Атина - Спарта - загрявката
Posted On вторник, октомври 20, 2009 at в 19:41
Съботата и неделята, които отминаха бяха изпълнени с много положителни колоездачни емоции.
Ще ги опиша в няколко отделни поста, започвайки от петък - денят на пристигането ми в Атина в проливен дъжд и на моменти град, който се надявах да отмине до Събота, когато ме очакваше дестинация от 250 километра до историческата и славна Спарта.
След скучно дундуркане с влака и кратка разходка в дъжда Добрин ме прибра от спирката на метрото, настаних се в дома му и започнах да приготвям колелото, което ми повери и с което предстоеше да извърша прехода.
Аз карах виненото колело от снимката - Klein, а Добрин черно-синия Trek.
Klein-ът се оказа много леко и пъргаво колело и след като си настроих седалката и повъртях малко на тренажора, а дъждът спря и улиците поизсъхнаха, реших да се поразходя из "квартала" - трябваше да свикна с колелото, все пак 250 км. не са шега работа.
Контрастът на топлата Атина, в която карах с къс клин и тениска и студената София, която напуснах с яке сякаш ми даде криле и съвсем бързо напуснах квартала на Добрин, от едно малко възвишение съзрях олимпийския комплекс и реших, че е задължително да се покара там.
След няколко обиколки на олимпийските съоръжения, надвисналите над Атина облаци започнаха да се оттеглят и тогава съзрях Ликавитос - най-високата точка в централна Атина. Поех по булевард Кифисяс, покрай Филотей където някога живях два месеца и след няма и 10 (20 за колите според информационните табла по булеварда) минути силно педалиране вече бях в подножието на хълма.
През цялото време карах точно по средата на осевата линия на първата пътна лента. Колите, дори в задръстване се подреждаха като домино, една зад друга, без хитрувания и преминавания от една лента в друга, за първи път се радвах на колоездене в града - нито един клаксон, нито една псувня, нито един фас през прозореца...
Качих Ликавитос на един дъх и реших вече да се прибирам, започнах да се губя още на слизане от хълма - тази уличка еднопосочна, другата затворена...
Успях да намеря Кифисяс и да се върна по него до Олимпийския комплекс, после някак си стигнах и до входната точка на квартала на Добрин, но там се загубих за втори път.
За щастие в периптерото* винаги знаят всичко - упътиха ме - ляв на Булевард Свобода (Ειρήνης) после десен по Демокрация, завой по Българоубиец (Βουλγαροκτόνος**) и си там...
Получи се приятна 35 километрова загрявка преди голямото каране Атина - Спарта на следващия ден:
* - периптеро - будка за вестници, сладки, вода и всичко което може да си представите
** - във всеки град и селце има по една улица, която носи името Българоубиец.
Ето на това викам аз истински фен на колоезденето :)
Само изчакай да прочетеш и за самия преход Атина - Спарта, толкова дъжд и толкова дълго не ме е валяло никогаш.
Якоооо, надявам се някой от следващите ми велопреходи да е някъде там.
Фен, на 31 Октомври е последният бревет за сезона в Халкида 200 км. по о-в Евбея.
Ако искаш ела с мен!
Влакът спира на 16 км от старта, въртим до там, стартираме и нагъваме асфалта, после си хващаме същия влак вечерта и в неделя по обяд сме в София.
Трябва да тръгнем петък 17 от централна.
Оооо, много благодаря за поканата. Ще проверя графика си и ако намеря пролука с огромно удоволствие ще се разходя с теб. Ще ти звънна, ако успея да се организирам.
И още веднъж, БЛАГОДАРЯ ТИ.
О fen, удоволствието ще е изцяло мое да споделя пътуването и въртенето с теб :)
Помисли си и за тази събота - Шопския бревет, 07:00 старт от Метро 2 и въртене през Своге, Драгоман и тн.
Само да вметна, че маратона, вече не е маратон и е тази седмица. Еленко е написал достатъчно ясно мнението си по темата и аз го подкрепям.
http://eenk.com/?p=2682
Май няма да участвам, а толкова ми се искаше.