството ще пусне хората в почивка по случай някакъв юбилей и те ще отсъстват дълго от София и никой няма да види изложбата.

Няма да позволя ощи двайси и две и пестин да потънат някъде, защото извинете НО ако дори малък процент от тия двайси и две и пестин отиваха за поддръжка и почистване на моста, за подмяна на счупените му плочки и за осветление, той и София като цяло щяха да изглеждат доста различно.

Posted in Етикети: | 4 коментара

Време/Пространство

Навремето имаше едно забавно сериалче: "На гости на третата планета", в него една от героините непрестанно получаваше факсове (бръмчене в главата) от родната и планета.

Ако приемем за момент, че пространствено-времевият континуум би могъл да бъде прекъснат/моделиран, то тогава Махатма Ганди действително би могъл да получава факсове в офиса на favit:


Posted in Етикети: , , | 2 коментара

Безсъници

Проблемите със съня ми се задълбочават, но пък аз не се отчавайм и реших да ги обърна в своя полза. Преди време четох в един от най-известните и посещавани английски блогове интервю, в което човекът споделяше, че ключът към успеха на неговия блог се дължала в това, че непрестанно експериментирал и изпробвал нови неща.

Току що беше завършил шест месечен експеримент, в които спял по 20 минути на весеки час, това за 24 часа прави 8 часа - толкова, колкото казват лекарите, че са ни нужни.

Реших да пробвам методът му днес :)

През ноща всичко е толкова спокойно, имаш чувството, че времето е спряло, а природата затихнала.


Posted in Етикети: | 9 коментара