И като каза, рече...

Страдам от полиноза откакто се помня, с годините обаче и с лекарствата, инжекциите и всичките процедури, започнах все по-малко да реагирам на дразнителите, които по принцип причиняват тази алергия.

Вчера карах 60 километра колело до едно софийско село, на "Ломско шосе", "бул. Сливница" и околовръстното едвам дишах, а там няма много треви и полени... има обаче разбити дизелови агрегати и вековна прах, е тези две неща изместиха традиционните дразнители причиняващи моето неразположение, към списъка може да се добави и плесента.

Щом започнах да се движа по селските пътища, носът ми като по чудо се отпуши напук на цъфналите треви и дръвчета наоколо, когато преминах до няколко обора, установих, че това не беше изцяло положително :)

На връщане в София ситуацията се повтори, още щом се качих на магистралата се разкихах мъжката, и ми напомни за сутринта, когато задминах един Камаз с моторчето и после кихах 2 мунити, ама силни кихавици, от тия дето си затваряш очите, а тила ти се удря в гърба след като преди това брадичката ти се е ударила в гърдите. Те тия кихавици са много опасни за шофьорите и моторситите, защото секунда невнимание после цял живот мъртъв...

Не знам къде ще успея да отгледам децата си, ако имам някой ден, но със сигурност знам, че ако останат в София, ще са обременени с поне една алергия и то най-вероятно към прах, тъй като улиците и булевардите на столицата се мият на високосна и то не всяка...